На фона на сегашната лудница, през 80- те и 90- те години, не сме предполагали колко спокойно живеем.
Виж целия пост
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2026, 23:36 ч.
# 376
30 ян. 2026, 01:01 ч.
Не зная......За мен никога не е имало спокойствие. Неврозата ме е нападнала още от детските години. Определено смятам, че невротизирането отдавна е много сериозен проблем на цялото ни общество. Но май никой не говори за това.
Тези два записа тубата ми ги поднесе съвсем случайно. Не са известни, но ми харесаха. Надявам се и други да ги харесат.
Виж целия пост
На фона на сегашната лудница, през 80- те и 90- те години, не сме предполагали колко спокойно живеем.
Не зная......За мен никога не е имало спокойствие. Неврозата ме е нападнала още от детските години. Определено смятам, че невротизирането отдавна е много сериозен проблем на цялото ни общество. Но май никой не говори за това.
Тези два записа тубата ми ги поднесе съвсем случайно. Не са известни, но ми харесаха. Надявам се и други да ги харесат.
# 377
30 ян. 2026, 01:13 ч.
Ами по-различно беше. Непрекъснато контактувахме, къщата ни беше пълна с хора. Запознала съм се с някакви момичета на аеробика, бам! каня ги вкъщи. Кога ще поканя сега полупознати хора? Кога ще отида някъде така, защото съм се сетила за някого и ще му звънна на вратата? Никога. Дори няма да мога да проникна, защото навсякъде се заключва. Непрекъснато висяхме по кафенетата или ресторантите. Хаха хихи, интересно беше. Сега си седим пред екраните по къщите и това е.
Виж целия пост
# 378
30 ян. 2026, 01:47 ч.
Аз всяка седмица съм по концерти, а не по кафенета и ресторанти. И през онези години беше така. По ресторанти ходех като дете с моите родители и не често.
Цяла меломанска групичка сме и контактуваме. Когато не е имало телефони хората направо са ходили при някого без да му се обадят.
Някога и моят баща канеше в къщи цяла паралелка ученици, но последния път откраднаха часовника на майка! А уж бяха негови ученици.....
Виж целия пост
Цяла меломанска групичка сме и контактуваме. Когато не е имало телефони хората направо са ходили при някого без да му се обадят.
Някога и моят баща канеше в къщи цяла паралелка ученици, но последния път откраднаха часовника на майка! А уж бяха негови ученици.....
# 379
30 ян. 2026, 02:05 ч.
Ние сме ходили по други събития, най-вече модни. Колкото и зле са звучи, никога не съм била меломан. Ходила съм отвреме навреме по концерти, най-вече на познати музиканти, които са ме поканили, но съм отвратително немузикална и трудно разбирам и усещам по-сложна музика.
Виж целия пост
# 380
30 ян. 2026, 02:21 ч.
Някога имаше много ревюта. Дори канеха Людмил Георгиев да свири на ревю в Русе! С него се запознах в самолета на връщане от Русе. Изключителен музикант! Неслучайно беше много години първи саксофон при Вили Казасян в биг бенда на БНР. Бил е и диригент на оркестър София. Баща ми го помни с Оптимистите от 1955г.
Преди НГ бях на помен-концерт на негов колега пак от този оркестър-Емануил Манолов-Бадема. И с него бяхме приятели. Синът му обяви, че поменът е и за Людмил Георгиев. Жалко е, че тези талантливи музиканти отиват към забрава.
Виж целия пост
Ние сме ходили по други събития, най-вече модни. Колкото и зле са звучи, никога не съм била меломан. Ходила съм отвреме навреме по концерти, най-вече на познати музиканти, които са ме поканили, но съм отвратително немузикална и трудно разбирам и усещам по-сложна музика.
Някога имаше много ревюта. Дори канеха Людмил Георгиев да свири на ревю в Русе! С него се запознах в самолета на връщане от Русе. Изключителен музикант! Неслучайно беше много години първи саксофон при Вили Казасян в биг бенда на БНР. Бил е и диригент на оркестър София. Баща ми го помни с Оптимистите от 1955г.
Преди НГ бях на помен-концерт на негов колега пак от този оркестър-Емануил Манолов-Бадема. И с него бяхме приятели. Синът му обяви, че поменът е и за Людмил Георгиев. Жалко е, че тези талантливи музиканти отиват към забрава.
# 381
30 ян. 2026, 02:49 ч.
Всичко се мени, включително и музиката. Критиката към нашето поколение беше, какви крясъци слушаме, без мелодия. Сега, като слушам някои скандални за времето си групи, ми се виждат като пионерчета на летен лагер. Нормално е днешните младежи да слушат музика, която ние не разбираме. Държа си радиото в колата на Радио 1, приятни са ми евъргрийните. Щом децата на мъжа ми влязат в колата, първата им работа е да спрат радиото. Явно голкова не харесват таьи музика, че трудно я изтърпяват дори за кратко време. Аз по този начин не харесвам джаз и трудно го изтърпявам, направо ме дразни.
Виж целия пост
# 382
30 ян. 2026, 08:23 ч.
Истински позор е, че масовият убиец, парвеню и алкохолик Гошо Тарабата беше къде ли не, вкл. и върху банкнотите от 10 и 20лв.
Но трябва да се знае, че и Трайчо Костов е такъв, а също и Т.Живков! Верни слуги на Сталин......
Най-любезно ви моля да се въздържате от епитети. Темата е прекрасна, но с подобни включвания, които при вас са доста чести, става нечетима.
Виж целия пост
Истински позор е, че масовият убиец, парвеню и алкохолик Гошо Тарабата беше къде ли не, вкл. и върху банкнотите от 10 и 20лв.
Но трябва да се знае, че и Трайчо Костов е такъв, а също и Т.Живков! Верни слуги на Сталин......
Най-любезно ви моля да се въздържате от епитети. Темата е прекрасна, но с подобни включвания, които при вас са доста чести, става нечетима.
# 383
30 ян. 2026, 08:26 ч.
Когато за първи път видях банкнотата от 50 лева се шашнах. Но мисля че беше пусната в обращение през 1989г. Първият знак за идващата хиперинфлация,но кой да ти знае.
Не е 89, а 99 г. 89 г. си бяхме още с банкнотите от Тошото време. Първите 50-левки бяха доста след годините на хиперинфлацията и нямаха нищо общо с нея. Беше поредната смяна на парите по времето на Костов, след онези чаршафи с хилядите левове 
и банкнотата от 100 лв. 
, с която можеше евентуално да си купиш 1 хляб, а по-късно дори и за това не стигаше.
Виж целия пост
Не беше ли тази снимка на банкнотите от 10 и 20 лева?
https://numizmatibg.com/produkt-kategoriya/banknoti/banknoti-soc … cheska-balgariya/
https://numizmatibg.com/produkt-kategoriya/banknoti/banknoti-soc … cheska-balgariya/
и банкнотата от 100 лв. , с която можеше евентуално да си купиш 1 хляб, а по-късно дори и за това не стигаше. 
# 384
30 ян. 2026, 09:18 ч.
Всъщност това е вярно, имаше спокойствие, защото всеки си знаеше мястото, нямаше шансове както за издигане, така и за пропадане (или бяха много малки) и хората спокойно се движеха в определените им граници без да се стресират. Пътят на повечето беше предначертан - образование, работа, пенсия и викане на ура. След като се приеме за даденост стресът изчезва. То и в казармата и в затвора няма стрес (има други гадости), защото други мислят и осигуряват всичко.
Виж целия пост
На фона на сегашната лудница, през 80- те и 90- те години, не сме предполагали колко спокойно живеем.
Всъщност това е вярно, имаше спокойствие, защото всеки си знаеше мястото, нямаше шансове както за издигане, така и за пропадане (или бяха много малки) и хората спокойно се движеха в определените им граници без да се стресират. Пътят на повечето беше предначертан - образование, работа, пенсия и викане на ура. След като се приеме за даденост стресът изчезва. То и в казармата и в затвора няма стрес (има други гадости), защото други мислят и осигуряват всичко.
# 385
30 ян. 2026, 09:29 ч.
Точно сега си мислех точно това, четейки поредните протестни постове против Еврото. Преди вървиш в едни релси (както казваше едно първолаче в едно интервю, дали се вълнува от първия учебен ден - та каза - раждаш се, ходиш на градина, после училище, после работа, пенсионираш се и умираш, какво толкова). Та сега всеки има някакво вътрешно чувство за борба, че не е дооценен, че нещо зависи от него и ако не се бунтува (в случая с еврото), не е истински човек. Ако не се "развива" спрямо другите пак е изостанал. Някога си болтче от цялата машина. Ако те няма ... е ще трака малко повече машината ама пак ще си работи. Някога колко парични реформи са правени след навлизането на съветската власт, откровено ограбващи спестяванията от труда, на хората (произведени пари) и какво? Бунтували ли са е - е сигурно, но е имало и много лагери. Сега всички възмутени как така, без да ги питат ... Еми май много си повярвахме, че нещо зависи от нас ... Приспахме се с почти век световен мир... Ами не е човешката същност така устроена. Винаги през хилядолетната човешка история е имало и ще има такива (обикновено от икономически интерес ) борби и силните на деня са актуалните властоимащи.
Та това е - като нямаш много избор, като се движиш в тия релси, реално това е спокойствието, че и да се бориш или не - няма голямо значение, примиряваш се и живееш. Ако много скачаш ти слагат прангите и толкова.
Виж целия пост
Всъщност това е вярно, имаше спокойствие, защото всеки си знаеше мястото, нямаше шансове както за издигане, така и за пропадане (или бяха много малки) и хората спокойно се движеха в определените им граници без да се стресират. Пътят на повечето беше предначертан - образование, работа, пенсия и викане на ура. След като се приеме за даденост стресът изчезва. То и в казармата и в затвора няма стрес (има други гадости), защото други мислят и осигуряват всичко.
Точно сега си мислех точно това, четейки поредните протестни постове против Еврото. Преди вървиш в едни релси (както казваше едно първолаче в едно интервю, дали се вълнува от първия учебен ден - та каза - раждаш се, ходиш на градина, после училище, после работа, пенсионираш се и умираш, какво толкова). Та сега всеки има някакво вътрешно чувство за борба, че не е дооценен, че нещо зависи от него и ако не се бунтува (в случая с еврото), не е истински човек. Ако не се "развива" спрямо другите пак е изостанал. Някога си болтче от цялата машина. Ако те няма ... е ще трака малко повече машината ама пак ще си работи. Някога колко парични реформи са правени след навлизането на съветската власт, откровено ограбващи спестяванията от труда, на хората (произведени пари) и какво? Бунтували ли са е - е сигурно, но е имало и много лагери. Сега всички възмутени как така, без да ги питат ... Еми май много си повярвахме, че нещо зависи от нас ... Приспахме се с почти век световен мир... Ами не е човешката същност така устроена. Винаги през хилядолетната човешка история е имало и ще има такива (обикновено от икономически интерес ) борби и силните на деня са актуалните властоимащи.
Та това е - като нямаш много избор, като се движиш в тия релси, реално това е спокойствието, че и да се бориш или не - няма голямо значение, примиряваш се и живееш. Ако много скачаш ти слагат прангите и толкова.
# 387
30 ян. 2026, 10:22 ч.
Каквито и епитети да лепим на сатрапите от Народния съд, все ще им малко.
Виж целия пост
# 388
30 ян. 2026, 10:28 ч.
Не е само това. Просто животът тогава беше по-бавен, по-спокоен, без толкова много стрес. Днес всичко е много по-динамично, по-бързо променящо се, има много повече дразнения за нервната система. Усещането е, като че едно време сме се движели с парен влак, а днес летим напред с влака стрела.
Между другото, това усещане не е свързано само с живота в България. В много книги на чужди автори, в които се описва животът през 50-те или 60-те години например, се усеща това спокойствие, сякаш времето тече по-лениво.
Виж целия пост
Всъщност това е вярно, имаше спокойствие, защото всеки си знаеше мястото, нямаше шансове както за издигане, така и за пропадане (или бяха много малки) и хората спокойно се движеха в определените им граници без да се стресират. Пътят на повечето беше предначертан - образование, работа, пенсия и викане на ура. След като се приеме за даденост стресът изчезва. То и в казармата и в затвора няма стрес (има други гадости), защото други мислят и осигуряват всичко.
Не е само това. Просто животът тогава беше по-бавен, по-спокоен, без толкова много стрес. Днес всичко е много по-динамично, по-бързо променящо се, има много повече дразнения за нервната система. Усещането е, като че едно време сме се движели с парен влак, а днес летим напред с влака стрела.
Между другото, това усещане не е свързано само с живота в България. В много книги на чужди автори, в които се описва животът през 50-те или 60-те години например, се усеща това спокойствие, сякаш времето тече по-лениво.
# 389
30 ян. 2026, 10:49 ч.
И това го има. Някога бизнес се правеше с 5 до 10 факса на ден и няколко разговора. Днес всеки има стотици мейли в пощата си. Ходехме за седмици а почивка без телефони, а днес непрекъснато се говори по телефоните и се гледа пощата, ако ще и на някой остров да си. Информацията ни беше да се прочетат няколко вестника, а сега ако през главите ни не тече безспирен поток информация се чувстваме някак не на място.
Виж целия пост
Препоръчани теми