Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2026, 12:51 ч.
# 3 406
21 юли 2026, 10:04 ч.
Разликата е трудно сравнима. Американските медии широко са отразявали съветските космически успехи, включително „Спутник“ и полета на Гагарин. СССР, от своя страна, не само че не е излъчвал на живо повечето свои космически изстрелвания, но и при неуспешни мисии обикновено не е информирал обществеността.
Когато обстоятелствата са позволявали, съветските власти са предпочитали да запазят провалите в тайна, вместо да ги обявят публично. Обикновено официално съобщение е имало след успешното изпълнение на мисията.
При американската програма НАСА предварително е обявявала целите, етапите и плановете на мисиите, а стартовете са били публични събития, следени от медиите и обществото. Това е означавало, че при провал няма как целта да бъде променена със задна дата.
При по-секретната съветска програма е било възможно при неизпълнение на първоначалната задача акцента да се премести върху друг постигнат резултат. Например „Луна 1“ не изпълнява първоначалната си задача да достигне Луната, профучава на хиляди километри от нея, но е представена като първия изкуствен обект, достигнал хелиоцентрична орбита. Постижението е реално, но първоначалната цел на мисията е била друга.
Виж целия пост
Можеш ли да направиш паралел за излъчвания и публикации в американски медии на руски полети?
Интересно ми е.
Интересно ми е.
Когато обстоятелствата са позволявали, съветските власти са предпочитали да запазят провалите в тайна, вместо да ги обявят публично. Обикновено официално съобщение е имало след успешното изпълнение на мисията.
При американската програма НАСА предварително е обявявала целите, етапите и плановете на мисиите, а стартовете са били публични събития, следени от медиите и обществото. Това е означавало, че при провал няма как целта да бъде променена със задна дата.
При по-секретната съветска програма е било възможно при неизпълнение на първоначалната задача акцента да се премести върху друг постигнат резултат. Например „Луна 1“ не изпълнява първоначалната си задача да достигне Луната, профучава на хиляди километри от нея, но е представена като първия изкуствен обект, достигнал хелиоцентрична орбита. Постижението е реално, но първоначалната цел на мисията е била друга.
# 3 407
21 юли 2026, 10:49 ч.
И сега е трудно да се намерят данни колко опита за извеждане на човек в космоса преди Гагарин са правили руснаците. И американците много много не говорят за това. Отделно и двете страни мълчат по повод разработките си в ядрената физика, експерименти и неуспехи, които са имали пагубно влияние. Частично се появяват публикациите за нещо успешно, ама докато се стигне до него.... За Китай е по същия начин.
За мен интерес представлява климатичните данни за България от 1900 година насам. Обаче не могат да се намерят или не се дават. Искам за себе си да проследят как се изменя климата ни, да си направя няколко сравнения но не става.
Виж целия пост
За мен интерес представлява климатичните данни за България от 1900 година насам. Обаче не могат да се намерят или не се дават. Искам за себе си да проследят как се изменя климата ни, да си направя няколко сравнения но не става.
# 3 408
21 юли 2026, 12:20 ч.
Лане, а имало ли е организация за това преди 1900?
Нещо ми се върти в главата за "камъните на глада" по поречието на Дунав. Изобщо не е нещо ново това маловодие.
Странното сега е, че "железни врата" би трябвало да държат водата нагоре по течението, т.е. само страните под "железни врата" би трябвало да усетят недостиг на вода.
Виж целия пост
Нещо ми се върти в главата за "камъните на глада" по поречието на Дунав. Изобщо не е нещо ново това маловодие.
Странното сега е, че "железни врата" би трябвало да държат водата нагоре по течението, т.е. само страните под "железни врата" би трябвало да усетят недостиг на вода.
# 3 409
21 юли 2026, 12:59 ч.
Добри, Българска метеорологична служба е създадена 1890 година. При всички условия трябва да има данни за времето, което силно влияе на корабоплаването по Дунав и Черно море. След това германците са водили детайлни проучвания за климат, геология, подпочвени води и всякакви други неща по нашите земи ( включително едни от най-добрите ни топографски карти да немски издания) но няма данни.... ( Те в момента не могат да намерят регулационния план на града от 1963 година, за което пак сме в новините) какво остава за метео данни от 1932 година ....
Хидрографска служба е създадена 1883 година, ама от военни да искаш данни - забрави!
Виж целия пост
Хидрографска служба е създадена 1883 година, ама от военни да искаш данни - забрави!
# 3 410
21 юли 2026, 13:11 ч.
За немските топографски карти има един виц, който като нищо ще излезе истина.
Обикаля немецът с всичката си апарататура и един преводач из целия Балкан. Някъде около Враца срещат един овчар и го питат как се казва големия връх еееей там, след това сочат по-малкия от другата страна.
Така на картата се появили двата връха - Голяма и Малка Балига.
И не виц, а самата истина - средата на осемдесетте, в Мизия пристигнало писмо от немска фирма. Уведомяват ги, че гаранцията на моста до града е изтекла и от тук нататък фирмата не носи отговорност за структурната му цялост.
За този мост иде реч.
Виж целия пост
Обикаля немецът с всичката си апарататура и един преводач из целия Балкан. Някъде около Враца срещат един овчар и го питат как се казва големия връх еееей там, след това сочат по-малкия от другата страна.
Така на картата се появили двата връха - Голяма и Малка Балига.
И не виц, а самата истина - средата на осемдесетте, в Мизия пристигнало писмо от немска фирма. Уведомяват ги, че гаранцията на моста до града е изтекла и от тук нататък фирмата не носи отговорност за структурната му цялост.
За този мост иде реч.
# 3 411
21 юли 2026, 13:21 ч.
В архива на националния хидро има. Има в ноаа което са успели да цуфровизират. Месечните съм почти сигурен. Коперник също имат но не са в суров вид
Виж целия пост
какво остава за метео данни от 1932 година ....
# 3 413
22 юли 2026, 07:50 ч.
Доколкото помня, бораксовият сапун имаше антисептично действие.
Виж целия пост
# 3 414
22 юли 2026, 08:09 ч.
Подобна история, но съм я слушала в трънския край.
Един от планинските върхове там се казва Бемлига. Когато са го картографирали, питали местен старец: - Дядо, как се казва онзи връх? Дядото отговаря на трънски диалект: - Ебем ли га? И записват върха Бемлига
Виж целия пост
За немските топографски карти има един виц, който като нищо ще излезе истина.
Обикаля немецът с всичката си апарататура и един преводач из целия Балкан. Някъде около Враца срещат един овчар и го питат как се казва големия връх еееей там, след това сочат по-малкия от другата страна.
Така на картата се появили двата връха - Голяма и Малка Балига.
Обикаля немецът с всичката си апарататура и един преводач из целия Балкан. Някъде около Враца срещат един овчар и го питат как се казва големия връх еееей там, след това сочат по-малкия от другата страна.
Така на картата се появили двата връха - Голяма и Малка Балига.
Един от планинските върхове там се казва Бемлига. Когато са го картографирали, питали местен старец: - Дядо, как се казва онзи връх? Дядото отговаря на трънски диалект: - Ебем ли га? И записват върха Бемлига
# 3 415
22 юли 2026, 08:16 ч.
Имаше един виц ли е, история ли е (щото как па ще се документира, такава простотия) пак от Балкана, когато Ив. Вазов се разхождал, среща овчар. И споделя колко красива била природата, как е зелено, спокойно всичко. Не било ли прекрасно, да слуша по цял ден как пеят птичките. Овчарят просто казал - "Цвъркат да ги ..."
Виж целия пост
# 3 416
22 юли 2026, 08:55 ч.
Иван Вазов и инженер Балкански били на излет в Стара планина и Вазов, възхитен от гледката, възкликнал:
- Ех гъсти гори балкански...
А инженер Балкански се обидил
Виж целия пост
- Ех гъсти гори балкански...
А инженер Балкански се обидил
# 3 417
22 юли 2026, 09:46 ч.
Баба и дядо имаха бюфет като този на снимката по-горе. Само че на мястото на трите малки чекмеджета имаше една вратичка. Баба му казваше "долапчето" и там си държеше лекарствата.
А рафтчетата беше украсила с дантела, плетена на ръка и имаше едни много интересни малки чашки, с извити дръжки, май за греяна ракия. И чаши за вино, на малки столчета.
Пак да кажа, обичам тая тема, защото събужда толкова мили спомени в мен.
Виж целия пост
А рафтчетата беше украсила с дантела, плетена на ръка и имаше едни много интересни малки чашки, с извити дръжки, май за греяна ракия. И чаши за вино, на малки столчета.
Пак да кажа, обичам тая тема, защото събужда толкова мили спомени в мен.
# 3 418
22 юли 2026, 10:30 ч.
Подобна история, но съм я слушала в трънския край.
Един от планинските върхове там се казва Бемлига. Когато са го картографирали, питали местен старец: - Дядо, как се казва онзи връх? Дядото отговаря на трънски диалект: - Ебем ли га? И записват върха Бемлига
O, в такъв случай, си струва да споменем и прочутият хълм Torpenhow Hill.
Когато саксонците пристигнали в Англия и питали уелсците как се казва хълма - им казали "penn", което просто значи "хълм" на уелски (или местния келтски). Както изглежда саксонците не се усетили, и са добавили собствената дума за "хълм": "tor". Така хълмът станал Torpen, буквално хълм хълм.
Няколко столетия по-късно довтасват викингите и упражнението се повтаря като този пък се добавя "haugr", тяхната дума за хълм докарвайки името до "Torpenhaugr" -- хълм хълм хълм.
Накрая англичаните се почесват по главата, добавят и едно "hill" (хълм по тяхному), при което стигaме до съвременното име "Torpenhow Hill": хълм хълм хълм хълм, в случай, че все още някой таи съмнения, че това е аджеба хълм..
Виж целия пост
За немските топографски карти има един виц, който като нищо ще излезе истина.
Обикаля немецът с всичката си апарататура и един преводач из целия Балкан. Някъде около Враца срещат един овчар и го питат как се казва големия връх еееей там, след това сочат по-малкия от другата страна.
Така на картата се появили двата връха - Голяма и Малка Балига.
Обикаля немецът с всичката си апарататура и един преводач из целия Балкан. Някъде около Враца срещат един овчар и го питат как се казва големия връх еееей там, след това сочат по-малкия от другата страна.
Така на картата се появили двата връха - Голяма и Малка Балига.
Един от планинските върхове там се казва Бемлига. Когато са го картографирали, питали местен старец: - Дядо, как се казва онзи връх? Дядото отговаря на трънски диалект: - Ебем ли га? И записват върха Бемлига
O, в такъв случай, си струва да споменем и прочутият хълм Torpenhow Hill.
Когато саксонците пристигнали в Англия и питали уелсците как се казва хълма - им казали "penn", което просто значи "хълм" на уелски (или местния келтски). Както изглежда саксонците не се усетили, и са добавили собствената дума за "хълм": "tor". Така хълмът станал Torpen, буквално хълм хълм.
Няколко столетия по-късно довтасват викингите и упражнението се повтаря като този пък се добавя "haugr", тяхната дума за хълм докарвайки името до "Torpenhaugr" -- хълм хълм хълм.
Накрая англичаните се почесват по главата, добавят и едно "hill" (хълм по тяхному), при което стигaме до съвременното име "Torpenhow Hill": хълм хълм хълм хълм, в случай, че все още някой таи съмнения, че това е аджеба хълм..
# 3 419
22 юли 2026, 11:52 ч.
Имахме същия бюфет както го описва Пипи. Даже сега ползвам горната му част в мазата, за да държа някой инструменти там. Обаче е с обърната конфигурация. Трите чекмеджета са отдясно, а долапчето с вратичка ( и ключалка) отляво. Цвета му не е бял а слонова кост.
Виж целия пост
Препоръчани теми