?Въпроси всякакви за СО? 2026

  • 152 094
  • 4 221
# 4 200
Просто избягвай да влизаш в магазин/ сайт за пазаруване. Като не си го видяла, няма да ти се прииска да го купиш.
Виж целия пост
# 4 201
Елора, разсмя ме с вметката за промоцията за психолог. Не, не искам да отида, защото не вярвам, че би ми помогнал. По-скоро си мисля, че имам сили да се справя сама. Иначе аз не купувам неща, които не ползвам. Напротив, ползвам ги, но се затрупвам и това ме потиска.

Spiritlight, определено съм решена да взема сериозни мерки. Осъзнавам, че не е нормално.

Babri, вкъщи отношенията ни са добри. Отговарям и на ЗЛОДЕИДА - имам съпруг и дете (голямо). Като цяло не ми казват нищо, може би са свикнали и те, а и ме обичат и не искат да ме разтройват, според мен. Но виждам у детето доста изразен минимализъм, което няма как да не е свързано с моите действия.

happy doc,  Lorelada,  Di Soleil,  donsita, ще послушам съветите ви. И моите мисли са в тази посока. Иначе нещата, които купувам, са от различен тип. Преди бяха дрехи и обувки, това го овладях. Сега проблемът ми е, че са адски много и ми е трудно да ги разкарам. В момента най-много складирам храни. Те са трайни и рядко се стига до хвърляне.
Мисля до края на седмицата да си наложа да не влизам в магазин. А да готвя с наличното вкъщи. И също да изхвърля определена бройка дрехи (може би да си заложа някакво число?). Мислила съм и да отварям шкафа и едно по едно да готвя с наличното, а не да планирам нещо, за което са нужни още продукти.

Интересно ми е, има ли някой, който е имал подобни мании, които са се прекратили?
Виж целия пост
# 4 202
Сетих се и винаги съм се чудила на запасяването с тоалетната хартия по ковидното време.
Имала съм такива мании за обувки и парфюми. Но с времето ги овладях, защото няма къде да ги слагам вече.
А и насочих последните години средства за пътувания и екскурзии, които много повече зареждат и обогатяват.
Виж целия пост
# 4 203
Баща ми беше така, но той беше на 80. Като катерица складираше вещи/продукти на промоции през послесните 4-5 години. Но за него това беше забавление да чете брошури и да пазарува. Като почина се оказахме със затрупани шкафове с уж "трайни" стоки, които раздавах на роднините, за да се освободи място, а колко дрехи намерихме с етикетите, да не говорим за книгите... И да, това си е болест /зависимост/, но той беше възрастен и не подлежеше на лечение на тия години, пък и живееше сам и с доста други болести. Пък и е живял във времена, когато е нямало и вечно беше в страх да не стане пак така криза. Лошото е, че зависимите от шопинга не го осъзнават ясно и смятат, че няма проблем и всичко, което купуват е нужно и полезно. Пък и мислят, че правят икономия и са практични... Според мен само външна помощ може да помогне, защото и той все така си казваше, повече няма да купувам и след 10 дни пак се повтаряше. За мен шопинг завикимостта е като алкохолидма, на същия принцип. Лошото е, че зависимият си е ок, но страдат близките, които "съжителстват" с купища вещи. Знам какво е и хич не е приятно.
Виж целия пост
# 4 204
Към Анонимната - не хвърляй! Това може да те смаже. Защо не опиташ да подариш ненужните вещи, има групи във Фейсбук за нуждаещи се. Раздели ги по категории, ще зарадва доста хора. В момента всичко е скъпо, хората трудно си позволяват много неща.
Виж целия пост
# 4 205
Започнах и аз да забравям какво купувам и къде съм го прибрала. Слава богу, са сами по себе си сравнително евтини неща, поотделно, козметика, играчки, книжки, тавичка, чашки (кухненски неща), препарати за домакинството, пособия за училище за детето, чорапи, дрешки, но трябва да сложа д ред, защото се оказах с по няколко броя маски, балсами, кремове, изобщо не знам колко чифта чорапи, флумастери, боички, моливи, тетрадки и пр.,  съм купила. Но имахме период на доста лишения. Миехмв си всичко с бебешки сапун, и това ми беше измивното средство за тяло, лице и за детето. Паста за зъби даже не бях купувала над година, бях спечелила няколко от една игра. Крем за лице от два лева, сода против изпотяване и сега явно наваксвам.
Виж целия пост
# 4 206
Интересно ми е, има ли някой, който е имал подобни мании, които са се прекратили?
При мен е подобно положението, само че думата е не точно "прекратили", а "видоизменили". През годините винаги съм купувала в излишни количества за различните си интереси или хобита. Не просто "да има" или "беше на промоция", а все ценни, скъпи, хубави и полезни неща, които не мога просто така да изхвърля. Първо за едното хоби, спирам с него, започвам за другото, после за нещо трето, и така се въртят. Напоследък съм поспряла, тъй като мястото у дома свърши. Съвсем. А и доходите ми намаляха. И двете обстоятелства не ги препоръчвам като решение Sweat Smile
Виж целия пост
# 4 207
На практика психолозите имат изпитани техники, които се дават в зависимост от степента на разстройството. Освен това се ползва и когнитивно поведенческа терапия, която е изключително ефективна при hoarding. Продължавам да не разбирам доверието в непознати лаици от форум, но категоричния отказ да се посети специалист с опит, който определено може да помогне. Това ме кара да мисля, че всъщност има скрита съпротива срещу успешен резултат.
Виж целия пост
# 4 208
Елора, разсмя ме с вметката за промоцията за психолог. Не, не искам да отида, защото не вярвам, че би ми помогнал. По-скоро си мисля, че имам сили да се справя сама. Иначе аз не купувам неща, които не ползвам. Напротив, ползвам ги, но се затрупвам и това ме потиска.



Голяма предубеденост, голямо нещо.
Не ми харесва това.
Ще търсиш добър специалист.
Психолозите са платени, но психиатрите не са.
Намери си лекар и си вземи направление.
ТХ и аз се запасявам след ковида.
В мазето имам 4 пакета.
Но това е нещо,  което ще ни трябва. Преди три месеца като видях колко съм натрупала, реших да не купувам известно време. И пак като видя на промоция ме засърбява.
Но е нещо, което ще се използва. Или примерно магнезий видя намален в аптека и го ползвам и логично ще го взема, нищо, че ще го отворя след месец може би.
Проблема при теб е, че купуваш неща, които реално не ти трябват.
Имах проблем с чорапи преди години, много купувах. От поне 10 вече не купувам, износвам и ще хвърлям скоро, защото много са изкуствени.
Виж целия пост
# 4 209
Въведи си правило, на всяко нещо което купуваш, да махаш 2 от наличните, от същия тип. Нови обувки - да, но 2 чифта от старите заминават. Продадени, подарени, изхвърлени, все тая.
И си отговори на въпроса, самият процес на купуване ли ти вдига настроението или купуваш нещо, защото наистина имаш нужда от него. От там, ще започнеш да се замисляш при всяка покупка и евентуално да не я правиш. В същото време внимавай да не замениш тази зависимост, с някаква друга. Обичайно, често се случва.
Виж целия пост
# 4 210
Лонита, аз го осъзнавам. Боря се с това. Всъщност Spiritlight може би е права за скритата съпротива. Анализирам се и търся начини за справяне. Дрехи и обувки вече не купувам (не никога, но много рядко, единични неща), да, чорапи също имам много, но, по дяволите, нищо не се къса. Simple Smile
Да хвърля го казах образно - да бих ги подарила с радост. Имах предвид да се отърва от нещо.

Проблема при теб е, че купуваш неща, които реално не ти трябват.

Напротив, трябват ми, ползвам ги - но застояват, защото са повече отколкото потребявам. И вкъщи е разхвърляно.
Виж целия пост
# 4 211
Ахаа, разбирам.
Ами аз също съм по промоциите, но няма как да се задръстя.
Ти явно купуваш толкова много и затова е разхвърляно. А това вече е прекалено.
Преди години колекционирах много запалки, но и това прекратих.
И химикалки имах страшно много. Сега са само десетина Grinning
Понякога видя нещо, което ползвам и си викам да го купя. Веднага ме засърбява.
После си викам - айде стегни се, баш това редовно го  пускат. Нататък ще го купя.
Скарам се със себе си и не купувам Joy
Виж целия пост
# 4 212
Аз съм минималист по душа, но цял живот ми се налага да живея с човек като теб, Анонимна! Много е тежко и повод за безброй безмислени скандали.
Мъжът ми е вманиачен в поръчването на всякакви джунджурии и приспособления от Али Експрес. Идват, разопакова ги и после ги мята някъде. Аз да му мисля къде да ги слагам. Години му пилих на главата, докато разбера, че това си е зависимост.
Та, момичетата тук не случайно питат как се възприема манията ти от най-близките. И си струват усилията ти да минимизираш покупките!
Аз също не съм света вода ненапита, защото се затрупах с парфюми. Как туширах тази обсебеност?
Взимам парфюма от рафта (на "Дъглас", например) и започвам да обикалям магазина с него, разглеждайки останалите неща. През това време разсъждавам дали ми трябва поредния парфюм. След само 5-6 минути осъзнавам, че не ми трябва, особено пък, ако уханието от китката ми вече се е изпарило или не е това, което първоначално ме е грабнало. Връщам го и си излизам.
Пробвай с тази техника - вземи нещото, поноси го из супермаркета и като ти мине, върни го! Simple Smile
Виж целия пост
# 4 213
При мен забелязвам точно обратната тенденция. Купувам си едва ли не минимум нови дрехи и козметика всеки сезон. Спрях да пазарувам книги - взимам си от библиотеката. Имам толкова много, че вече нямам къде да държа нови, хем пространство има. Постоянно разчиствам, изхвърлям и подарявам. Мечтата ми е да имам полупразен и много подреден дом (май ще ме огрее, понеже и най-малкото дете порасна и вече купища дреболии и играчки ще си заминат по естествен път).

Не те ли потискат вещите колко място заемат, как ти "заграбват" дома и уюта?
Аз гардероба го преравям редовно и каквото не съм носила от 1 година, или подарък или в коша. Наистина няма полза от старините.
Виж целия пост
# 4 214
Щом се е стигнало до заместване на едно трупане с друго такова, не мисля, че ще успеете да се откачите без външна помощ. Дали ще бъдат консерви, дрехи, козметика, кухненски уреди, книги, чанти, каквото друго се сетите - коренът е един и колкото по-скоро узреете за психолог, толкова по-бързо ще стигнете до решение на проблема.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия