?Въпроси всякакви за СО? 2026

Дете на 6.5 месеца е точно на 6. Винаги се гледат навършени месеци. ЛЛ са много стриктни в това отношение.

Мисля, че темата е менте. Наистина жена, сама гледаща дете, да се блещи от ужас за празното място на бащата в акта за раждане, е невъзможно.

Ама какво повече окуражаване?! Каза се - да  го дириш, за да е вписан, ще създаде само проблеми. Не те иска, не иска и детето - файн, затваряй страницата и продължавай напред. Ако обаче си се вкопчила да вписваш, е ясно, че искаш да ползваш детето, за да впримчиш бащата. Това е тъпо и не работи.

Обаче не обясни как детето ще се чувства дискомфортно, ако акта му за раждане е с баща неизвестен. До тук разбрахме само как ти се чувстваш. И, ако за детето ти има някакво значение занапред, то ще е втълпено  лично от теб, няма да е негово мнение. Ти си тази, която ще е виновна, ако по някакъв начин детето ще се чувства дискомфорнто

Приятелката на брат ми е отгледана изцяло от майка си, баба си и дядо си, бащатс не присъства в картинката. Разликата с тая история е, че го има в акта (и бащино име). Но това не й носи никакво спокойствие или не знам и аз какво.
Не го мрази, но не иска да чува за него, тя за нея няма баща. Участието му е било с еднократни плащания, ако тя го примоли, но човека си е избрал друг път, има друго семейство, не се интересува от нея. По никакъв начин не е облекчено положението с това, че фигурира в акта за раждане.
Било й е гадно през годините, но в действителност той е зарязал нея (за майката е ясно, но какъв родител е щом не се интересува по никакъв начин от детето си?!).
А и са ти казали вече. Ако присъства като баща в името (припознае го) то ако се наложи да взимаш решения, свързани с детето, пътувания и тн, може да имаш големи пречки и главоболия.
Няма смисъл. Нито ще стане баща, нито партньор какъвто искаш.
На детето е важно да представяш ситуацията каквато е. Не със захаросани измислени неща, нито пък да се лъже какво е станало (някои родители решават, че е най-добре да кажат, че родителя е починал - груба грешка).
В днешно време не е единичен случай това. Нито на разведени, нито на самотни родители.
И като е посочен какво?
Като попитат нещо за бащата (примерно деца, приятели) и то какво ще каже - еми имам, казва се еди си как ама аз не го познавам, ама съм му взел/а бащиното име.
Ами след време ако си намериш партньор?
Не мислиш ли, че бившия може да прави проблеми и да създава драми ако има някакви права над детето?
Много хора се озлобяват в такива ситуации.

И моето мнение е като на всички, които са ти писали досега - нито ще стане баща, нито ще ти дойде на крака, нито ще облекчи положението за детето, а точно обратното.

Бащата на голямата ми дъщеря ксто я припозна каква файда? 3 дела имаме за напускане на България, защото не се подписва на документите. Само ядове и излишно даване на пари. Издръжка от дъжд на вятър минималната и нищо хубаво от него.

Авторке, родила си скоро, аз също съм с бебе на тази възраст. С хормоните е трудно, с промяната, възможно е да не си стабилна психически сега. Успокой се и се фокусирай върху детето. С бебе на 6 м кога имаш толкова време да мислиш тия неща?

Според мен си кисела, недоволна и нещастна, защото не детето, а ти се чувстваш половин човек. Виждаш щастливи семейства, виждаш деца с двама родители и се чудиш ти с какво си по-малко от съседката, която има съпруг, деца, къща и живее щастливо. А ти си зарязана с корема от някакъв тъпанар.

Ще допълня още нещо, което няма да е позитивно за детето. Имам приятелка, чийто родители се развели, тя е била малка. След години той почива и започват да я търсят от всякакви банки за кредити и задължения на негово име. Тя е в съвсем друг град, няма връзка с него повече от 40 години. Наложи се да ходи да се отказва от наследство, да носи документи насам-натам.

Ако бащата е извън картинката, не го вкарвайте зорлем. Няма никакъв смисъл.

Всички, които обяснявате, че не е важно в акта за раждане да пише баща, във вашите има ли бащи? Почти съм убедена на 100%, че няма нито една с баща неизвестен. Нормално е да има такива притеснения, важното е да реши кое е по-важно за нея.

Аз също смятам, че малко ангро се обяснява как не е важно и полезно. Фактологично може да е така, но емоционално- не мисля. Както знаем, дори умишлено зарязани деца, хвърлени за осиновяване, след време издирват родителите си дори да са отгледани от свестни и всеотдайни хора. Тия желания са си вкоренени в човешката природа.

В случая позитивите ще са по-малко от негативите. Имам приятелки с вписани бащи, които пак са ги зарязали и никога не са се интересували от тях. Баща насила няма да стане. Можеш да обясниш някога ситуацията на детето си, когато започне да се интересува от произхода си.

Детето не е осиновено, родната му майка го отглежда. И да поиска някога да знае кой е баща му, може да получи достоверна информация. Но пак няма значение дали документално е вписан.

То е хубаво в акта за раждане да е вписан баща, стига да е що годе приличен човек. Ако детето няма да се срамува от него, естествено, че по-добре да го има. Вече ако обстоятелството кой е бащата е по-притеснително от едно "неизвестен" (да речем някой с лоша слава), "неизвестен" е за предпочитане.