Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 180 486
  • 4 827
# 4 815
В Троян има такъв институт, дори продават мляко отпред, има млекомат.
Виж целия пост
# 4 816
И на мен първият ми мобилен ми беше същият Ериксон. Светеше  в зелено и пишеше “цитрон”. Обожавах го.Скъпи бяха разговорите, но много пътувах и не можех да разчитам на фонокарти. Пък и в повечето случаи на мен ми звъняха.
Виж целия пост
# 4 817
Много ефектен беше,тежеше ужасно много,но беше супер стабилен.
Аз получих мобилен може би 6-7 години по-късно.Леле каква радост.
Виж целия пост
# 4 818
Кубратова, благодаря за споделения спомен!
Виж целия пост
# 4 819
Бубарството имаше традиции в България. Но за да се развива трябват декари черничеви дървета. И печалбата не е от днес за утре.Трябват инвестиции, грижа и търпение. А за бубите съм чел, че са капризни към храната си и не търпят на химия, с която се пръскат дърветата. Не е лесно отглеждането.
Мен ме е яд, че имахме много институти за отглеждане и селекция на нови породи овце, говеда, коне. В Шумен имаше специален такъв по говедовъдство но май не е оцелял. Май само един конезавод оцеля.
Оцеляват си филиалите на Земеделския институт в Шуменско- по  биволовъдство е в кв.Макак, а  конезавода "Кабиюк" е в с.Коньовец  . Има и Институт за захарно цвекло в с. Царев брод.
Виж целия пост
# 4 820
Никога не съм виждала буби, нито копринени пашкули. Щеше да ми е интересно
Виж целия пост
# 4 821
Пони,има в Природонаучния музей в Пловдив.Живи са и ги поддържат,заедно с други тропически пеперуди.
Виж целия пост
# 4 822
През 2000-та донесох на мъжа ми Siemens от Германия. Не помня точно какъв модел. Моят първи мобилен беше страхотния Нокия 3310. Cupid Още го имам у дома, оцеля и след като внука ми доста време си игра с него.
После имах какви ли не други марки, но тоя телефон, заклевам се, е  же-ле-зен!
Кубратова, много мил спомен споделяш за копринените буби. В моето село много се гледаха и доста хора идваха да берат черничеви листа у нас, за да ги хранят. Но аз изпитвах някакъв необясним ужас от тия животинки и нищо на света не можеше да ме накара да отида в близост до тях.
Коприна много съм носила, благодарение на мама, мир на душата и. Обичаше хубави материи и мен научи на това. Спомням си усещането, когато коприната обгърне тялото ти - като галене е. Точно така го усещах. И до ден днешен сърце не ми дава да изхвърля копринените си дрехи, въпреки, че не мога да вляза в тях.
Виж целия пост
# 4 823
Наистина, през лятото да облечеш копринена пола - няма такова усещане. Няма да забравя първата копринена пола, която облякох - все едно някой те гали.
Виж целия пост
# 4 824
Баба ми и дядо ми са гледали много,до толкова,че в двора имаме три черници.
Баща ми си спомня с ужас колко много работа са искали.
Другите животни ,пернатите и бозайниците са им били в пъти по-лесни..
Виж целия пост
# 4 825
Сега от черниците варят ракия.
Виж целия пост
# 4 826
При бубите е временно, докато се захранват.
После, за да завият пашкулите си спомням, че им слагаха клонки от бряст. И такъв имахме в двора и идваха да берат от него.
Виж целия пост
# 4 827
Сега от черниците варят ракия.

Не ги ли продават на пазара? Много харесвам черници, но съм виждала само 1-2 пъти на пазара. Купувала съм, продаваха ги в малки опаковки, на космически цени. Вместо да ги варят на ракия, да ги продават за ядене, знам че са много полезни за кръвната захар
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия