Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 182 717
  • 4 915
# 4 890
Нали ви се оплаках, че будилничето-пиле не ме събуждаше, та най-редовно си давах поръчка за събуждане по телефона. Дали беше на номер 172 или 177 (там май бяха приказките). На нощното ми шкафче звънеше един стар черен сименс, който се чуваше чак на двора. Simple Smile. Като вдигнеш слушалката отегчен женски глас изстрелваше "Имате събуждане по телефонааа" и край на разговора! Simple Smile
А да имаш телефонен указател си беше лукс. В София беше подреден по азбучен ред по фамилия и после име и съкратено бащино. Имаше и адрес.
Виж целия пост
# 4 891
В телефонния указател имаше адреси. По едно време и в телефонните будки имаше указатели, завързани с канап.
Виж целия пост
# 4 892
Бързо им "порастваха крака" от телефонните кабинки.
Виж целия пост
# 4 893
На някои късаха листи, после целите изчезнаха и повече не направиха опит с указатели в будките.
Виж целия пост
# 4 894
А на снимката при "Гарибалди" това "Авто-бюро" какво е било? За коли под наем?
Виж целия пост
# 4 895



Виж целия пост
# 4 896
Някъде още имам телефонен указател. Имаше трите имена на притежателя на телефонния пост, адреса му и телефонния номер.
Имаше и домова книга в която имаше за всеки член от семейството данни. Име, адрес, образование, къде работи, телефон за контакт там, ЕГН, номер на паспорт. При смяна на работа/документ трябваше да уведомиш и да се впише.Държеше се в домоуправителя на улицата.
Виж целия пост
# 4 897
Домоуправителят е на входа, не на улицата и домовата книга стоеше при него. Районните милицаи идваха редовно да проверяват дали се поддържа актуално попълнена. Имам смътен спомен и че при записване в училище се проверяваше дали децата са записани в нея. Тогава записването в началното/основно беше на квартален принцип по местоживеене. Все още има домова книга и постоянни и временни живущи са длъжни да се впишат в нея.
Виж целия пост
# 4 898
И по закон всеки посещаващ чужд град беше длъжен да се запише в местния милиционерски участък. Знам,че някои няма да го повярват...
Виж целия пост
# 4 899
Когато квартала е от къщи, домоуправителя е за цялата улица. И книгата се наричаше "Домова книга".
Виж целия пост
# 4 900
Не беше за посещаващ чужд град, а за престояване на чужд адрес повече от 20 дни (за броя на дните не съм сигурна).
Виж целия пост
# 4 901
Когато Богомил Бонев стана министър на МВР при Иван Костов премахна домовите книги. Но години по-късно ги възстановиха.

Някой помни ли кога и защо премахнаха телефонните кабини?
Виж целия пост
# 4 902
Когато в края на 90-те зачестиха сигналите за бомби почнаха да премахват телефонните кабини и улични апарати с фонокарти. Поне аз така си спомням.
Оставиха само тези в пощенските клонове на централните пощи.
Виж целия пост
# 4 903
И в хотелите и болниците имаше след 90-те години.
Виж целия пост
# 4 904
Когато законът за защита на личните данни не съществуваше Laughing
В телефонния указател имаше ли посочен и адрес, или нещо се бъркам?
Ха, той пък щото защитил данните, че и регламента Simple Smile
Още една куха хранилка за мнооого пари.  
Да не припомням сега откъде изтекоха (официално, пък което не се знае още, не се знае) данните на 5 млн души.
И органът, призван да събира публичните вземания, не си плати глобата, а делото му (случайно) вървя достатъчно дълго, за да се погаси по давност административно-наказателното преследване.

Цитат
И по закон всеки посещаващ чужд град беше длъжен да се запише в местния милиционерски участък. Знам,че някои няма да го повярват...
И правилно няма да повярват, деф , защото не е вярно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия