?Въпроси всякакви за СО? 2026

  • 157 419
  • 4 338
# 4 320
Ако някой може да бъде приятел и с двете страни евала ще му кажа. Била съм в позицията на Камелия, дума не съм казала на единия и на другия. Отношенията им са си тяхна работа и те си решават как да се чувстват. И не оценявам отношенията им. Защо ми е?
Иначе аз постоянно виждам, че след раздяла важи онова нещо с на Вуте да му е зле. И после някакво удовлетворение, че онзи си го е получил.
Виж целия пост
# 4 321
И да речем, развеждат се те в някакъв момент и аз този човек го зачерквам, дето заедно сме треперили, заедно сме се тревожили, заедно сме помогнали на приятелката ми да се излекува... Е няма да стане.
Ако се разведат и останеш приятелка само с него, това е казусът. Иначе и с двамата, ок, това е нормално. Точно това е да не се взима страна, а да се държат хората нормално. Обаче да зарежеш приятелката, защото бившия и е по-симпатичен, ми никаква приятелка не си и не си била. Според мен.
Виж целия пост
# 4 322
Мисля, че е голяма рядкост изобщо някой да остане приятел и с двете страни в конфликт и след раздяла. Не само за гаджета, но дори в момичешките компании и отношения още от училище е така. По естествен начин, след раздяла в близкото обкръжение, човек остава приятел или с едната, или с другата страна. В случая се е разпаднало приятелството между двете жени. Е много важно, случва се. Тия, дето не заемали страна и поддържали добри отношения с всички и т.н. реално са ничии приятели, ми просто някакви гумени такива, които служат за снасяне на искана и неискана информация между страните или ако не, то поне никоя от страните не чувства вече истинско доверие и близост с тях.
Виж целия пост
# 4 323
И да речем, развеждат се те в някакъв момент и аз този човек го зачерквам, дето заедно сме треперили, заедно сме се тревожили, заедно сме помогнали на приятелката ми да се излекува... Е няма да стане.
Ако се разведат и останеш приятелка само с него, това е казусът. Иначе и с двамата, ок, това е нормално. Точно това е да не се взима страна, а да се държат хората нормално. Обаче да зарежеш приятелката, защото бившия и е по-симпатичен, ми никаква приятелка не си и не си била. Според мен.

Е аз не го разбирам така казуса. Камелия и Йоана са се отдалечили, но не се казва, че Камелия е инициирала отдалечаването, аз по-скоро подозирам, че Йоана се е отдръпнала, намерила нова среда, нов град, живот и т.н., а Камелия и Павел са останали в едно и също населено място.

А сега пък се сетих и за друга ситуация от моя живот - детска компания, момичета, момчета, задружни игри, криеница, ластик, футбол, криене на цигари - абе детско приятелство, истинско, дълбоко. В някакъв момент порастваме, тийнейджърски години, момче и момиче от компанията стават гаджета, като това по никакъв начин не влияе на динамиката в групичката. Любовната история трае няколко месеца, след което с гръм и трясък се разделят и никой от двамата не желае да говори с другия. Групичката ни повече няма как да се събере в цялост, обаче пък всички останали си оставаме в добри отношения и с двамата, не можем да изхвърлим нито един, част от нас са. Комуникацията и приятелството и с двамата продължава и до ден днешен, просто на нито един от двамата не говорим за другия.
Виж целия пост
# 4 324
Аз винаги взимам страна при раздяла на двама души. На страната съм на жената, която си ми е приятелка. Какъв ми е мъжът й? Никакъв. Даже може да й кажа "Ей, луд го направи човека, спри се", ама накрая пак тя си ми е приятелка. Няма да ходя на мъжа й да бърша сълзите, ако ще тя да е дзвер.
Виж целия пост
# 4 325
Да, права си, но мисля, че не се налага да се прекъсне всякаква комуникация с него. С бившия на моя близка приятелка (инициативата на развода беше нейна - поради несъвместимост на характерите) си честитим по Месинджър рождените дни и си разменяме по някоя приказка, когато случайно се засечем. Но тя също поддържа нормална комуникация с него - имат дете. Естествено, че не бих тръгнала да му бърша сълзите, мъж е, трябва да приеме раздялата с достойнство, а не да хленчи. Още повече, че тя е свястна, детето ходеше при него винаги, когато пожелае (сега е пълнолетно), много по често от предвиденото в съдебното решение.
Виж целия пост
# 4 326
Беа, тук става дума за приятелство И с мъжа. Не просто познанство.
Имам такъв случай. Група бяхме от 3 момчета и 4 момичета. Едното ми бести се беше сгаджило с едното момче. Детска работа. Свърши с гръм и трясък. Обаче всички продължихме да си се виждаме и да сме близки. Даже бестито като замина да следва се виждахме по-често с бившия ù. Вярно, те години бяха в студена война, после им мина.
Виж целия пост
# 4 327
И с моите приятели се се виждахме, но на 4-тата година някъде им казах, че няма по два пъти да празнувам рождените дни на детето и ще трябва да дойдат и двамата вече едновременно. И толкова. После вече с мъжа, който първоначално ми беше приятел, спряхме да общуваме по съвършено различни причини, а с девойката още сме си много близки. Но не е имало нещо, по което трайно и морално да трябва да се вземе страна наистина. Случват се и такива неща, тогава не бих държала на цивилизованото повече, отколкото на морала. Хора, които не си гледат децата, например, изобщо не искам да виждам.
Виж целия пост
# 4 328
То въобще е доста рядко и двамата от една двойка да са ти еднакво близки. Обикновено единият ти е приятел и те запознава с другия. И да стане така, че тоя, новия, особено ако е разнополов, да ти стане точно толкова, че даже и повече, близък, та ако се разделят, да останете нещо повече от бегли познати... Еми рядко е и доста странно. Трябва да се крепи на нещо повече - примерно започнали сте заедно бизнес, направил ти е огромна служебна услуга, близък е на шефа ти,  автомонтьор е, поставя климатици. Климатици не, че те се поставят рядко.

И ако при жена понякога се случва да остане близка с бившата на приятел -  две жени,  виждат се понякога, или ходят на йога заедно, пак на базата на някакви общи настоящи интереси, приятелка да се лепне за бившия на тази, която ги е запознала е доста недвусмислена ситуация.

Следвайки първоначалния казус, тук говорим не за честитки за НГ или РД, или случайна среща на високосна година, а и след студентските години съзнателно сприятеляване и със семейството му, та и колегите, присъствие по време на всички любовни истории и телешки възторг от евентуалната годеница. Та и декларации как им пожелавала три деца. Хахава работа.
Виж целия пост
# 4 329


И ако при жена понякога се случва да остане близка с бившата на приятел -  две жени,  виждат се понякога, или ходят на йога заедно, пак на базата на някакви общи настоящи интереси, приятелка да се лепне за бившия на тази, която ги е запознала е доста недвусмислена ситуация.

Абсолютно. Ние с приялката на приятел, която после му стана бивша, много се сближихме още докато бяха заедно. Един от най-прекрасните хора, които съм имала късмета да срещна. Ся ако беше мъж толкова прекрасен... нали. Но аз не се сприятелявам с мъже, по които си падам или бих си падала дори на самотен остров. Приятелите ми мъже се случва да са приятни на вид или дори много хубави, но не ме привличат грам, за да си дружим. Иначе щяхме да сме си други, не приятели. Логично. Обаче много хора се лепят така за някого и си чакат шанса... Случвало се е уж приятелка да ми каже директно, ти, как може така, аз ако бях на твое място. Да, но не си. Ето това е. Има хора уж приятели си казват, аз ако бях на нея на този щях да му правя мусака и таковата от сутринта. Тя не го заслужава. И после му стават приятели на него. Така си ги преставям, Йоана, Гергана, Петкана и Груйо от историята, или както там се казваха.
Виж целия пост
# 4 330
Така и така се завъртяхме около такава тема, имам въпрос и ако някой иска да отиде натам дискусията.

Казусите, които посочвам само ще илюстрират какво имам предвид.
Какво означава за вас поведението на всеки от бившата двойка? Вашия опит и такъв, който сте видели около себе си ще бъде полезен.

Замислих се, дали дългосрочното страдание по бивш партньор е белег за дълготрайни чувства или просто е отнет комфорта и удобството, давани от този, който си е тръгнал.
Случките, в които единия партньор "потъва" в дългосрочен план - здраве, финанси, работа. Всичко тръгва надолу, съсипани. Съответно проявата на съчувствие или злорадство от страна на бившия партньор какво е?
Или след раздяла нараненият прави кална баня, търси хора, които да го подкрепят и да са "на негова страна", сякаш в желанието си да се самоубудят, че са правите. И жертвите.
Ами тези случаи, в които си остават близки приятели? И винаги има нещо още? Как беше, където е горяло, пак ще гори?

Не мисля, че погледът, насочен към миналото, е ползотворен, особено с такъв нюанс. Би трябвало всеки да си изведе изводите, поуките и да продължи напред. Иначе пропилян живот.
Виж целия пост
# 4 331
Това с приятелството е съмнително. Ако повод за раздялата не са секуални проблеми, то тогава ако ще сте се и приятели защо се разделяте?
Вече при разведени хора е хубаво да си останат партньори в отглеждането на децата и да гледат в една посока, това е идеалния вариант и съм го виждала реално, даже около мен е по-често.

Другото е наранено его, понякога балканско, понякога западноевропейско, но все е до его, да гледаш живота на бившия все едно без теб се е провалил, а ти ако беше, ехе, ни рак щеше да има, ни фалит, ни нищо. Това е проява на нисък интелект, ниска култура и всичко друго ниско. А вече обединяване на хора, създаване на фронт срещу бивш си е тежка патология, да не дава Господ.
Виж целия пост
# 4 332
Аз като се замисля чак приятели мъже нямам. Имам добри познати. Също бих избягвала и избягвам да общувам с хора, които не си поглеждат децата и с хора, за които знам, че някога в живота си са се проявявали като насилници. Може да е било преди 30 г, може да е реабитиран, да е "младежка грешка", обаче просто не мога.
Виж целия пост
# 4 333
Повечето ми приятели от детинство, са мъже. Оставала съм приятелка с техни бивши, след като са се разделили. Съответно не виждам нищо лошо в обратното. За мен е едно и също. Хората, на които гледам като приятели, компания по интереси и т.н. изобщо не деля по пол. Единственото, което гледам е самия човек, като такъв
Виж целия пост
# 4 334
Повечето ми приятели от детинство, са мъже. Оставала съм приятелка с техни бивши, след като са се разделили. Съответно не виждам нищо лошо в обратното. За мен е едно и също. Хората, на които гледам като приятели, компания по интереси и т.н. изобщо не деля по пол. Единственото, което гледам е самия човек, като такъв
На теория звучи супер, но макар да си имам приятели, само приятели мъже, някои от по 35 години назад, ако гаджето или мъжа на приятелка прави опити отделно да се сближава с мен, как да кажа, доста ще ми бъде съмнителен и изобщо не бих се сближавала. Затова и после няма как да си остана приятелка с гаджето и мъжа на моя приятелка. Аз съм от страната на булката, сори.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия