Прави ми впечатление, че на снимките които пускате София изглежда по-чиста и подредена отколкото е сега. Поне на мен така ми се струва.
Виж целия пост
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2026, 23:37 ч.
# 4 680
7 окт. 2026, 08:55 ч.
# 4 681
7 окт. 2026, 09:04 ч.
Абсолютно си е така.
- По-малко хора с по-добро възпитание, защото още го няма притока на селяни
- По-строги мерки и страх от закона
Виж целия пост
Прави ми впечатление, че на снимките които пускате София изглежда по-чиста и подредена отколкото е сега. Поне на мен така ми се струва.
Абсолютно си е така.
- По-малко хора с по-добро възпитание, защото още го няма притока на селяни
- По-строги мерки и страх от закона
# 4 682
7 окт. 2026, 09:27 ч.
Това не е политизиране,нито пропаганда. А просто интересен факт от миналото относно произхода на понятието "гето".
Виж целия пост
Спрете да политизиране темата!
Преди да се впускате в разяснения какво е гето, прочетете какво е писал не кой да е, а Мартин Лутер 200 години по-рано през 1517 по въпроса за евреите.
Преди да се впускате в разяснения какво е гето, прочетете какво е писал не кой да е, а Мартин Лутер 200 години по-рано през 1517 по въпроса за евреите.
# 4 683
7 окт. 2026, 09:38 ч.
Особено паветата - там разликата е очебийна.
Виж целия пост
Прави ми впечатление, че на снимките които пускате София изглежда по-чиста и подредена отколкото е сега. Поне на мен така ми се струва.
Особено паветата - там разликата е очебийна.
# 4 684
7 окт. 2026, 11:28 ч.
Бе, можеше, предполагам, да бъде много по-красив центърът, ако не бяха... камàрите... в стил сталински барок - ма, такова е било времето - всичко е трябвало да бъде по съветски модел...
Виж целия пост
# 4 687
7 окт. 2026, 17:18 ч.
Никога не е имало- снимката и текста са иронични.
Виж целия пост
Къде е имало квартал "Щастие" в София
Никога не е имало- снимката и текста са иронични.
# 4 690
7 окт. 2026, 17:21 ч.
AI ми отговори така:
"Снимката, която показвате, отразява историческата реалност от средата на миналия век (учебната 1958/1959 г.) в София, документирана от фотографа Свраков за Държавния архив.
Ето каква е историческата съдба на това конкретно училище от архивите:
Име и местоположение тогава: През 40-те и 50-те години на XX век в пределите на днешния столичен район „Люлин“ (около бул. „Европа“ / тогавашното Царибродско шосе) е съществувало 112-то начално училище „Ангел Кънчев“, разположено в тогавашния бедняшки или ромски квартал, наричан в документите „Щастие“.
Какво се случва с него? През учебната 1958/1959 г. (точно от периода на тази архивна снимка) държавата предприема преструктуриране на училищната мрежа в София. Тогава 112-то начално училище се слива със 137-о основно училище. Новата голяма структура приема името на патрона – „Ангел Кънчев“.
Къде е училището днес? Това историческо училище всъщност е директният предшественик на днешното голямо 137 Средно училище „Ангел Кънчев“, което се намира в ж.к. Люлин 1 на бул. „Европа“ 135.
С превръщането на района в съвременния жилищен комплекс „Люлин“, старите малки махали (като кв. „Щастие“) изчезват, а децата са интегрирани в новите модерни за времето си училищни сгради. Така че училището от снимката ви реално съществува и днес, но под номера 137 СУ"
Виж целия пост
"Снимката, която показвате, отразява историческата реалност от средата на миналия век (учебната 1958/1959 г.) в София, документирана от фотографа Свраков за Държавния архив.
Ето каква е историческата съдба на това конкретно училище от архивите:
Име и местоположение тогава: През 40-те и 50-те години на XX век в пределите на днешния столичен район „Люлин“ (около бул. „Европа“ / тогавашното Царибродско шосе) е съществувало 112-то начално училище „Ангел Кънчев“, разположено в тогавашния бедняшки или ромски квартал, наричан в документите „Щастие“.
Какво се случва с него? През учебната 1958/1959 г. (точно от периода на тази архивна снимка) държавата предприема преструктуриране на училищната мрежа в София. Тогава 112-то начално училище се слива със 137-о основно училище. Новата голяма структура приема името на патрона – „Ангел Кънчев“.
Къде е училището днес? Това историческо училище всъщност е директният предшественик на днешното голямо 137 Средно училище „Ангел Кънчев“, което се намира в ж.к. Люлин 1 на бул. „Европа“ 135.
С превръщането на района в съвременния жилищен комплекс „Люлин“, старите малки махали (като кв. „Щастие“) изчезват, а децата са интегрирани в новите модерни за времето си училищни сгради. Така че училището от снимката ви реално съществува и днес, но под номера 137 СУ"
# 4 691
7 окт. 2026, 21:09 ч.
То и сега на повечето снимки столицата изглежда супер.
Факт че тогава не беше така застроено, имаше по-малко автомобили и хората генерирараха доста по-малко боклук.
Виж целия пост
Прави ми впечатление, че на снимките които пускате София изглежда по-чиста и подредена отколкото е сега. Поне на мен така ми се струва.
Факт че тогава не беше така застроено, имаше по-малко автомобили и хората генерирараха доста по-малко боклук.
# 4 692
7 окт. 2026, 21:22 ч.
Господи, ако знаете какво е в Япония, ще ви падне шапката. Няма едно боклуче, една олющена сграда, една дупка в асфалта, една клатеща се тротоарна плочка, една одрана или смачкана кола. И дебели японци и японки практически няма, освен много рядко някой за цвят 
Виж целия пост
# 4 693
7 окт. 2026, 21:34 ч.
В Сингапур е по същия начин. Има много жестоки глоби. Преди години имаше глоби не само за дъвки изхвърлени на улицата а и за фасове и плюене. Предполагам, че са въвели и още мерки. Мисля, че по улицата не можеш да пушиш а само на строго определени места.
Изобщо им много забрани.
Ама какво да го сравняваме с България. Тука си изхвърлят торбата с боклук директно през терасата в градинката.
И ревът че им ограничавали правата и личната свобода като им направиш забележки за вейпа в автобуса. Даммм... Япония, Сингапур.... Ехееее....
Виж целия пост
Изобщо им много забрани.
Ама какво да го сравняваме с България. Тука си изхвърлят торбата с боклук директно през терасата в градинката.
И ревът че им ограничавали правата и личната свобода като им направиш забележки за вейпа в автобуса. Даммм... Япония, Сингапур.... Ехееее....
# 4 694
7 окт. 2026, 23:37 ч.
Днес се навършват 27 години от деня, в който ни напусна първата дама на Българската Телевизия, в продължение на 21 години, Бригита Чолакова.
„Тя, Великата Бригита Чолакова е от първото поколение телевизионни звезди, която зрителите в България помним още от появата й на екрана като "нова звезда" в началото на 70-те. За това поколение Бригита си остава красивото (и оцеляло като красиво след толкова много години) лице на българската телевизия в продължение на 21 години. За следващите поколения зрители Бригита се превърна в голямото телевизионно изключение: първото лице на екрана, което се еманципира от схематизма на медията и се превърна в личност. Пред очите на зрителите, на живо и безапелационно говорителката стана журналист - със свой стил, със собствено мнение, с несекваща енергия, но и с много женствена деликатност. Бригита Чолакова не просто превърна професионалния ангажимент в граждански, но успя да наложи поне върху своята територия от медията диктатурата на високия вкус и на естетското отношение към всекидневието. С авторските си предавания "Телевизионен обектив", …"Стил", "ТВ Неделник" и "Модева ТВ" тя култивира у българската аудитория възможно най-високите очаквания към телевизията. Само Бригита можеше да се втурне посред директно предаване от "Сан Стефано" към Градската градина (и да преодолее разстоянието за две песни време) - за да води диалога със зрителите си наистина на живо. Бригита Чолакова остава не само в телевизионната история. По нещо от нейния вкус и от безпощадната й отдаденост на професията е останало и у всеки от нейните последователи - не само сред онези по-млади журналисти, които работеха с нея, но и сред всички, които две десетилетия се учеха от Бригита на авторска телевизия.”
Виж целия пост
„Тя, Великата Бригита Чолакова е от първото поколение телевизионни звезди, която зрителите в България помним още от появата й на екрана като "нова звезда" в началото на 70-те. За това поколение Бригита си остава красивото (и оцеляло като красиво след толкова много години) лице на българската телевизия в продължение на 21 години. За следващите поколения зрители Бригита се превърна в голямото телевизионно изключение: първото лице на екрана, което се еманципира от схематизма на медията и се превърна в личност. Пред очите на зрителите, на живо и безапелационно говорителката стана журналист - със свой стил, със собствено мнение, с несекваща енергия, но и с много женствена деликатност. Бригита Чолакова не просто превърна професионалния ангажимент в граждански, но успя да наложи поне върху своята територия от медията диктатурата на високия вкус и на естетското отношение към всекидневието. С авторските си предавания "Телевизионен обектив", …"Стил", "ТВ Неделник" и "Модева ТВ" тя култивира у българската аудитория възможно най-високите очаквания към телевизията. Само Бригита можеше да се втурне посред директно предаване от "Сан Стефано" към Градската градина (и да преодолее разстоянието за две песни време) - за да води диалога със зрителите си наистина на живо. Бригита Чолакова остава не само в телевизионната история. По нещо от нейния вкус и от безпощадната й отдаденост на професията е останало и у всеки от нейните последователи - не само сред онези по-млади журналисти, които работеха с нея, но и сред всички, които две десетилетия се учеха от Бригита на авторска телевизия.”
Препоръчани теми