?Въпроси всякакви за СО? 2026

Големи нападки тук и то от жени.
Той не поддържа връзка с тях, мрази ги, ненавижда ги. Заплюл е майка си, когато я е видял в голям супермаркет.
Тази постъпка ме накара да настръхна.
И не, не е направил дете на луда, и не това на тях им казал, защото не общува с тях.
На какво може да се дължи силната омраза на дете към майка му , не знам.
Смисъл, споделял у някакви неща, но те далеч не звучат до толкова основателни.
Лола, чак изфантазира, че не ме харесват. По-добре ли ще се чувстваш, ако е така? 
Как да ме познава като е казвал, че ще я убие, ако види?

Както не му пука за майка му така и за детето му. Все едно на какво се дължи. Прави си изводите и стой далеч от този.

Колкото повече детайли даваш за хубавеца, толкова повече не мога да разбера защо го искаш за присъстващ баща в живота на детето...

За да си отмъсти , че не я обича, като си мисли, че ще го върже с дете. Заради нея си, не заради детето, а най-жалкото е, че то ще страда, защото тя нейната цел няма да я постигне по никакъв начин

С риск да обидя авторката, но аз тук не виждам добра майка. Виждам една озлобена и отхвърлена жена, която е готова да жертва детето си, за да има възможност да се събере или да си отмъсти (не съм напълно сигурна кое от двете, все още) на някакъв индивид, който е имал неблагоразумието да ѝ направи дете.
Обзалагам се, че ако "бащата" припознае детето, изградят някаква връзка (знам, че е почти невероятно, но все пак), то авторката ще започне да го изнудва чрез него.
Препоръчвам психолог, много добър и колкото се може по скоро. Ние тук не можем да помогнем....

Извинявам се, че връщам на стария казус, но самопризнанието на Ирис, че никой не страда по нея аз лично го видях като тънка ирония и напомняне, че светът не се върти около дадени хора и не страдат всички по тях.

Изобщо не фантазирам. Родителите му не те познават, естествено, че в такъв случай за харесване не може да става и дума.

Изглеждаш много нестабилен човек. Погледни се какви ги пишеш. Наистина ли мислиш, че детето ти ще спечели нещо, ако този човек влезе в живота му?

Не, Лола, не мисля. Питах как е по-добре. Дали —————— в акта за раждане е по-добре да има име. То че баща няма да има е факт, така или иначе. По стечение на обстоятелствата контактувам с три жени в моята ситуация- и трите сме родили почти по едно и също време. Техните деца са припознати. Но са си били шута и живеят ергенската и пет пари не дават за децата . Чудя се ще се чувства ли зле, че в акта му за раждане не е посочен от кого произхожда?
До какво ще доведе едно припознаване само мога да гадая. Предполагам ще ми прави спънки за всичко. Наскоро стана дума, че един подобен донор не разписва на жена си, за да не получава детски и данъчно облекчение.

A какво трябва да й разпише за детските и данъчното облекчение според нея?

Накратко на така поставения въпрос - ами не, не е задължително да се чувства зле. Всичко зависи как му е "предадена" темата, как му се говори за бащата и семейството, какво ще му бъде вменено. Зависи от майката т.е. теб. Ако ти имаш тези притеснения и не спираш да ги мислиш и обсъждаш, така ще "възпиташ" И детето като поотрасне. Тогава със сигурност ще се чувства зле. Мисля, че това са твои собствени комплекси тип "какво ще кажат хората", че детето е видиш ли "без баща" по документи. Не знам също защо толкова внимание се отдава на 1 прост акт за раждане... Колко по-важно е грижа и отношение има ли ги няма ли ги. Ще направиш само добро на двама ви ако положиш усилия да се отърсиш от тези ограничаващи вярвания, да вдигнеш глава и да си гледаш детето със самочувствие. За мен - с такъв донор по-добре без "баща по документи". Докато поотрасне ще мислиш как да му обясниш нещата.

Подкрепям последния коментар. Мнението ми е същото.
И да - много е вероятно детето да се чувства зле, но заради теб. Ако не се вземеш в ръце и му насадиш собствените си комплекси и озлобление към баща му. Това че сменяш памперси, храниш по график, къпеш и приспиваш не те прави добра майка. Докато си фиксирана само върху някакъв боклук, няма как да си пълноценен родител и да не предадеш негативи на детето. Отношенето му към собствената му майка е показателно що за човек е, ти си тръгнала да се тръшкаш, че не присъства в акта за раждане. Запали свещ, че не го е припознал и работи върху манията си по този човек. Ако наистина не искаш детето ти да страда след време от цялата каша, която си надробила.

Анонимна, що искаш сама на баир лозе?
Колко често си вадиш акта за раждане - при нужда да си извадиш документи и това е. А и какво те интересува какво ще кажат хората? Те, хората, винаги ще си говорят, каквото и да направиш - все ще си крива. Ако има вписан баща и детето ти не може да иде на една екскурзия с класа си - пак ще те одумват, то пак ще страда, че не може да е като другите, ти ще страдаш, че не можеш да едно море в Гърция да го заведеш и още и още... ще поприказват, поприказват, па ще спрат и ще се прехвърлят на следващата новина.

В крайна сметка, фактическото положение е, че бащата не желае това дете, не го е припознал и няма намерения да го прави. Дори и да го осъдиш - готова ли си да вкараш този човек в живота си, да се разправяш нон стоп дали е платил или по-точното ще бъде защо не е платил издръжката, готова ли си периодично да водиш дела за увеличаването на издръжката и да ти се обяснява, че си лакома и искаш да си купиш нови ботуши с тия пари?? Да, аз те разбирам, че си излъгана и обидена и искаш той да си плати по някакъв начин, но за да може да си плати той, ти обричаш детето на проблеми и сама ще си докараш проблеми на главата.

Вярвам, че детето ще намери мъжки модел, ще има от кого да се учи. Вярвам, че ще намериш начин да го накараш да не се чувства зле, заради тиренцата. И вярвам, че ще си много по-щастлива и ти, и детето, без някой да ви създава спънки. Данък Обществено мнение е много, много тежък и досега не е донесъл на никого ползи. Живей си живота, гледай си детето, дай Боже да ти е живо и здраво, възпитавай го да стане добър човек. Недей му изгражда ти комплекси, като стане достатъчно голям ще му кажеш и имена, ще му разкажеш и какво точно се е случило и колко е било важно за теб той да расте щастлив, обичан и необезпокояван.

И ти реши да родиш дете от такъв човек? С такава генетика? И който при това не го е искал?
Кой те напада, като на практика ти самата си най-големият си враг?

Детето поне 10 години още изобщо няма и да му дойде наум какво пишело в акта му за раждане, а и по-нататък едва ли ще се впечатли, при положение, че ще е пълно с деца без бащи.

Прави обаче впечатление във всички теми и постове с каква странна наслада авторката си измисля как бащата ще я търси и ще ѝ създава проблеми, а тя на практика в момента няма особени проблеми. Но с възторг си фантазира какви проблеми ще има с подобен човек, стига малко да се напъне и да го принуди да ѝ обърне внимание. Това на мен ми изглежда като доста болно съзнание.

Да. Ако историята е истинска. Че аз съм все по- малко убедена. Направо като някаква даскалка върти едно и също.