Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Аз много ярко си спомням едни опашки и купони през 96г-97г.Бях бременна и едва успявах да купя хляб. Много тежка бременност карах и висенето на опашка беше ад. ММ пък взимаше сирене с купоните за обяд от работническия стол, вместо да се храни.

96-97 беше виденовата зима, хиперинфлацията. Течния шоколад и американските помощи бяха по лукановата зима, 90та година. Луканов го застреляха...

Правите една съществена грешка. Купоните са били по-рано, края на 40-те години. Когато имаш купон ти е гарантирано, че ще получиш храната. Знам от ММ. Неговият баща е работил тежка физическа работа и му се е полагал един хляб на ден. За жените и децата дажбата е била по-малка, но те са имали хляб заради баща му.
Това, което ние получавахме през 1990 г. не бяха купони, а талони, беше ни обяснено. Талонът не ти гарантира, че ще получиш храна, а че ако намериш, с талона можеш да купиш. Помня, че имаше талони за сирене и кашкавал. В нас не пиехме мляко, така че не сме ходили посред нощ да се редим за мляко.
Когато видях за пръв път скъп кашкавал, веднага купих, отидох в работата на майка ми и трите с колежката й го изядохме целия без хляб.

Не знам какви талони. Ето ги купоните:

https://www.dnes.bg/a/545-m-reporter/650294-kuponite-ot-minaloto

Виждаш ли някъде да пише купон? Точно това са талоните - може би не помниш, но тогава беше обяснено във вестниците и по радиото каква е разликата между купон и талон и че това, което раздават са талони, а не купони, т.е. когато отидеш в магазина нямаш гаранция, че ще намериш стоката от талона. Иначе, разговорно ги наричахме купони, но по същество не бяха купони.

И какво значение има това? Не можеше да си купиш хляб или мляко без тази хартийка. Така ли беше? Купони си бяха. Стоки нямаше. Нямаше ток. Люта, много студена зима. Мизерия комунистическа. Луканова зима. После го убиха Луканов.

Значението е, че и с хартийката не можеш. Между другото, хлябът не се купуваше с талоните, хляб имаше. За млякото не помня - не сме купували мляко. Помня,че имаше за кашкавал и сирене, вероятно е имало и за олио и захар.
При купонната система - отиваш в магазина и щом имаш купон, получаваш храната.

Извинете, но това е пълна глупост. Каква храна получаваш в следвоенните години като храна не е имало. Ето от чата:

Не, купоните не гарантираха автоматично наличието на храна, и много често определени продукти просто липсваха в магазините.Купонната система, въведена в България в края на 1940 г. и продължила до 1952 г., имаше за цел не да осигури изобилие, а да разпредели поравно тежкия дефицит в следвоенните години. Притежаването на купон ви даваше единствено правото да закупите дадена стока (на регулирана, по-ниска цена), но ако самият продукт не беше доставен в магазина, купонът оставаше просто безполезна хартия.Ето основните причини, поради които храната не винаги е била налична срещу купони:1. Хроничен дефицит и празни магазиниСлед войната икономиката на България е изтощена, а реколтите през 1945–1947 г. са изключително слаби поради суша. Държавните складове често остават празни. Дори да имате купон за олио, захар, месо или яйца, ако магазинът няма наличност, се налага да чакате с дни или да си тръгнете с празни ръце. Огромните опашки пред бакалиите бяха ежедневие.2. Политическа дискриминация при разпределениетоКупонната система в първите години на комунистическия режим се използва като оръжие за политически натиск и репресии:Село срещу град: Селяните получаваха неколкократно по-ниски дажби на купони в сравнение с градското население, тъй като се приемаше, че те могат да се изхранват сами от земята си.„Неблагонадеждни“ граждани: Местните комунистически власти имаха властта нарочно да намаляват дажбите или напълно да лишават от купони хората, смятани за политически противници на новата власт или буржоазия.3. Черният пазар като алтернативаТъй като официалните дажби (например около 240 грама хляб на ден) често бяха недостатъчни или липсващи, хората масово прибягваха до черния пазар. Там храна имаше, но цените бяха десетки пъти по-високи от тези, определени от държавата, което правеше продуктите недостъпни за масовия гражданин.Системата е окончателно отменена през май 1952 г. с паричната реформа, когато пазарът постепенно се стабилизира, купоните отпадат и се преминава към свободна търговия с единни държавни цени.

Който се интересува по-подробно от тези следвоенни години, купоните, гладът, студът - книгите Бивалици, 1 и 2 том на писателката Вера Мутафчиева - в спомените й са описани много точно този военен и следвоенен период в София.

Не знзм защо ми вменявате, че пиша глупости. Не мога да знам как е било през 40-те и 50-те години, когато не съм била родена, знам по разкази на мъжа ми, който го знаеше от майка си. През 90-те съм била на даайсетина години и добре си спомням нещата, помня и обясненията, които пишеха във вестниците за разликата между ТИЯ и ОНИЯ купони. Спирам спора, защото е безсмислен.

Според мен беше талони, а не купони, за да изглежда, че не е чак толкова зле като преди.

Като война и СВО.

Като социално слаб вместо беден, отклоняване на средства вместо кражба, пухкава вместо пълна ...

Спомням си как в работата се организирахме с купоните - давахме ги на един колега, когото изпращахме да виси на опашката и да вземе сирене за всичките. А пък ние вършехме и неговата работа и го "покривахме", докато той ни пазарува. Иначе, с това ни работно време, нямаше как да се справим.
По време на режима на тока съседките ни на етажа са идвали у нас да си стоплят манджата, защото имахме газов туристически котлон. И е вярно, че когато се прибирах от работа и наближаваше часа за спиране на тока, не смеех да ползвам асансьора, за да не заседна вътре, ако го спрат малко по-рано.