На мен пък не ми даваха да гледам, децата ни прибираха в къщата ама ние висяхме по прозорците. Пилета в нас ги транжира мъжът ми, аз ги правя на нищо, ако се хвана.
Виж целия пост
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2026, 23:52 ч.
# 3 210
13 юли 2026, 18:15 ч.
# 3 211
13 юли 2026, 19:17 ч.
Обикновено баба помагаше на дядо в коленето на кошките и пуйките,но се е случвало да я няма и аз съм държала пилето.
Скубех наравно с баба попарената кокошка,не съм разфасовала обаче.Това само дядо го правеше и събираше всички котаци от квартала.Чакаха си дреболиите,които не се ядат от нас.
Прасето се колеше от дядо,но винаги с чичо и тате,защото разфасоването си е бая работа.Животните бяха по 200 кила,да го обърнеш,буташ..не е лесно.Аз помагах в обработката на месото.Толкова беше вкусно.Не съм яла по-хубаво месо от тези години.Едни наденички правеше дядо...какво слагаше,какви подправки,не знам...но ей богу още ми се пълни устата като се сетя.
Виж целия пост
Скубех наравно с баба попарената кокошка,не съм разфасовала обаче.Това само дядо го правеше и събираше всички котаци от квартала.Чакаха си дреболиите,които не се ядат от нас.
Прасето се колеше от дядо,но винаги с чичо и тате,защото разфасоването си е бая работа.Животните бяха по 200 кила,да го обърнеш,буташ..не е лесно.Аз помагах в обработката на месото.Толкова беше вкусно.Не съм яла по-хубаво месо от тези години.Едни наденички правеше дядо...какво слагаше,какви подправки,не знам...но ей богу още ми се пълни устата като се сетя.
# 3 212
13 юли 2026, 19:30 ч.
Гледала съм как баба коли кокошка, но за прасето се скривах, много квичеше и хем ме беше страх, хем ми беше мъчно.
Него го колеха дядо, татко и някой роднина. Една година дойде някакъв човек, познат на нашите, който беше работил в кланица или месокомбинат, не знам. За нула време на земята остана само кожата, всичко разфасова професионално.
После идваше хубавия момент - с приготвяне на месото. В нашия край се правят "мръвки с лук". Нарязано на парченца месо, запечени във фурната, към края се добавя кромид лук. Баба правеше и качамак към яденето.
Виж целия пост
Него го колеха дядо, татко и някой роднина. Една година дойде някакъв човек, познат на нашите, който беше работил в кланица или месокомбинат, не знам. За нула време на земята остана само кожата, всичко разфасова професионално.
После идваше хубавия момент - с приготвяне на месото. В нашия край се правят "мръвки с лук". Нарязано на парченца месо, запечени във фурната, към края се добавя кромид лук. Баба правеше и качамак към яденето.
# 3 213
13 юли 2026, 19:32 ч.
Аз съм гледала, но не ми правеше впечатление. Майка ми работеше в Родопа и то точно мъжка работа (обезкоствачка), та ходех често при нея и бях свикнала с гледката.
Виж целия пост
# 3 214
13 юли 2026, 21:13 ч.
Софийско дете съм. Но баща ми имаше брат в севлиевско село. И брата, и жена му се казваха Иван/ка и прасето се колеше за Иванов ден. Беше зимната ваканция и баща ми ме водеше с него. Много ми харесваше да гледам как го колят - квичи, дърпа се, бяга, чичковците го гонят и накрая някой го порне в гърлото. При чичо Иван имах 2 братовчедки, наборки. Милите се криеха в килера на втория етаж да не чуват звуци от операцията. А аз софиянчето гледах с неподправен интерес как го колят, кормят, дерат. Носех тавите с прясно месо до къщата, помагах на леля Иванка да го маринова и после го печаха на двора. Имаше греяна ракия, домашно вино. Като започнеше черпенето и братовчедките излизаха от килера и хапваха.
Ако има интерес ще напиша и за коленето на жива кокошка в двора на номенклатурен блок в Лозенец - забавно беше.
Виж целия пост
Ако има интерес ще напиша и за коленето на жива кокошка в двора на номенклатурен блок в Лозенец - забавно беше.
# 3 215
13 юли 2026, 21:39 ч.
Ех, май всички подсмърчаме по приготвяните от дядовците и бабите ни наденички и суджуци, че после и от майките и бащите ни.
Аз и до ден днешен не съм срещала този вкус, макар и да опитвам от време на време домашни, приготвени от роднини.
Ами не е същото и съм била твърде глупава (нямам друго обяснение) да не запиша всичко с най-големи подробности.
Ама някак ирационално си мислиш, че близките ти са безсмъртни и докато си жив, ще правят прекрасните манджи, суджуци, лютеници и всички останали вкусотии от детството ни...
То е и въпрос на материал, на породи и храна на животните, на сортове зеленчуци и плодове и начин на отглеждане. Не съм сигурна дали днес би се получило, но бих опитала, само да бях писала...
Виж целия пост
Аз и до ден днешен не съм срещала този вкус, макар и да опитвам от време на време домашни, приготвени от роднини.
Ами не е същото и съм била твърде глупава (нямам друго обяснение) да не запиша всичко с най-големи подробности.
Ама някак ирационално си мислиш, че близките ти са безсмъртни и докато си жив, ще правят прекрасните манджи, суджуци, лютеници и всички останали вкусотии от детството ни...
То е и въпрос на материал, на породи и храна на животните, на сортове зеленчуци и плодове и начин на отглеждане. Не съм сигурна дали днес би се получило, но бих опитала, само да бях писала...
# 3 216
13 юли 2026, 21:51 ч.
Ами не е същото и съм била твърде глупава (нямам друго обяснение) да не запиша всичко с най-големи подробности.
За същото съжалявам и аз много често. Лошото е, че единствената ми братовчедка, която след смъртта на мама ми беше съветник, отиде при нея.
Няма и кой да питам.
Виж целия пост
Ами не е същото и съм била твърде глупава (нямам друго обяснение) да не запиша всичко с най-големи подробности.
За същото съжалявам и аз много често. Лошото е, че единствената ми братовчедка, която след смъртта на мама ми беше съветник, отиде при нея.
Няма и кой да питам.
# 3 217
13 юли 2026, 21:53 ч.
Всичко зависи от сортове, отглеждане. На снимката е продукция от приятел преди година. 
Като малък в двор на баба ми имаше същите смокини. Големина на юмрук, сочни, ароматни!
Предполагам,че ще познаете това какво е. Като дете много имаше във всеки двор.
А, да - и пазя старите готварски книги на бабите ми !
Виж целия пост
Като малък в двор на баба ми имаше същите смокини. Големина на юмрук, сочни, ароматни!
Предполагам,че ще познаете това какво е. Като дете много имаше във всеки двор.
А, да - и пазя старите готварски книги на бабите ми !
# 3 218
13 юли 2026, 21:55 ч.
Хинап
Не бях виждала ,но знаех за полезните му качества.
Преди 15год.си купих от пазара и ми хареса.
Виж целия пост
Не бях виждала ,но знаех за полезните му качества.
Преди 15год.си купих от пазара и ми хареса.
# 3 219
13 юли 2026, 21:57 ч.
Е, това последното не го познах - аз съм расла в равнина и не всичко вирееше там. Дренки ядох за пръв път от дърво в гората в Стара планина - докато ме предупредят да внимавам с количеството, имах чувството, че съм глътнала бастун - едва ходех 
Забързах се обаче и забравих за бастуна, след като споменаха, че някой от групата е видял глиган. Иначе в сърничките се заглеждах в захлас и не помръдвах...
Виж целия пост
Забързах се обаче и забравих за бастуна, след като споменаха, че някой от групата е видял глиган. Иначе в сърничките се заглеждах в захлас и не помръдвах...
# 3 220
13 юли 2026, 22:00 ч.
Финап! Обожавам! В Германия намирам само сушен при китайците. Много помага при кашлица чай от сушен финап.
В Гръцката махала нямаше навсякъде, но в един двор до Мерки и теглилки имаше и дядото винаги ни черпеше.
П.С. Мерки и теглилки сигурно са били някаква дирекция по метрология.
Виж целия пост
В Гръцката махала нямаше навсякъде, но в един двор до Мерки и теглилки имаше и дядото винаги ни черпеше.
П.С. Мерки и теглилки сигурно са били някаква дирекция по метрология.
# 3 221
13 юли 2026, 22:05 ч.
Даже не бях чувала за това растение. Сега ще проучвам къде и как расте. А какво е на вкус?
П.П. Прочетох - за хинап съм чувала, да, но в моя край не растеше, даже дали не беше Пеева в една кулинарна тема, която казваше, че го ползва за нещо, ама какво беше?
Оказа се, че финап е друго име за същото растение.
Виж целия пост
П.П. Прочетох - за хинап съм чувала, да, но в моя край не растеше, даже дали не беше Пеева в една кулинарна тема, която казваше, че го ползва за нещо, ама какво беше?
Оказа се, че финап е друго име за същото растение.
# 3 222
13 юли 2026, 22:07 ч.
От финап ( хинап ) се прави и сладко. Голяма хамалогия е, обаче резултата е супер! Един път съм ял и сладко от мушмули.
Компот от дренки ни изпращаха приятели живеещи в планински градове. Как цапаше .... Обаче имаш ли разстройство действаше безотказно!
Виж целия пост
Компот от дренки ни изпращаха приятели живеещи в планински градове. Как цапаше .... Обаче имаш ли разстройство действаше безотказно!
# 3 223
13 юли 2026, 22:09 ч.
Айша, пиши за кокошката, да видим дали е същото като черния петел.
Виж целия пост
# 3 224
13 юли 2026, 22:10 ч.
Да, за действието на дренките знам, мама свекърва винаги имаше по няколко бурканчета компот от дренки без захар в килера - за спешни случаи.
Да разбирам ли, че този хинап/финап може да се намери по морето? В София не съм виждала.
Виж целия пост
Да разбирам ли, че този хинап/финап може да се намери по морето? В София не съм виждала.
Препоръчани теми