Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 207 284
  • 5 601
# 5 580
Ами нито изцяло отричане на времето преди 1989 е правилно, нито въхваляването му. Аз съм съгласна с написаното от Черна станция по-горе, но и Лан е прав като казва, че е било добре че е имало зъболекари и мед. пунктове в училищата и заводите, че образованието беше безплатно, че преходът не стана по път, по който трябваше, а стана разграбване и т.н. И да,  живеехме бедно, но ние преувеличаваме и живота в западните страни. Ето, в тази тема някой разказваше за беднотията, която е била в Швейцария, гледайте филма "Зорба гъркът" или прочетете книгата, за да видите как е било в Гърция, прочетете за град Матера в Италия за средата на 20 век.
Редактирам, за да допълня, че и епохата , в която живееш. има значение
Виж целия пост
# 5 581
Аз ще разкажа, по повод това, че внуците ни си имат касички и с ММ събираме монетки, за да им даваме. Та с него си припомнихме - той в детството си със сестра му са имали съответно две бутилки от вермут Руен, в които свекър ми и свекърва ми са им пълнели по еднакъв брой монетки от 10 стотинки. Сестра му си имала "гадже" Румен и моичкият добавил с химикал буквичката М на етикета на нейната бутилка от Руен да стане Румен, а тя много плакала за това Simple Smile
Моята бутилка, в която също събирахме по 10 стотинки си беше прозрачна, без етикет, но помня сумата от 110 лв, с която ми купиха Балканче и ролкови кънки. Бях много щастлива!
Виж целия пост
# 5 582
Аз отдавна съм превъзмогнала миналото и НИКОГА не започвам първа, но не мога да мълча, когато някой вместо да пише за сладките детски спомени с баба и дядо и за игрите с децата, почне да описва колко било хубаво по соца и да намеква колко е по-лошо днес.
Проблемът е, че каквото и да се пише, едни и същи потребители скачат като питбули на тема соц. Сложи някой снимка на свидната печица с мекици примерно и се почва "Да помня ги тия печки!!! Бяха долнопробно качество, тенекиени, имаше по-хубави, чешки, но се намираха само с връзки!!!! Да страхотен уют беше, мизерия, ядяхме мекици, защото нямаше мъфини, а помните ли прясното мляко в мръсните пликове, ама то нямаше нищо по магазините, ама на баба ти галошите" и т.н. То човек срам да го хване, че има някакви хубави спомени.
Виж целия пост
# 5 583
Някои съученици се напънаха да станат комсомолци още в седми клас, но имаше изискване да си навършил 14 години, та - бяха само родени до май месец - втория срок на седми клас.😁

Какво значи „се напънаха“? Никой не ги е питал дали искат, или не искат – всички под строй. В седми клас – родените през първото полугодие, в осми клас – останалите.
Да не те приемат в комсомола беше скандално и май имаше последствия. Не съм много сигурна, но май не можеше да се кандидатства във ВУЗ, ако не си комсомолец или партиен член. С намалено поведение също не можеше да се кандидатства.
Виж целия пост
# 5 584
Защо? Аз също имам хубави спомени, но лични мои. Да, помня колко щастлива бях, когаго видях името си в списъка на желаната специалност. Колко усилия бях положила, за са ме приемат и бях лудо щастлива. Помня и първата си любов. Дори помня и какъв купон бяха селскостопанските бригади. Да, в много моменти съм била щастлива, много повече от сега, защото на сегашната ми възраст нямам толкова поводи за щастие. Но съм била щастлива не защото е било социализъм, била съм щастлива като всички млади хора, не съм била някакъв фанатик на тема колко е зле. Нооо, все гледах с едно оченце и в чужбина. Надявах се, че в някой момент ще поема натам. Разбира се, капиталистическата пропаганда също действаше и всеки, който се измъкнеше биваше уреден добре. Тук слушахме легенди колко способни са българите, че по цял свят няма толкова талантливи като нас. Е, разбрахме, че това не е точно така. И аз, в крайна сметка си останах в Бг поради различни стечения на обстоятелствата. Истина е, че беше различно - тогава имахме едни неща, сега имаме други. Така или иначе никой не може да спре времето, както и индивидуалните спомени на всеки, но аз лично ни най-малко не страдам за онова време.
Виж целия пост
# 5 585
Аз станах комсомолка на 13г, заедно с още няколко колкото мен,  в чест на някой си конгрес на Партията ни приеха. Бях седми клас, родена съм първата половина на годината, експериментална паралелка с тръгнали на шест години. Спомням си къде ни приеха, задаваха ни някакви въпроси, после ни честитиха, предадохме им пионерските си връзки, а те ни дадоха комсомолски книжки, значки не си спомням. После в гимназията (10ти клас) ние задавахме въпроси на осмокласници, за да ги приемат. Е, след няколко месеца това вече нямаше никакво значение.

П.С. В първи клас станахме чавдарчета, в Македонския дом във Варна. В началото на трети клас (23ти септември) пионерчета, пред Пантеона в Морската.
Виж целия пост
# 5 586
90-те години гърци купиха предприятието, в което работех и един от  тях разказваше, как в неговия дом мръсната вода от пералнята не я изливат в канала, а я събират и ползват за тоалетната. Ние цвилехме от смях тогава, но скоро и при нас✌️
Виж целия пост
# 5 587
Ами за някои сега е по-хубаво, за други е било преди. Има и такива, които и преди и сега все са недоволни.
Виж целия пост
# 5 588
При нас не беше задължително да влизаш в комсомола веднага при навършване на 14 години.
После дойде 10.11. и ни спаси от "тежкия изпит" Simple Smile
Виж целия пост
# 5 589
Аз съм от хората, които имат хубави спомени от онова време. Имах прекрасно детство,  дядо и баба, които много обичах, мили спомени от дълги зимни вечери, край печкта, тип циганска любов, и аромата на дърва, на бабините гозби и разказите за миналото на дядо ми.
Помня и мизерията през 90те, купонната система, хвърчащите цени....  В по-ново време страдам от промяната в пенсионната система. Много от трудовият ми стаж включително и с категория труд, ми  е минал преди 2000г., Пенсията ми се определя само от доходите след 2000г. Абсолютна несправедливост.
И не, не страдам за онова време, нито пък съм в захлас от сегашното. И в двата строя съм имала хубави и лоши дни, щастливи моменти и трагични обсоятелства.

Виж целия пост
# 5 590
Аз станах комсомолка на 13г, заедно с още няколко колкото мен,  в чест на някой си конгрес на Партията ни приеха.

И аз така, неколцина отличници ни приеха по-рано с някакъв "предконгресен набор".
Иначе неведнъж съм писала, че от бригадите и военното имам  най-сладки спомени, че никой не ни е пречил на купоните, не ни е казвал каква музика да слушаме или да не носим дънки, че не сме гладували...  Съвсем не съм вечната контра, но просто когато видя пропаганда се впрягам.
Виж целия пост
# 5 591
Всички сме били деца/млади и личните ни спомени са хубави. За мен лятото беше страхотно - всяка година бяхме на море, после задължително в Трявна. Там ходехме в планината, беряхме къпини, баба-леля правеше буркани. Местните жени сушаха юфка на бели чаршафи на двора. Винаги ще имам мириса на липа, на огън в спомените си.
През ваканцията излизах сутрин, прибирах се да обядвам и към 4 пак навън до късно. Обикаляхме по дворовете между коооперациите, играехме на криеница, скачахме на ластик. Харесвахме по-големите батковци, които се събираха компания на пейките.
Обичах да ме водят на куклен театър. Имаше "Кафе с автограф" в НДК. И на него ми харесваше да ме водят.
Вечер се пускаше радио да се слуша Свободна Европа. "В училище да не кажеш, че слушаме!" Много ми е разбирала главата какво говорят. Толкова и съм слушала.
Мразех, когато зъболекарката в училище ме викаше в кабинета. Всичките ми задни зъби бяха с пломби, махаше някоя и я правеше отново. Мразех да ходя за шини в клиниката на Иван Вазов.
Нормални детски спомени без сериозни проблеми и грижи, които вероятно всеки има.
Това обаче, не прави времето, от което са, добро. Това е нещото, с което не мога да се съглася - илюстриране на строя на база лични спомени. Личните ни спомени са миниатюрно парченце от общия пъзел.

Доп. Сещам се и как ни пуснаха от училище да гледаме погребението на Брежнев. Ходихме в една съученичка.
Виж целия пост
# 5 592
Понеже днес в 10.11 си мисля, че всеки помни точно къде и как е научил новината.
Аз явно съм била втора смяна на училище, защото беше тъмно когато една приятелка ми каза. Помня точно къде се намирахме и не повярвах
Виж целия пост
# 5 593
Била съм втора смяна. Като излязохме след последния час пред училище ни казаха, че ТЖ бил свален. Беше тъмно, валеше дъжд. Тръгвайки си след училище, около Ал. Невски бяха почнали да се събират хора. Всички по улиците, по спирките си говореха тихо, никой не вярваше. Имам спомен, че имаше повече хора навън навсякъде в центъра. Съученик ме изпращаше с чадър. Споглеждахме се, не разбирахме много какво точно се случва. Атмосферата беше необичайна.
Не помня като съм се приблара какво съм правила.
Виж целия пост
# 5 594
Бях в трамвая и се връщах от МЕИ-то заедно с група състуденти. Някой каза, а другите масово не повярвахме. После бяхме на рожден ден с гаджето и там вече се обсъждаше.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия