?Въпроси всякакви за СО? 2026

  • 110 134
  • 3 282
# 3 270
Инк - няма как тайно в тебе да се развива сериозно депресивно състояние и ти да не го разбереш. Това е тежко състояние с големи дефицити в организма - може да са витамини, може да са хормони, но състоянието е преминало във физическата фаза.
То се определя с много сериозни отклонения - нежелание за напускане на дома, силни импулси за самоубийство - импулса те грабва внезапно от нищото и чак на волята е нужно да се бори със силното желание да се хвърлиш от прозореца, мания за следене, неконтролируем гняв, нещата не остават никак скрити-покрити.
Тези тежки дефицити се лекуват с медикаменти - няма и как по друг начин, защото повечето от тях са чисто болестно състояние на най-различни неврози и прояви на шизофрения.
Такова нещо терапевт не може да оправи. Все едно ти трябва операция за апандесит, ама ще минеш само с разговори.
Терапията се назначава паралелно с медикаментозното лечение защото индивида чувства страх, самота, очуждение, споделя различни причини от живота си и се чувства малко или много обгрижван.
Мичоне - защо хирурга не е заболекар е малко въпроса ти.
Виж целия пост
# 3 271
Благодаря на всички. Свързах се с психиатър, вкара ме в графика и ми изписа Золофт и Грандаксин. Имам смесени чувства, но искам да изляза от тази дупка. Хем имам апатия към света, хем се чувствам като провал, хем се чудя как толкова можех да искам дете и така да се провалям в момента.
Виж целия пост
# 3 272
Горе главата, Анонимна, ще излезеш от дупката и ще са радваш и на детето и на живота! Бързо възстановяване!
Виж целия пост
# 3 273
Благодаря на всички. Свързах се с психиатър, вкара ме в графика и ми изписа Золофт и Грандаксин. Имам смесени чувства, но искам да изляза от тази дупка. Хем имам апатия към света, хем се чувствам като провал, хем се чудя как толкова можех да искам дете и така да се провалям в момента.
Сега е много важно да си пиеш редовно предписаните лекарства, и да не взимаш никакви важни житейски решения. Пусни се малко по инерцията и рутината на ежедневието, и задължително свали малко летвата на изискванията към себе си. Бебето трябва да е сухо, нахранено, наспано, и гушкано. Нищо повече не необходимо на този етап. Успех!
Виж целия пост
# 3 274
Благодаря на всички. Свързах се с психиатър, вкара ме в графика и ми изписа Золофт и Грандаксин. Имам смесени чувства, но искам да изляза от тази дупка. Хем имам апатия към света, хем се чувствам като провал, хем се чудя как толкова можех да искам дете и така да се провалям в момента.
Браво, сложила си началото! Сега се опитвай да си почиваш повече, доколкото позволяват грижите по бебето, като не се притесняваш някои от тях да прехвърлиш на таткото или друг близък, който не те натоварва. Никакъв провал не си, постепенно всичко ще отмине и ще се радваш на живота. Наистина обърни внимание на вит. Д, фолиева и витамин В12, имат голямо значение, а често са неглижирани от лекарите. Успех и прегръдки! И пиши тук.
Виж целия пост
# 3 275
Благодаря на всички. Свързах се с психиатър, вкара ме в графика и ми изписа Золофт и Грандаксин. Имам смесени чувства, но искам да изляза от тази дупка. Хем имам апатия към света, хем се чувствам като провал, хем се чудя как толкова можех да искам дете и така да се провалям в момента.

Не си провал, напротив! Направила си точно това,  което трябва и което, за съжаление,  много жени в твоето положение не правят. 

Дай си време, за да подействат лекарствата. Ако има кой, нека те отменят за малко в заниманията с детето. Дори и 15 минути да са, да излезеш на вън и да гледаш в точка. Ако можеш, опитай да благодариш за нещата,  които имаш - ако ще и да е, че си сменила памперса на бебето. Карай на малки стъпки, ден за ден, задачка след задачка. Всичко ще бъде наред! 🤗
Виж целия пост
# 3 276
Анонимна, не си провал! Ти си изключително силна, защото си видяла проблема и си потърсила помощ. Това е първата стъпка и ще се справиш. Надявам се да имаш близки, които да те подкрепят! Позволявай да ти помагат, нека бащата се включва повече, ако имаш баби, също. Позволи си да дадеш време на себе си. Напълно те разбирам, защото минавам през това. Депресията не значи, че не си искаш детето и не го обичаш. Промяната е голяма, а хормоналната бомба също влияе много!
Виж целия пост
# 3 277
Благодаря на всички. Свързах се с психиатър, вкара ме в графика и ми изписа Золофт и Грандаксин. Имам смесени чувства, но искам да изляза от тази дупка. Хем имам апатия към света, хем се чувствам като провал, хем се чудя как толкова можех да искам дете и така да се провалям в момента.

Как ще си провал. Заболяването те кара да си мислиш такива неща, които не отговарят на реалността. Пий си редовно лекарствата и лека полека нещата ще се оправят. Имаш сигурно подкрепата  на близките си? Пиши и тук, но по добре в здравния подфорум, там има опитни хора и ще  получиш съветите и подкрепата им.
Виж целия пост
# 3 278
Приятелка с близнаци и едно по-голямо, много палаво дете, взима Золофт и се чувства добре!
Аз също имам бебе на 6 месеца и въпреки, че ми е трето, не бях много на център първите месеци. Все още не спя, тревожа се, но хванат ли ме карастанчовите, излизам или навън, или отиваме до някой прохладен МОЛ с количката и зяпаме хора и витрини.
Не си провал!
В началото на едно ново пътуване сме!
Да предложа и аз като Злодеида - ако искаш, пиши ми!
Виж целия пост
# 3 279
Благодаря на всички. Свързах се с психиатър, вкара ме в графика и ми изписа Золофт и Грандаксин. Имам смесени чувства, но искам да изляза от тази дупка. Хем имам апатия към света, хем се чувствам като провал, хем се чудя как толкова можех да искам дете и така да се провалям в момента.

Това че можеш да погледнеш нещата отстрани и търсиш помощ е огромен успех всъщност и първата крачка към решаването на проблема. Много хора с депресия успяват да я овладеят и преборят, макар че пътя на всеки към това е различен. Успех!
Виж целия пост
# 3 280
Анонимната, на колко е бебето ти? Моето на 3 месеца. Трудно си е с тях, особено е тази жега. Аз се държа още, но усещам че и аз се предавам. Не бива обаче да мислим, че сме се провалили. Пиши ми да си даваме кураж Hug с Pandora, която също е с бебе си пишем и се подкрепяме много и има смисъл.
Виж целия пост
# 3 281
Суицидни мисли не съм имала, но след второто раждане си представях как детето може да падне от терасата и непрекъснато ме беше страх. Представях си детайлно как пада и нищо не мога да направя.
След раждането хормоните много бушуват, а заедно с това има недостиг на витамини и микроелементи. Добре е да се посети ендокринолог и да насочи към съответните изследвания.
При мен тези мисли отшумяха от само себе си, като разходките в парка и занимавката на ума с някаква дейност най-много помогнаха. Хубаво е да имате и някакво хоби. Аз тренирам във фитнеса и това ме успокоява. Дали ще тренирате, ходите на масаж, маникюр, важно е да имате време и без детето. Нека бащата/бабите ви отменят докато преминете този период.
Виж целия пост
# 3 282
Постъпила сте правилно като сте отишла на психиатър. Золофт се изписва изключително често при следродилна депресия и помага много. Важно е да не изпускате хапче, защото ефект ще усетите след първите 2-3 седмици, понякога може и месец. Но пък е траен и стабилен. Няма нищо срамно, нито страшно в медикаментите. Те помагат много да се върнеш на себе си. След няколко месеца като усетиш, че вече си значително по-добре, тръгни и на терапия при добър психолог, за да може да поработиш над начина, по който реагираш на нещата - стрес, неприятни моменти и тн. Ще се почувстваш съвсем друг човек. Пиши ми на лично, ако искаш. Моята девойка е на година и 5 месеца и с удоволствие ще помагам, ако е нужно нещо било то и чисто човешки разговор. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия