Някой знае ли, имало ли е в миналото някаква причина София да се развие повече на юг, отколкото в другите посоки?
Подножието на Витоша е по-високо от равнинната северна част на Софийското поле. Това осигурява по-чист въздух, по-малко мъгли и по-свеж климат, което привлича по богатите софиянци, още в края на XIX и началото на XX век.
Витоша има директна възможност за отдих, чиста вода и зеленина, което превръща южните склонове (Бояна, Драгалевци, Симеоново, Княжево) във вилни и курортни зони на софийския елит.
Железопътната линия. Изграждането на Централната жп гара и жп линията в северната част на града в края на XIX век създава физическа бариера за жилищното разрастване на север. Индустриалните зони. Около гарата и в северните и североизточните райони (Военна рампа, Илиянци, Кремиковци) се концентрира тежката и леката промишленост, складовете и производствата. Замърсяването и шумът отблъскват жилищното строителство на юг, далеч от заводите.
Посоката на ветровете. Преобладаващите ветрове в Софийската котловина често изтласкват дима и замърсяванията в ниските части, докато южните склонове остават по-проветриви.
Планът „Мусман“ (1938 г.). Германският архитект Адолф Мусман изготвя общ градоустройствен план, който залага концепцията за „град-градина“. В него южните райони към Витоша са официално предвидени за нискоетажно, луксозно жилищно застрояване с много зеленина, докато северът остава за индустрия и работнически квартали.
Развитие през социализма и след 1989 г. По време на социализма на юг и югоизток се изграждат големи жилищни комплекси с по-висок престиж (като „Изток“, „Лозенец“, „Стрелбище“, „Борово“, „Младост“). След 1989 г. реституцията на земеделските земи в южните райони („Манастирски ливади“, „Кръстова вада“, „Витоша“, „Малинова долина“) и високият инвеститорски интерес затвърждават тази тенденция