?Въпроси всякакви за СО? 2026

Точно безработна и бездомна баба, която май никога не е работила е най-добрият възпитател за детето. Личен пример, образец за поведение и начин на живот. Даже по-добра от онази циция, свекървата. Вече ми е смешно.
[/quote]

Ами детето си го възпитава родата - бабите, родителите и т.н.
Работим с факти, не само с морални парадигми - просто това е.
Тя и снахата може да следва тоз път пък сина да е мислил като я е вземал.

Като търсихме да купуваме къща / още една/ попаднах на следният също съвсем реален казус - къщата във Враждебна, живеят майка, дъщеря самотен родител с три годишната си дъщеря. Нито една от двете не е работила и ден през живота си, продават имота щото бащата починал и нямат вече, кой да ги издържа. Ще си купуват по-малко жилище, а с вдовишката пенсия, социалното майчинство и остатъка от имотната разлика ще преживяват.
Признавам си, че очите ми станаха на палачинки и преглъщах, ли преглъщах и просто не знаех как да не избухна в смях на тая изповед, на която станах свидетел. Така мързелът изяжда всичко.

+ 1000 от мен за това предложение.
Освен това си мисля, че свекървата има намерение в даден бъдещ момент да ползва това жилище по един или друг начин, защото ако нямаше такова намерение щеше наистина да го е дарила на сина си.

Твърдението, че нито ДГ, нито детегледачка ще обгрижват детето като безработната баба е това, с което не съм съгласна. А иначе, да. Всичко е въпрос на домашно възпитание. Аз за тази снаха нямам предположения, че е много по-различна от майка си.

Вечно висящата на ръцете на другите тъща е много лош пример за възпитание. По-добре в ДГ (която е и задължителна след 4-годишна възраст).

За съжаление, точно снощи като четях се замислих, че ми напомня на Пейо Пеев.

Понеже се изказвам от моята камбанария, за мен не е нормално, над 20/20 и няколко да не можеш да се отделиш от мама. Лятото ходя при майка ми (в друг град е), но за 1 седмица и това е. Изобщо не си представям да живеем заедно в двустаен апартамент? За кого ще има място. Супер ми е странно, че са готови да лишат собственото си дете от детска стая, заради комфорта на бабата? Това е най-грозното от всичко в тази история, освен невъзпитанието и наглостта на майка и дъщеря.

Пък и колко е тежка тая къщна работа, хайде. Двустаен апартамент е не двуетажен мезонет. То ще излезе, че тези, които сами си чистим, готвим и гледаме деца сме някакви .. да не се изказвам.

Да де, ама прехвърлянето е нож с две остриета. например този казус, ако жилището беше документално на сина, си мисля, че жена му не само ще го накара и на нея документално да е половината, ами и за дял на тъщата може да го придума. Официален и по документи.
Няма правилно или грешно, при всеки вариант може да стане сакатлък

Зависи от прехвърлянето. Ако е дарение (с условия, или без), имотът е само на дарения, не на съпруга/съпругата.

Не говорим за делба на СИО, а за това, че собственика има право да се разпорежда с имота. И дарение да е, той ще е едноличен собственик и реконструкции, даване на съгласие за адрес и т.н. ще зависят само от него. Даже прехвърляне на части. Пък дарителя да оспорва после, разходите ще са повече от загубеното
Братовчед ми сега в момента прави такова нещо. Вярно, че живее с тази жена от 20 години, вярно, че децата му вече са устроени, но тя, с цялото си нахалство иска и половината от вилата, не само апартамента на братовчед ми. А леля все още си е жива и здрава и братовчед ми има дял от нея, по наследство от баща си. Ама не, тя иска половината вила на документи. Леля напомни на сина си, че така лишава децата си, а жена му (която дори не е официална) се аргументира, че те си имали какво щели да правят там.

Ей, много нагли хора има.
Преди 5-6 години може би при наши познати имаше подобни изцепки. "Снахата" (нямат брак, затова са кавичките) искаше 'свекървата" да й прехвърлела половината жилище, защото снахата нямала нищо. Първо каква е връзката между двете и досега не ми е ясно, и второ защо снахата не се тръшкаше на собствените си родители. Не се получи, разбира се.

В разговорите покрай развода на моя племенник, тъща му беше казала на майка му: "Ми Х (дъщеря и) с какво ще излезе от този брак?" . Младите живееха в апартамент на Витошка, предоставен от свекървата. Свекърите след сватбата на младите се оттеглиха във ваканционното си жилище на морето. Т.е. за намеса и контрол и дума не можеше да става. Не ми се мисли какво би се случило, ако жилището беше и нотариално прехвърлено на племенника ми.
Аз съм свекърва от скоро, снаха ми е чужденка и се надявам да не се налага да се разочароваме взаимно. Ама божа работа. Като чета някои изказвания тука - плаши ми се окото

И обратни случаи има. Моя позната имаше собствен апартамент. Но бъдещите свекър и свекърва поставиха условие половината да го прехвърли на сина им, защото си нямал нищо. Също така да се разменят с майка ѝ, защото нейният апартамент бил по-голям и тухлен, а на дъщерята – по-малък и панелен. Естествено, родителите ѝ отказаха, стана голям скандал и годежът се разтури.

Друг пример от живота. Стар ерген, живеещ на село, но с нелоша заплата. Завъртяла се край него една мома, натиснала го по болното място, че така и ще си умре без наследници, и му предложила да му роди дете, при условие че ѝ купи апартамент в града и го пише на нейно име.
И човекът се съгласил. Продал къщата на село, добавил си спестяванията и ѝ купил апартамент. Ражда се бебето. И няколко месеца по-късно, прибирайки се от работа, намира багажа си отвън. Звъннал да пита какво става и мадамата му обяснила, че жилището е малко за трима. Съответно той е излишният.
И така човечецът останал на улицата...

ПП Сетих се, че преди години имаше тук една драма за „точицата“ и имотите на свекърите.

Наглостта няма пол. Има и свекъри нахални и тъстове наглеци. Тук стана дума - домашно възпитание.

Как'Сийка и по-добре, че се е развалил годежа. С такива хора какво да очакваш след това- едва ли е любов и уважение.

Леле, случаите от последните постове ме оставиха без дума. Егати безграничната наглост, да искаш дял от чужд имот, за който нямаш и стотинка принос!!!! Това е върхът на нахалството вече.....
Казвам го като човек, който живее в жилище на свекъри /купили сме отделно и други имоти/. Свекър ми почина миналата година и мъжът ми стана съсобственик с майка си. Жената искаше да му прехвърля и нейната част. Отказахме. Мъжът ми е единствено дете, свекървата има жилище, в което да живее - чисто ново, купено от нас. Няма нужда нищо никой на никого да прехвърля. 20 години сме женени, винаги съм живяла в това жилище с ясното съзнание, че ни е направена огромна услуга и никога не бих имала претенции към него. Надградили сме над това, което ни е дадено, подсигурили сме и детето си. И също като свекърите, макар да ни е динствено дете, нямаме намерение нищо да прехвърляме на нейно име. И не, не за да упражняваме контрол, а за да защитим труда и собствеността си. По всяка вероятност тя няма да живее в нашия град когато му дойде времето /на 15 е/, така че имотите предвидени за нея ще се явят финансова помощ за нещо нейно, под формата на наеми например. Но собствеността ще си я запазим при всички случаи, точно защото животът е непредвидим и не се знае с какво може да ни изненада. Излишни пари нямам да раздавам на хората. В България не е много прието да се говори за пари имоти, очаква се всеки да е ларж със собствеността си, а това е много вредно. Разбира се, че никой не се жени с идеята, че ще се разведе и подобни, но човек трябва прагматично да си направи сметката що се касае финанси и имоти, когато има налични такива. Казва му се финансова култура. Работим цял живот, за да подсигурим и собствения си живот, не само на децата. Те ще имат своята възможност да постигнат нещо тепърва, за нас тази възможност намалява колкото по-големи стават децата ни. Ако можем да им дадем стабилен старт - чудесно. Дондурене доживот - не!

Хора всякакви, трябва да има и кой да бъде даван като лош пример, както казах.