Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2026, 10:01 ч.
# 2 012
13 май 2026, 01:07 ч.
Помня, когато бях в Полша, там видях дини, които се продаваха на резени. Беше ми чудно, защото у нас имаше купища дини и на никой не му е идвало наум да купува резен. А майка ми е разказвала, че когато е била дете, дядо й е пълнел двора с цял куп дини. Те са отивали, взимали диня и ако не им хареса като я срежат, направо я хвърлят. Предполагам, че и тя не е била наясно, сигурно са я давали на някакъв добитък.
Виж целия пост
# 2 013
13 май 2026, 02:26 ч.
Аз помня от едно време едни малки тъмни дини, почти без видими ивици - изцяло тъмнозелени, обикновено много сладки, понякога даже бяха жълти - рядко, но се е случвало. Беше диня (диничка - колкото голям пъпеш), която стига точно на четиричленно семейство - и рядко остава. Сега малки дини има рядко по магазините, от този сорт - изобщо не съм виждала. Продават основно огромни дини, които тричленно семейство не може да изяде - освен ако не яде само диня няколко дни. 😱😆
Къде са малките дини - питам?! (казано с тона на "Кой ще ни даде пари? Кажете ми!")
Пак за храна говоря, ненаяла се. 😆
Ма, ето, даже не обичам диня, но страдам по дините от едно време, носталгия. 😆
И на снимката на Доли са сравнително малки дините, а не като сегашните мутанти - >10 кила диня... 😵💫
Виж целия пост
Къде са малките дини - питам?! (казано с тона на "Кой ще ни даде пари? Кажете ми!")
Пак за храна говоря, ненаяла се. 😆
Ма, ето, даже не обичам диня, но страдам по дините от едно време, носталгия. 😆
И на снимката на Доли са сравнително малки дините, а не като сегашните мутанти - >10 кила диня... 😵💫
# 2 014
13 май 2026, 02:33 ч.
Преди няколко години на пазара в Красно село имаше една сергия, която продаваше такива малки дини, които бяха изключително сладки и вкусни. Сега много рядко съм на този пазар и не знам дали съществуват още тия малки дини. Един-два пъти ги търсих през летата, но ги нямаше. Дали въобще не идват там, или аз не съм ги улучила, не мога да кажа. От една шатра, отстрани на пазар Ситняково, също съм купувала хубави дини. И по-малки, че сме двама души и трудно се справяме с голяма диня. Но не са от малък сорт, като ония на Красно село.
Виж целия пост
# 2 015
13 май 2026, 07:51 ч.
През детските ми години, когато прекарвах летните ваканции на село помня, че баба и дядо прибираха в мазата дините, а най-малките оставаха под една круша в двора - за животните. Тук-там имаше някоя огромна диня като сегашните, повечето бяха с нормални размери. И много вкусни! Другият ми дядо пък отглеждаше страхотни пъпеши. Бяха с гигантски размери и всякакви вкусове.
Виж целия пост
# 2 016
13 май 2026, 08:13 ч.
Онези дини имаха много семки. Беше голяма радост като срежем диня и тя се окаже жълта, веднъж с братовчедка ми срязахаме поне 5 дини да търсим жълтата.🤣
Виж целия пост
# 2 017
13 май 2026, 08:22 ч.
Майка ми ми е разправяла, че като била дете, имало толкова много дини, че ядяли само сърцето/петела, на динята!!
Дядо ми удрял динята в земята, изваждали само сърцевината, а с другото хранели прасетата.
Виж целия пост
Дядо ми удрял динята в земята, изваждали само сърцевината, а с другото хранели прасетата.
# 2 018
13 май 2026, 08:35 ч.
Подсетихте ме за маджун, направен от дини. Никога не съм близвала, само съм чувала, Опитвала съм само маджун от захарно цвекло. (В някои краища на България е известен като петмез.) Не знам дали някъде се продава, аз имам спомен от детството си, че много ми харесваше.
Доколкото знам използва се само плодът и се вари до гъста течност без да се добавя захар.
P.S. Разтърсих се в мрежата, оказва се че все още се приготвя, продава и яде. Много съм изостанала. Ще трябва да опитам да купя от някъде, някой ден.
Виж целия пост
Доколкото знам използва се само плодът и се вари до гъста течност без да се добавя захар.
P.S. Разтърсих се в мрежата, оказва се че все още се приготвя, продава и яде. Много съм изостанала. Ще трябва да опитам да купя от някъде, някой ден.
# 2 019
13 май 2026, 08:47 ч.
Наистина помня дините по 10 стотинки килото, но тази цифра е малко измамна и даже силно заблуждава 
Иначе наистина купувахме по много и то само цели дини и си ги изяждахме. А сега на резени за по веднъж. Но пък защо да ти пълни хладилника?
Виж целия пост
Иначе наистина купувахме по много и то само цели дини и си ги изяждахме. А сега на резени за по веднъж. Но пък защо да ти пълни хладилника? 
# 2 020
13 май 2026, 09:29 ч.
Ох, едновремешните дини! Не по-големи от футболна топка, с тънки кори и много сладки. И бяха леки – една диня около 2-3 кг, най-много 3. Но бяха истински дини, не като днешните – присадки.
През лятото не сядахме без диня на масата.
Една година бяха пуснали дини по 5 ст. и дядо купи стотина килограма. Наведнъж! Това беше огромно количество и ги бяха прибрали под спалнята. На мен, като най-малка, ми бяха поверили отговорността да ги вадя от там.
Като деца често ни водеха на море в Царево, тогава Мичурин. Отсядахме на квартира и винаги хазяите имаха някакво лозенце край града, където отглеждаха и дини. Някакви странни, експериментални сортове, защото там имаше такъв институт. Дините бяха малки, но вътре с жълта или оранжева пулпа. Много им се радвахме и ги наричахме лимонки и портокалки.
Виж целия пост
През лятото не сядахме без диня на масата.
Една година бяха пуснали дини по 5 ст. и дядо купи стотина килограма. Наведнъж! Това беше огромно количество и ги бяха прибрали под спалнята. На мен, като най-малка, ми бяха поверили отговорността да ги вадя от там.
Като деца често ни водеха на море в Царево, тогава Мичурин. Отсядахме на квартира и винаги хазяите имаха някакво лозенце край града, където отглеждаха и дини. Някакви странни, експериментални сортове, защото там имаше такъв институт. Дините бяха малки, но вътре с жълта или оранжева пулпа. Много им се радвахме и ги наричахме лимонки и портокалки.
# 2 021
13 май 2026, 09:52 ч.
Дядо наричаше Мичуринки не помня кой сорт..Тези тъмните им викаха Кримсон май.
Виж целия пост
# 2 022
13 май 2026, 10:57 ч.
малинки
бях фен на виолетките, обаче
а с тези, хартията не можеше никога да се обели качественно, винаги подплювахме парченца в началото 😂пломбовадачки...
писец и
Виж целия пост
малинки
бях фен на виолетките, обаче
а с тези, хартията не можеше никога да се обели качественно, винаги подплювахме парченца в началото 😂пломбовадачки...
писец и
# 2 024
13 май 2026, 11:06 ч.
Всички обичахме виолетките.
Имаше и сладолед с вкус на виолетки - много бързо свършваше.
"Карамел Му" обичах, нищо че оставаха хартийки, ама ги смучех, само нетърпеливите хора си вадеха пломбите с тях 😆(аз не съм имала пломби тогава 😆)
Виж целия пост
Имаше и сладолед с вкус на виолетки - много бързо свършваше.
"Карамел Му" обичах, нищо че оставаха хартийки, ама ги смучех, само нетърпеливите хора си вадеха пломбите с тях 😆(аз не съм имала пломби тогава 😆)
Препоръчани теми