Пионерски лагер някъде 1962-63 г. Изцяло издръжката е поета от ТКЗС.
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2026, 00:06 ч.
# 4 335
25 септ. 2026, 12:56 ч.
Пионерски лагер някъде 1962-63 г. Изцяло издръжката е поета от ТКЗС.
Виж целия пост
Пионерски лагер някъде 1962-63 г. Изцяло издръжката е поета от ТКЗС.
# 4 336
25 септ. 2026, 13:05 ч.
До средата на '90 вкъщи се къпехме с бойлер на дърва и въглища. И да беше веднъж седмично. 6 човека докато се изредим през банята, докато загрее водата за следващи минава сигурно 4 часа. Като питах баща ми или дядо ми за ел. бойлер: "тока е скъп". Края на '80 като правихме ремонт на банята ходехме в градската баня и беше пълно, чакахме ред. Даже и хора от селата идваха с градски транспорт. Края на '90 хората спряха да ходят в градската баня и я затвориха.
От корекома един от малкото ми спомени е че пак края на '80 ми подариха тоблерон. Пазих го в хладилника няколко години да се хваля на приятелите. Отворих го 2-3 години след като му изтече срока на годност.
Имаше една мода по секциите в хола да се слагат кутии от западни цигари (или по-скъпи български не помня), ама с един приятел 4-5 гошен ходих ровя в контейнера до хотела за цигари. Голям пердах ядох когато майка ми ги намери и разбра как съм се сдобил с тях.
ПП: Сега ненавиждам тоблерона!
На това му казвам право на избор. Да останеш при семейството, да си търсиш късмета сам или в друга посока, друг град, държава и т.н. В България много хора са носели тежеста на провиненията на своите родители (ако може да се каже провинение изобщо)
Виж целия пост
От корекома един от малкото ми спомени е че пак края на '80 ми подариха тоблерон. Пазих го в хладилника няколко години да се хваля на приятелите. Отворих го 2-3 години след като му изтече срока на годност.
Имаше една мода по секциите в хола да се слагат кутии от западни цигари (или по-скъпи български не помня), ама с един приятел 4-5 гошен ходих ровя в контейнера до хотела за цигари. Голям пердах ядох когато майка ми ги намери и разбра как съм се сдобил с тях.
ПП: Сега ненавиждам тоблерона!
А за живота на обикновените хора на Запад нещо да кажеш? Щото аз се запознах с възрастна французойка, притежаваща сериозно стопанство, земя, оранжерии, която на 14 години е напуснала училище, за да работи. И по селата също водоснабдяване не са имали, показваха ми кладенците, 2-3 за селото.
Иначе, да, въздишахме по Делон, Белмондо, Марина Влади, светла й памет!, но реалният живот беше друго.
Иначе, да, въздишахме по Делон, Белмондо, Марина Влади, светла й памет!, но реалният живот беше друго.
На това му казвам право на избор. Да останеш при семейството, да си търсиш късмета сам или в друга посока, друг град, държава и т.н. В България много хора са носели тежеста на провиненията на своите родители (ако може да се каже провинение изобщо)
# 4 337
25 септ. 2026, 13:12 ч.
Завод за електроника Черно Море ( вече в небитието).
Имаше същия такъв Бета в Червен Бряг.
В темата доста е изтрито и са оставени сами селектирани мнения. Дамммм....
Виж целия пост
Имаше същия такъв Бета в Червен Бряг.
В темата доста е изтрито и са оставени сами селектирани мнения. Дамммм....
# 4 338
25 септ. 2026, 13:20 ч.
Бойлер на дърва имаме и до ден днешен на къщата в Балкана. И добре, че е той, защото като спрат тока при първата буря.....една зима (скоро беше, преди 2 години) ни държаха 6 дни без ток. Та бойлерът и печката на дърва ни спасиха. 80 литра е май, стига без проблем за трима човека.
Виж целия пост
# 4 340
25 септ. 2026, 15:03 ч.
Като бях малка също бяхме с бойлер на дърва и така беше - веднъж на седмица. През останалите дни някакво подмиване. Не помня кога си купихме бойлер. Но науката казва, че от гледна точка на хигиената и здравето веднъж седмично е ОК. Останалото е социално къпане, така да се каже.
Москвич съм карала веднъж. Излизам на Цариградско по детелината при Румънското посолство, гледам в огледалото - празно. Давам газ и се включвам, а москвичът пълзи и някакъв ми налита отзад и ме ругае. Аз само вдигам рамене - ми не ускорява
А друг път, вече с едно волво карах познат, който е отраснал с москвич. Та той ми дава акъл как на едно място (дълъг стръмен баир малко преди Усоица) трябва много да се засиля за да успея да го изкача... Много ми беше забавно...
Виж целия пост
Москвич съм карала веднъж. Излизам на Цариградско по детелината при Румънското посолство, гледам в огледалото - празно. Давам газ и се включвам, а москвичът пълзи и някакъв ми налита отзад и ме ругае. Аз само вдигам рамене - ми не ускорява
А друг път, вече с едно волво карах познат, който е отраснал с москвич. Та той ми дава акъл как на едно място (дълъг стръмен баир малко преди Усоица) трябва много да се засиля за да успея да го изкача... Много ми беше забавно...
# 4 341
25 септ. 2026, 15:08 ч.
Ние пък имахме Вартбург. На тунелите на Витиня ми идваше да сляза и да го бутам. Хич нямаше сила, горкичкият. Но пък си го купихме с младоженския заем и бяхме много щастливи.
Виж целия пост
# 4 342
25 септ. 2026, 15:22 ч.
И нашия първи автомобил беше Вартбург, а как загряваше само.....
Виж целия пост
# 4 344
25 септ. 2026, 15:58 ч.
Вуйчо ми, лека му пръст, имаше трабантче. Голям кеф ми беше да се возя в него.
Виж целия пост
# 4 346
25 септ. 2026, 16:09 ч.
Аз пък изкарах шофьорските курсове в предказармена шофьорска школа. Там кормувахме на ЗИЛ-ове, но имахме един ден кормуване на лек автомобил и той беше Москвич.
След като бях свикнал със ЗИЛ-а, сядам на Москвича и го усещах толкова пъргав, толкова бързо ускоряваше, че все едно карам спортна кола.
Виж целия пост
След като бях свикнал със ЗИЛ-а, сядам на Москвича и го усещах толкова пъргав, толкова бързо ускоряваше, че все едно карам спортна кола.
# 4 347
25 септ. 2026, 16:15 ч.
Е, че то Москвича е с копие двигател на BMW. Но може да се ремонтира на пътя без проблем. Имаше и една книжка "Аз карам Москвич". Май ги имаше за всички коли ...
Виж целия пост
# 4 348
25 септ. 2026, 16:21 ч.
Първата ми кола беше трабантче-500лева.Ех,какъв кеф беше.
Виж целия пост
Препоръчани теми