?Въпроси всякакви за СО? 2026

Още един въпрос към разделените майки: поддържате ли контакт с родителите на бившия ви след раздялата? В кои ситуации реагирате на тяхните обаждания/съобщения? Кое за вас е допустимо и кое-не?

По закон имат право да виждат внуците си.
Също така, и да се абстрахираме от това, докато на теб са ти никакви, на децата са баба и дядо. Тъй че аз съм за добри отношения.
Разбира се, на теория, БНД вече няма родители.

Аз поддържам отношения с бившия ми свекър и дъщеря му, т.е. зълвата, за ужас на бившата ми свекърва и бивш мъж.
Не мога да си изкривя душата - тези хора са ми помагали много, както и аз на тях; свързват ни дълги години, аз "татко" съм го наричала, не мога да ги гоустна просто ей така. Отделен е въпросът, че човекът вече е доста възрастен и срещите ни се разредиха, съвсем разбираемо.

Sweetie,
Ти развод ли планираш? Първо сте се хванали за гушата с мъжа ти, кой да води детето в ДГ, сега контактите с баба и дядо нищим.

Аз мисля, че при Sweetie кой да води детето на ДГ ще е поводът, не причината.

То не е много към СО това, а към ПО ( приятелски отношения), ама се чудя как да процедирам. Значи, имахме уговорка с приятелки ( едната от които е ограничено време в града и с много запълнен и динамичен график) да ходим на обяд в едно заведение извън града в един конкретен ден, когато знаем, че отсъстващата ще може. Идеята беше ММ да ни закара, като сме без децата, да да можем да си побъбрим наволя. Тук подчертавам, че нашият син и дъщерята на тази въпросна приятелка са малко взривоопасна комбинация. Лигавят се много като са заедно, не говорят един език и се разбират със знаци, но общо взето само дивотии могат да се очакват и изобщо двамата на маса = на хаос и постоянни забележки от наша страна. Те на тяхната са ѝ свикнали, но ние не търпим игра с храната, търкаляне по столовете, бълбукане с чаши, пръскане със сламки и всички останали щуротии, които много деца правят, скучаейки на масата, а нашите са на всичкото отгоре и двамата attention seeker. Заведението не разполага с детски кът, наоколо има и доста опасни места, заради които отделно не бих завела детето си там, освен ако не обикалям наред с него. Междувременно обаче планът леекинко се обърква. Другата приятелка, която беше рожденичка наскоро, по здравословни причини си отмени почерпката и решихме да използваме този случай и да почерпи на това заведение. Само че, пак междувременно, се оказва, че и другата приятелка много не е разбрала точно на кои дати как ще пътува и чувствайки се длъжна да си спази уговорката казва, че тя ще се дойде отделно с нейния мъж И децата + евентуално майка си и баща си, с които преди това ще са на почивка и ще се връщат насам заедно. При което на мен ми стана някак тъпо, първо, защото идеята не беше да се чакаме и причакваме, а на спокойствие без деца и възрастни родители да се видим, и второ - някак ми се струва, че ощетяваме рожденичката, като в един момент тя ще трябва да почерпи 8 души, вместо 4. Съвсем отделен въпрос е как ще се организираме така, че да пристигнем едновременно, къде ще се причакваме и насочваме. Абе тъпо се получава поне в моите очи. Рожденичката предложи и вариант да го отложим за вечерта и да изберем друго място, но другата приятелка още не знам какво мисли. Аз така или иначе моето дете няма да го водя, защото има голяма вероятност като сътвори 1,2,3 пакости да си тръгнем скоропостижно. Въпросът е да настоявам ли за промяна в плана с цел да си спестим излишни нерви или да се оставя на течението и с цел да не обидя и засегна някого, да изтърпя някакво подобие на среща и рожден ден и да минава и заминава.

Аз не бих изтърпяла. Няма да ми е приятно. Правила съм го това, когато мои приятелки бяха с малки деца. Или излизаме без деца или не излизаме. Спазвала съм го и по-късно, когато аз самата имах дете. Никой не е длъжен да гледа/търпи чуждо дете, пък тази и мъж, че и родители помъкнала.

Мъжете влизаха в сметката, така или иначе, но деца, баби и дядовци - не. Сложното идва от това, че ако искаме да сме и трите, а не поотделно да се срещаме и поотделно да ни черпи, няма много варианти кога да се случи това.

Товя лято близо до мен на морето беше приятелка не точно, но добра позната, която иначе живее на 7-8000 км. Беше с дете на 5 години. Имаше предложение да отидем с още няколко човека на вечеря и да се видим. Отказах. Директно казах, че не обичам да вечерям с деца, моето е почти на 19, но когато беше на 5 си лягаше в осем вечер не случайно и няма да си го причиня. Какво остава описания цирк с много деца, мъже, роднини, не. Ако някой настоява да отбие номера с подобни срещи отказвам. Не държа да се видя с всеки, който си е дошъл от някоя чужбина и ако разбираемо човекът няма време за всички изобщо не се и бутам.

Явно имате проблем с комуникацията.
Разберете се, че става въпрос да се видите само 4 човека, а не и с роднините на някого.
Без баба, стринка, чичо, вуйна, мъж ми, детето ми, девер ми, съседката ми.
Просто четирима човека.

...и с логистиката. Те са с кола под наем и са в комплект и идват от друго място. А идеята беше да тръгнем заедно 5-тимата. Аз подозирам обаче, че бабата се е намесила - тя обича да казва на хората какво да правят, защото спокойно може да ги изчакаме да се върнат примерно докъм 2, да оставят бабата, дядото и децата и ние да вземем само приятелката и мъжа ѝ + другата приятелка. Явно на някой му се идва и си търси причини да дойде или на бабата не ѝ се седи сама с децата. Тя и друг път така ме изненада като остави приятелката ми да ги заведе на едно тържество и да ги гони през цялото време из ресторанта, а спокойно можеха да си останат при нея.

Това с хората, които си идват от чужбина за кратко през лятото си е голяма тема, и преди години много се впрягах, и какви ли не гимнастики съм правила, но в един момент просто ми писна.

Този тип събирания с лели, стринки, учинайки и подобни, директно ги прескачам. За какво, да отхвърлим точката, че сме се видели, а сме разменили по две изречения? Не, благодаря. Дори и когато срещите са в по-тесен кръг - с още две-три приятелки, отивам само ако уговорката е еднозначна. Виждаме се с Пенка и Ценка, там и там в толкова часа. Става / не става. Почне ли се: на едната не е удобно мястото, на другата деня, на третата часа  - пак съм "Не, благодаря".

Хората, с които наистина останахме близки и запазихме приятелството си през годините, някак успяват да се видят само с мен, да се наговорим както си знаем на спокойствие. С някои се събираме и семейно, с някои и децата ни се сприятелиха и поддържат връзка извън нас, но личния ни контакт винаги е бил на първо място.

В така описаната сложна логистична ситуация, просто не бих отишла.

И аз бих пропуснала това събитие. Натоварих се само, докато четох.

Аз много не я разбрах тази логистика с трите приятелки и коя откъде и с кого. Но принципно мнението ми е, че не обичам да променям уговорки и да се добавят "близки на близките" само защото скучаят. Ако имам уговорка с две приятелки, отивам с две приятелки, без мъже и деца. Ако имам уговорка със семейство, срещаме се с конкретното семейство. Правя някаква първоначална уговорка, може по някаква причина да се промени ден и час, но не и да се разширява уговорката.

А може някои като са чули от родата рд и черпене и да се самопоканили.
А приятелките не са съобразили, че не е много ок може би да черпи жената толкова народ.