Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Маргаринът е от 90-те и по-късно. Преди през соца нямаше. Иначе имаше сирена, но в определени магазини.

Абсурд е това, аз съм расла по това време и съм яла. През 90- те се появи един нов - Линко, беше вносен.

И аз съм расла по това време, на пъпа на София дето се вика.

Кубратова, и аз не помня маргарин от преди 80те. И то късните. ИИ каза, че след 89 навлиза.

Е, как да нямаше, като имаше. Може да не е бил постоянен асортимент, нали по традиция пускаха разни стоки от време на време, но го имаше. Още си спомням малките кръгли кутийки, баба ми ги ползваше като подложки за саксиите години наред.
Но си спомням, че в началото го наричаха палмово масло, не маргарин. И не се мажеше лесно, с по-твърда консистенция беше, приличаше по-скоро на масло.

Според ИИ:
През 70-те години маргаринът все още е екзотичен и дефицитен продукт за българския потребител, далеч от масовата си употреба през следващите десетилетия.

Производство и внос: Първите модерни машини за производство на маргарин у нас са внесени малко по-рано (през 60-те години по линия на икономическото сдружение „Тексим“). През 70-те години държавните маслодобивни заводи (като тези в Костинброд и Бургас) започват регулярно да произвеждат български маргарин, но в силно ограничени количества.
...
В повечето магазини през 70-те и 80-те години продуктът не е имал собствено име. Продавал се е в семпли хартиени опаковки от 125 или 250 грама с надпис „Трапезен маргарин“ и означение на БДС номера. Произвеждал се е от големите маслодобивни комбинати в страната (в Костинброд, Бургас и Попово).
...
През социализма маргаринът е бил твърд, силно хидрогениран блок растителна мазнина. Той не е бил предназначен за лесно мазане на филия, а се е купувал предимно за печене на домашни сладкиши.

Истинският „бум“ на маргарините за мазане в меки пластмасови кутии (като популярните по-късно „Томми“ и „Белла“) и масовият внос на чужди марки (като „Рама“) се случват едва в началото на 90-те години след отварянето на пазара.

Т.е. маргаринът във вида, в който масово припознаваме е от 90-те. Другият е бил почти екзотика, предназначен за готвене и печене.

И аз не бях виждала маргарин преди демокрацията, само масло в пакетчета по 125 гр.

Имаше маргарин през соца, обаче беше толкова гаден, че вървеше легендата, че го правят от нефт Поне като деца абсолютно го вярвахме това. Мисля, че беше "Калиакра", в пакетчета като масло.
Не беше от търсените и интересни стоки. Нищо чудно много хора въобще да не са го купували или в много градове да не са го зареждали. Да припомня, че през соца всяко предприятие работеше и зареждаше определени градове. Нямаше вариант както сега да си купиш в михайловградския магазин салам от бургаския месокомбинат. Това важи и за жълтите павета - едва ли са зареждали там маргарин, който беше основно толбухинско производство.
ИИ не е прав - в Бургас не се произвеждаше маргарин.