Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 93 783
  • 2 419
# 2 385
Вие в Приморско каква държавна агенция имате?
Виж целия пост
# 2 386
Не са били 80 лв заплатите. Вуйчо ми наскоро ми каза, че като е бил на стаж (от техникума) за 1 месец са му платили над 200 лв. Дядо ми и той е работил за 250 лв заплата. Какви са тия цифри, дето ги споменавате, не знам.
Виж целия пост
# 2 387
Мирена, това е през 1968!!! не през 80те и заплатите са били доста ниски. Учител в гимназия през 80те е получавал 200-225лв, преди данъци. МРЗ е била около 120лв.
Виж целия пост
# 2 388
Зависи за кои години и за какви професии става въпрос. През 1989 майка ми получаваше 220 лева като лекар със стаж. Започнала е работа 1964 точно с 80 лева. Вероятно стругар или оксиженист е взимал тройно повече, за миньор да не говорим.
Виж целия пост
# 2 389
Може...защото аз пък си спомням, че моето море от училище струваше 20-тина лева за 10 дни или 2 седмици - не помня. Това 80-те години. И заплатата на майка ми не е била 80 лв.
Виж целия пост
# 2 390
Зависи за кои години и за какви професии става въпрос. През 1989 майка ми получаваше 220 лева като лекар със стаж. Започнала е работа 1964 точно с 80 лева. Вероятно стругар или оксиженист е взимал тройно повече, за миньор да не говорим.
Тя е получавала и подаръци, така, че е наваксвала до миньорската заплата.
Виж целия пост
# 2 391
Ами минималната заплата от 1973 до 1979 е 80 лева, 1979 става 100 лева. През 1986 г. началната заплата за млад специалист с висше образование варира в рамките на 120 – 155 лева. За сравнение, средномесечната работна заплата за страната тогава е около 215 – 220 лева, а минималната работна заплата е 110 лева (в сила от септември 1984. Висшистите започваха с толкова, след 1 година и после на третата имаше "атестация", ако не те забравят, но ти вдигаха заплатата с около 10 лева. Не можете да си представите колко много хора в администрацията на предприятия и учреждения работеха на минимална заплата, после с атестации, с клас прослужено време достигаха малко повече, учители също бяха с ниски заплати. Само работниците в производства бяха с по-високи. Да, бяхме бедни, всички бяхме бедни. Но и децата не бяхме възпитани да хленчим за вещи, дрехи и т.н. Обувки, палта, якета и т.н. се ползват най-малко две години. Всичко останало до скъсване или умалчване, Аз не познавам дете от моето време, което да се е тръшкало за вещи.
Виж целия пост
# 2 392
И тогава се тръшкахме за всичко, ама тогава нямаше ,,Закрила на детето" и нямахме права, тръшкахме се докато ,,ако не ги кандърдисам, ще ги сандърдисам" и ще ми купят.
Виж целия пост
# 2 393
Ако сте били дете след 1980 г може и да сте се тръшкали. Тогава хората започнаха повеше да пътуват (до ГДР и Унгария основно) на екскурзии-шопинг и имаше по-разнообразни стоки и правеха впечатление. Преди това всички бяхме еднакви - черни обувки, затворени, престилки и  еднакви палта на училище, лятото къси панталонки и гуменки. За какво да се тръшкаш по-точно? Евентуално за някоя кукла.
Виж целия пост
# 2 394
И през 80-те нямаше некво страшно разнообразие и изобилие по магазините.
Не съм се тръшкала никога. Мисля, че зависи от възпитанието и от самото дете донякъде - синът ми е роден през новия век - никога не се е тръшкал.
Виж целия пост
# 2 395
Точно така беше. Успявах да нося ботуши по две години, преди да станат за изхвърляне. Сега нямам скъсани обувки, защото имам много чифтове. Като студентка почти със бой успявах да се сдобия с някои ботушки от ЦНСМ, коиго струваха почти една заплата и понеже имах само едни ботуши, буквално ги попилявах от носене. И помня колко мразех ученическото си палто. Идеше ми да го накъсам. Беше наследство от дъщерята на приятелка на майка ми, в разрез със всякаква мода. Просто, като дойдеше пролетта и можех да не го нося, бях истински щастлива.
Виж целия пост
# 2 396
Никой не се тръшкаше, защото веднага се задействаше шамарената фабрика. При това шамарите можеше да не са от родителите но и от всеки случаен. Възрастните тогава нямаха абсолютно никакво уважение към децата и единичните прояви на такова само потвърждаваха правилото. Казвам това защото веднага ще излезе да ми каже че неговите родители не са го шамарили.
Но това си беше нещо нормално за онова време, включително и в училище.
Виж целия пост
# 2 397
Не съм се тръшкала, защото съм схващала, че не може да имаш невъзможни неща. Но определено съм въздишала за "истински" дънки и маратонки например. Може и да съм мрънкала малко, ама малко, все пак не може човек да е съвсем без емоции. Освен това не съм осъзнавала какво нямам за много неща. Само с какви боклуци съм карала ски... После се появиха някакви неща с претенции да са модерни, ама като се замисля относителната им цена беше в пъти повече от днес. Ама пак им се радвах, понеже не знаех друго.
Виж целия пост
# 2 398










Виж целия пост
# 2 399
На манифестация отличниците ги слагаха в първите редове на колоната да маршируват. Тц,тц,тц... Satisfied
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия