Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

И се чаршафосфаха с бели пликове с рязана бродерия и се перяха лятото, забравили сте или не са ви карали да ги пазите, докато съхнат.

Това сухо толкова тежи, а мокро не си представям. Винаги съм казвала, че бабите ни са били много работни жени.

Никой не е прал юрганите у нас, ни нашите, ни бабите ми.
Проветрявали са ги чат-пат.
Те колко пък ще са чисти, ако ги прòснеш да съхнат на парапета на балкона? 🫠🤔😝
И при 40-градусова жега ще трябва да съхне с дни според мен, през това време ще се завъдят вътре повече патогени, отколкото е имало преди прането.
Пони, за завивките

Прадядо ми беше майстор на такива юргани. Семейството му са били земеделци, с доста земи и техника, които им вземат при влизането в ТКЗС-то. Него съответно го правят кооператор, но заплатите на кооператорите са били доста ниски. А той беше човек, който не може да си представи, че ще стои без пари и няма да може да си гледа семейството. И решава да захване някаква работа, която да работи в свободното време и да изкарва допълнителни доходи. Отива при един юрганджия, изучава занаята и си прави вкъщи такава работилница за шиене на юргани. Научава също прабаба ми и двамата започват заедно да си работят. През соца единствено такъв тип професии като шивачи, обущари и други подобни можеха да се работят "на частно".
Едни от най-ранните ми детски спомени са как седя при тях в работилничката, гледам ги как шият, а те ми разказват приказки или нещо ме занимават. Много ми беше хубаво при тях - бяха изключително добри и благи хора, които цял живот живяха с изключителна обич и уважение един към друг. Никога никой не ги беше чул да се скарат или да си повишат тон. Като се замисля, май не познавам друго такова семейство.
В работилницата имаше един голям тезгях, нещо като голяма маса поне 2,5/2,5 м, на която се разстилаше плата,  вълната и се ичеха юрганите (така се наричаше процесът на капитониране). Всичко се шиеше ръчно. Правеха се юргани с различни шарки, модели и дебелини, както си ги поръчат клиентите. Хората сами си носеха вълната и платовете.
Запазила съм някои юргани за спомен на село. Още имам и други неща, правени от същия ми дядо - две маси (едната е много удобна, с много оригинален механизъм за разтягане), столчета, закачалки. Всичко е много тертиплийски направено, с изпипано и най-малкото детайлче.
За прането на юрганите - не се перат, само се проветряват. Ако се замърсят - разшиват се, изпира се платът, изпира се вълната, разчепква се и се шият наново. Ама вече няма кой да го прави.

Точно, юрганите и дюшеците не се перяха в цялост, а на големи периоди се вадеше пълнежът, переше се евентуално и се разчепкваше или подменяше частично, а калъфът се переше или се правеше нов. През лятото или в началото на есента минаваха дръндари и разчепкваха с един дълъг инструмент, като лък. Много бързо работеха (оцених го години по-късно, като помагах за разчепкването на вълната от фамилните юргани на едни приятели с обикновени чепкала).
Позиционираха с в нечий двор или на широк тротоар, постилаха една голяма черга, изсипваха отгоре чувал или денк с вълна и започваха да щракат с "лъка". След това прибираха разчепканата вълна и хората си я носеха на дюшекчия или юрганджия.
В Пловдив дръндари минаваха докъм средата на 80те, не зная да е имало постоянен дюкян, пътуващи бяха.

Пловдив

Горещо препоръчвам на тези,които не са гледали "Кукла на верига",да го гледат. Филмът дори и днес е много интересен. В сайта на филмисуб.ком го имаше...

Имаше една поредица книжки малък формат Галактика. Там имаше роман Кукла на верига. Не помня автора. Филма по книгата ли е? Имах ги всички книги от поредицата. Още ги имам на вилата. Колко пъти прочетох Сбогом моя красавице. Както и всички книги на Чандлър. Бях ги оръфала, та мама ги даде да ги подвържат с кожа с други много четени книги. Така после четох и препрочитах Вечната Амбър. Току що бях родила. С  едната ръка кърмя,с другата ръка чета. Стидио Х имаше поредица на Чандлър с един артист, пред очите ми е, но не си спомням името. После го смениха с друг известен, но и него не помня като име.

Да,"Галактика" издадоха "Кукла на верига". Филмът следва стриктно книгата.

Актьорът в ролята на Филип Марлоу на Чандлър съм го срещал доскоро в други филми. Един такъв с дундесто лице...

Варна

Много яки столове в ресторанта на третата снимка.

Нали? И те мен ме впечаклиха.

Не е ресторант, а по-скоро лоби бар. Дали не е от х-л „Черно море“?

София

Кокошките и петлетата като ги навиеш с ключето, подскачаха.