Да, това са пасти "Витоша". Имаха различни имена в различните градове и леки вариации в рецептите, но бяха все с имена на планини и върхове.
Такива ми се паднаха да правя на държавния изпит в УПК-то, само че с малко по-различна глазура. Много ми ги харесаха учителите.
И с друго ще го запомня този държавен изпит. Известно време преди това тръгна масово някакъв слух, че ще има голямо земетресение в нашия град. Не си спомням някакъв учен ли го беше предсказал, врачка ли беше (че бяха много популярни по онова време), но целият град тръпнеше в очакване и някои дори се бяха изнесли. На наречения ден нямаше земетресение, но 3-4 дни след това наистина се случи - точно по време на държавния изпит. Не беше никак силно, но тъй като имаше очакване за някакво голямо бедствие, някои хора много се уплашиха. Учителят ни по сладкарство, горкият, само дето не получи инфаркт. Изкрещя - "Бягайте!" - и хукна първи с невероятна скорост. На нас пък ни стана толкова смешно от тази гледка, защото той беше един такъв закръгленичък и не особено спортен типаж, че от смях едва ходехме след него. Оплескани целите с брашно, с масло, постояхме малко извън сградата и после се върнахме да си довършваме сладкишите.
Виж целия пост
Такива ми се паднаха да правя на държавния изпит в УПК-то, само че с малко по-различна глазура. Много ми ги харесаха учителите.
И с друго ще го запомня този държавен изпит. Известно време преди това тръгна масово някакъв слух, че ще има голямо земетресение в нашия град. Не си спомням някакъв учен ли го беше предсказал, врачка ли беше (че бяха много популярни по онова време), но целият град тръпнеше в очакване и някои дори се бяха изнесли. На наречения ден нямаше земетресение, но 3-4 дни след това наистина се случи - точно по време на държавния изпит. Не беше никак силно, но тъй като имаше очакване за някакво голямо бедствие, някои хора много се уплашиха. Учителят ни по сладкарство, горкият, само дето не получи инфаркт. Изкрещя - "Бягайте!" - и хукна първи с невероятна скорост. На нас пък ни стана толкова смешно от тази гледка, защото той беше един такъв закръгленичък и не особено спортен типаж, че от смях едва ходехме след него. Оплескани целите с брашно, с масло, постояхме малко извън сградата и после се върнахме да си довършваме сладкишите.
