To "ВЕФ" беше нарицателно за всички транзисторни приемници от този тип, както е със "скоч" или "флекс". Ние имахме някаква "Селена", ама пак и викахме ВЕФ-а.
Виж целия пост
Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4
- Публикувана: 1 ян. 2026, 11:44 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2026, 17:48 ч.
# 4 740
9 окт. 2026, 22:06 ч.
# 4 741
9 окт. 2026, 22:15 ч.
Пък ние имахме малък транзистор Хитачи, подарен на баща ми през 1957 година. На него слушахме тайно ВВС, а по обед "Караван - сваки дан" на радио Белград 
Виж целия пост
# 4 742
9 окт. 2026, 22:29 ч.
Не беше. Грешиш. Имаше Мередиан, Ехо, Селга, Сокол и още какво ли не. Никога не сме ги наричали "ВЕФ".
Селената беше втори клас, ВЕФ трети, Ехо и Селга четвърти. Всички те бяха преносими, но имаше и доста стационарни. Някои от тях бяха първи клас, имаше и хайфи.
Виж целия пост
To "ВЕФ" беше нарицателно за всички транзисторни приемници от този тип, както е със "скоч" или "флекс". Ние имахме някаква "Селена", ама пак и викахме ВЕФ-а.
Не беше. Грешиш. Имаше Мередиан, Ехо, Селга, Сокол и още какво ли не. Никога не сме ги наричали "ВЕФ".
Селената беше втори клас, ВЕФ трети, Ехо и Селга четвърти. Всички те бяха преносими, но имаше и доста стационарни. Някои от тях бяха първи клас, имаше и хайфи.
# 4 743
9 окт. 2026, 23:12 ч.
ВЕФ е, поне според интернет: VEF Radiotehnika RRR factory in Riga, Latvian SSR, 1970s
Също и: https://www.archiv.org.lv/vef100/?page_id=46
Трябва да се конкретизира, че е ВЕФ Спидола. Само е минавал покрай ушите ми, но сега го виждам на снимките за първи път. Не зная дали е внасян у нас като познатите ВЕФ 201, 204, 206, 221 и 222. Първите три бяха по една и съща схема и с различен дизайн, последните два и те бяха по една и съща схема, обаче с различен УКВ обхват. Всичките са минавали през ръцете ми.
В СССР произвеждаха доста марки радиоапарати и телевизори, които не се внасяха у нас. Обаче някои, които са работили там си ги носеха после у нас. Имахме право да им пишем надценка 50% за ремонта поради неофициалния внос. Тоест непознато изделие, което се ремонтира по-трудно. И пак сметката достигаше най-много 12-13лв., а за този който го е оправил 30% от споменатата сума.
За ВЕФ май труда беше около 4лв. Най-скъпо беше за Соната-9,90лв.
Искаш да кажеш, че ако някой ти каже "Цъкни ВЕФ-а", без да уточни точния модел, няма да разбереш какво ти казва?
Виж целия пост
Това, което виждаме на снимката не е ВЕФ, а какво точно е не мога да кажа, защото е снимано отдалеч. Вероятно е транзисторен приемник.
ВЕФ е, поне според интернет: VEF Radiotehnika RRR factory in Riga, Latvian SSR, 1970s
Също и: https://www.archiv.org.lv/vef100/?page_id=46
Трябва да се конкретизира, че е ВЕФ Спидола. Само е минавал покрай ушите ми, но сега го виждам на снимките за първи път. Не зная дали е внасян у нас като познатите ВЕФ 201, 204, 206, 221 и 222. Първите три бяха по една и съща схема и с различен дизайн, последните два и те бяха по една и съща схема, обаче с различен УКВ обхват. Всичките са минавали през ръцете ми.
В СССР произвеждаха доста марки радиоапарати и телевизори, които не се внасяха у нас. Обаче някои, които са работили там си ги носеха после у нас. Имахме право да им пишем надценка 50% за ремонта поради неофициалния внос. Тоест непознато изделие, което се ремонтира по-трудно. И пак сметката достигаше най-много 12-13лв., а за този който го е оправил 30% от споменатата сума.
За ВЕФ май труда беше около 4лв. Най-скъпо беше за Соната-9,90лв.
# 4 745
9 окт. 2026, 23:35 ч.
ВЕФ е, поне според интернет: VEF Radiotehnika RRR factory in Riga, Latvian SSR, 1970s
Също и: https://www.archiv.org.lv/vef100/?page_id=46
Трябва да се конкретизира, че е ВЕФ Спидола. Само е минавал покрай ушите ми, но сега го виждам на снимките за първи път. Не зная дали е внасян у нас като познатите ВЕФ 201, 204, 206, 221 и 222. Първите три бяха по една и съща схема и с различен дизайн, последните два и те бяха по една и съща схема, обаче с различен УКВ обхват. Всичките са минавали през ръцете ми.
В СССР произвеждаха доста марки радиоапарати и телевизори, които не се внасяха у нас. Обаче някои, които са работили там си ги носеха после у нас. Имахме право да им пишем надценка 50% за ремонта поради неофициалния внос. Тоест непознато изделие, което се ремонтира по-трудно. И пак сметката достигаше най-много 12-13лв., а за този който го е оправил 30% от споменатата сума.
За ВЕФ май труда беше около 4лв. Най-скъпо беше за Соната-9,90лв.
Искаш да кажеш, че ако някой ти каже "Цъкни ВЕФ-а", без да уточни точния модел, няма да разбереш какво ти казва?
Ако наоколо липсва ВЕФ, а има Селена или друго, ще се чудя къде е ВЕФ-а.
Вече ти написах, че никак не е сигурен вноса на Спидола. Толкова рядко срещана е. Какво повече??? Може би ще ми възразиш, че е често срещана?
Останалите изброени ВЕФ бяха много. И от Селена имаше доста, може би по-малко.
Веднъж дори ми се случи да оправям радиограмофон ВЕФ, който беше изцяло с лампи и голям, колкото Ригонда.
Виж целия пост
Това, което виждаме на снимката не е ВЕФ, а какво точно е не мога да кажа, защото е снимано отдалеч. Вероятно е транзисторен приемник.
ВЕФ е, поне според интернет: VEF Radiotehnika RRR factory in Riga, Latvian SSR, 1970s
Също и: https://www.archiv.org.lv/vef100/?page_id=46
Трябва да се конкретизира, че е ВЕФ Спидола. Само е минавал покрай ушите ми, но сега го виждам на снимките за първи път. Не зная дали е внасян у нас като познатите ВЕФ 201, 204, 206, 221 и 222. Първите три бяха по една и съща схема и с различен дизайн, последните два и те бяха по една и съща схема, обаче с различен УКВ обхват. Всичките са минавали през ръцете ми.
В СССР произвеждаха доста марки радиоапарати и телевизори, които не се внасяха у нас. Обаче някои, които са работили там си ги носеха после у нас. Имахме право да им пишем надценка 50% за ремонта поради неофициалния внос. Тоест непознато изделие, което се ремонтира по-трудно. И пак сметката достигаше най-много 12-13лв., а за този който го е оправил 30% от споменатата сума.
За ВЕФ май труда беше около 4лв. Най-скъпо беше за Соната-9,90лв.
Ако наоколо липсва ВЕФ, а има Селена или друго, ще се чудя къде е ВЕФ-а.
Вече ти написах, че никак не е сигурен вноса на Спидола. Толкова рядко срещана е. Какво повече??? Може би ще ми възразиш, че е често срещана?
Останалите изброени ВЕФ бяха много. И от Селена имаше доста, може би по-малко.
Веднъж дори ми се случи да оправям радиограмофон ВЕФ, който беше изцяло с лампи и голям, колкото Ригонда.
# 4 746
10 окт. 2026, 00:25 ч.
Майка ми я бяха наградили от работата й с транзистор Селена. Аз го бях окупирала и само бкагодарение на него успявах да се събудя достатъчно, за да се отмъкна на работа.
Виж целия пост
# 4 747
10 окт. 2026, 00:34 ч.
Аз пък се будех с един син анимиран часовник - с едни риби, дето си мърдаха очите. И се чуваше нощем как цъкаше.
Виж целия пост
# 4 748
10 окт. 2026, 01:01 ч.
Никога не съм могла да спя в стая с будилник. Будилникът беше в стаята на родителите ми и майка ми, която можеше да спи повече, ставаше, за да ме буди. Бях си разпределила - 15 минути обличане и оправяне на леглото ( не задължително), 15 минути за кафе и 15 минути гримиране. В 6,45 излизах от къщи. Вечер - купон. Сутрин - мъчно ставане.
Виж целия пост
# 4 749
10 окт. 2026, 05:05 ч.
А помните ли едни стари големи стенни часовници с махало и кукувичка, леле те пък колко силно цъкаха. Веднъж бях на гости на една баба, жената имаше такъв часовник - цяла нощ не мигнах. Цък-цък-цък-ДЪН-ДЪН-КУ-КУ!
Виж целия пост
# 4 750
10 окт. 2026, 07:22 ч.
Популярни бяха едни часовници будилници като стилизирани пиленца.
Виж целия пост
# 4 751
10 окт. 2026, 07:31 ч.
Във всяко мое жилище има цъкащ часовник, е, не с махало или с кукувичка, просто будилник или стенен.
На хотел ми е терсене, понякога се събуждам и се ослушвам какво ми липсва.
Виж целия пост
На хотел ми е терсене, понякога се събуждам и се ослушвам какво ми липсва.
# 4 752
10 окт. 2026, 07:48 ч.
Имаше и часовници, които се сверяваха по ел. мрежата. Акумулиращите печки имаха едни живачни релета ( допълнително поставени) които включваха и изключваха печката на нощна тарифа. Можеха да се настройват. Сигнала за управление беше по мрежата. Приятел имаше такава печка с реле.
Виж целия пост
# 4 753
10 окт. 2026, 08:37 ч.
Това часовниче си го купих с първата стипендия, уж да се науча да се будя сама . Първите няколко сутрини му реагирах, после му свикнах и хич не го отразявах. Много дълбоко спя и до сега. Внучката се е метнала на мен в това отношение.
А часовничето, макар и неработещо, до миналата година го пазех в дома на родителите ми...
Виж целия пост
Популярни бяха едни часовници будилници като стилизирани пиленца.
. Първите няколко сутрини му реагирах, после му свикнах и хич не го отразявах. Много дълбоко спя и до сега. Внучката се е метнала на мен в това отношение. А часовничето, макар и неработещо, до миналата година го пазех в дома на родителите ми...
# 4 754
10 окт. 2026, 09:33 ч.
Нашите имаха такъв будилник:
Въпреки че през годините се появиха и по-съвременни часовници, предпочитаха този, защото беше изключително точен и така силно звънеше, че можеше и умрял човек да събуди.
Е, с изключение на баща ми. Като млади майка ми заминала на някакъв курс и баща ми, за да не се успи за работа, слагал това чудо в метална тенджера до главата си, за да дрънчи още по-силно. В резултат цялата махала е будна, баща ми спи. И се налагало съседите да му тропат на вратата, за да изключи будилника.
Виж целия пост
Въпреки че през годините се появиха и по-съвременни часовници, предпочитаха този, защото беше изключително точен и така силно звънеше, че можеше и умрял човек да събуди.
Е, с изключение на баща ми. Като млади майка ми заминала на някакъв курс и баща ми, за да не се успи за работа, слагал това чудо в метална тенджера до главата си, за да дрънчи още по-силно. В резултат цялата махала е будна, баща ми спи. И се налагало съседите да му тропат на вратата, за да изключи будилника.
Препоръчани теми