Аз не зная коя е другата тема, приемам това,което тук е написано .Не може да се отрече, че липсата на баща дори само като име в удостоверение, ще е липса,която детето трудно ще приеме.Ще се усеща празнотата, ще има въпроси.Да, днес не са един и два случаите на липсващ баща, на забременели от донор(аз познавам три, с деца на сходна възраст), самотни осиновителки и дори самотни осиновители,мъже.Но това не променя факта на липсата,
Така че авторката следва и от тази гледна точка да прецени, кое ще "натежи на везните".Ако е вярно това, че и е говорил за дете, може и нещо да му трепне в един момент, да участва по някакъв начин в живота на детето.Ако не си струва като човек,поне детето да знае кой е баща му.Идеята ми е, че и едната,и другата ситуация предполагат проблеми, не е само с лесна ръка да се каже"за какво ти е".
Освен това,ако авторката има типично женски име, формирането на бащино име на детето ще звучи по начин,който също може да му създаде притеснения,не че не може да се формира сходно мъжко име,но в някои ситуации трудно.
Все пак, има достатъчно време за мислене и решение, но би трябвало да се преценят и двете възможности.
Виж целия пост
Така че авторката следва и от тази гледна точка да прецени, кое ще "натежи на везните".Ако е вярно това, че и е говорил за дете, може и нещо да му трепне в един момент, да участва по някакъв начин в живота на детето.Ако не си струва като човек,поне детето да знае кой е баща му.Идеята ми е, че и едната,и другата ситуация предполагат проблеми, не е само с лесна ръка да се каже"за какво ти е".
Освен това,ако авторката има типично женски име, формирането на бащино име на детето ще звучи по начин,който също може да му създаде притеснения,не че не може да се формира сходно мъжко име,но в някои ситуации трудно.
Все пак, има достатъчно време за мислене и решение, но би трябвало да се преценят и двете възможности.
