Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

Майка ми прави ябълков оцет. Точно така - носи ябълките на човека с пресата, и после си го взима изстискан. 100 % натурален, но трябва да се пие веднага, не е траен.

Консервен завод “Марица”

Нашите имаха ябълки на вилата и като падаха още зелени веднага на сок. Имахме една такава машинка, дето ги стърже и прави на сок. После без захар, без нищо, го сипваха в буркани и само се стерилизират. Супер беше. Е, преди това го цедяха с памук и марля за да е бистър.

Албена си имат овощни градини и в магазин в курорта продават сокове по 3л в кутии с канелка. Аз много харесвам освен ябълката, а и от череши. От черешата го разреждам с вода, защото сваля рязко кръвното.

Имам някакъв спомен и Лан може да знае повече, във Варна правеха такъв сок , в тетрапак опаковки, в един завод до Метал-Варна. Ябълките бяха от градините към Приселци. Познати бяха купили и за нас, много хубав беше.
Сега в Лидл в хладилните витрини има ябълков сок в пластмасови бутилки, който е хубав, но има добавена захар.

П.С. Има фирми, които може да ти направят сок от твоя реколта ябълки, без добавки и ти ги наливат в тези опаковки с канелки.

Пристанище Павлово - социализмът обеща кораби, народът получи лопати
През 50-те години на миналия век София се сдобива с обещание за плавателен канал между Панчарево и Павлово. Предвиждат се корабчета и пристанищни спирки, а на спирка „Павлово“ се появява надпис: „Тук ще бъде пристанище Павлово“. При социализма бъдещето винаги е прекрасно. Проблемите започват, когато трябва да го построиш.
За строителството са мобилизирани софиянци, които полагат задължителен безплатен труд с кирки и лопати. Копае се през почивните дни и отпуските, а после и в работно време. Така властта решава едновременно два въпроса - откъде да вземе работна ръка и какво да правят гражданите със свободното си време. Никой не може да обвини социализма, че оставя човека сам с проблемите му - веднага му възлага държавните.
След години копаене идва неприятното обяснение. Все пак някой някъде започнал да мисли и осъзнал, че има опасност от наводняване на София - каналът бил над нивото на града и пропускал вода. Партията боготвори строя, но все пак си знае за типичната лоша социалистическа поддръжка и в крайна сметка слага край на копаенето именно този риск.
Очевидно водата не разбирала предимствата на социалистическия строй. Вместо да изпълнява плана, имала намерение да се подчинява на гравитацията. С нея трудно се спори - не можеш да я изключиш от партията, нито да я уволниш за черногледство.
След изоставянето на проекта започва зариване на изкопите - отново с труда на граждани, според същото свидетелство. Получава се забележително стопанско постижение - народът работи, после работи още, за да премахне резултата от предишната си работа. Ако отчиташ преместената пръст, имаш успех. Ако чакаш корабче, проявяваш нездраво влечение към конкретни резултати.
Ето защо „тогава всички имаха работа“ не е достатъчна похвала. Въпросът е какво остава след нея. В случая земята се връща в изкопите, хората се връщат уморени вкъщи, а пристанището остава в светлото бъдеще - там, където поддръжката е евтина и никой не търси отговорност.

Как ябълков оцет ще се пие веднага?

пие се веднага като сок или след време сокът става оцет.

През соца нашето уилище имаше договорка с едно училище в Чехословакия да правят обмен на селскостопански бригади. Словачките като дойдоха откриха ябълковия оцет и го изкупиха да си го носят обратно, защото при тях нямало, което беше странно. Пиеха го за отслабване.

Едно време какви павета е имало..

Такива павирани улици много харесвам!
Стил, красота,ефективност и дълговечно.

Как се пързалят тия павета - малко снежец отгоре им трябва, не са най-добрата градска настилка за ходене.

Митът за „модерната държава и икономическия скок“: Петнадесетата година на комунизма, червените феодали и екранизирането на лъжата (1959 г.)
„През соца държавата се модернизираше бързо, имахме си родна телевизия, а хората работеха с ентусиазъм за общото благо!“
Ако през 1958 г. режимът натика българина в бетонната панелка и му отне последната педя земя, то петнадесетата година – 1959 г. – е времето, в което диктатурата окончателно се настани в ума му и разпредели държавата на феодални владения.
Ето какво се криеше зад лъскавата фасада на 1959 г.:
1. Троянският кон в хола: Телевизорът „Опера“ и стартът на БНТ
Както обещахме, 1959 г. е годината, в която телевизията влиза физически в домовете. На 7 ноември 1959 г. е осъществено първото официално излъчване на Българската телевизия. И какво мислите, че виждат зрителите? Обективни новини? Не. Пряко предаване на манифестацията за съветската Октомврийска революция! На пазара излиза първият роден телевизор „Опера“. За българина той е абсолютен лукс, купен с месеци лишения. Но уловката е брутална: плащаш цяло състояние, за да вкараш Партията директно в хола си. От този ден екранът започва да бълва паралелна реалност – Западът ежедневно „загнива“, а у нас ТКЗС-тата винаги „преизпълняват плана“. Телевизията не отвори Желязната завеса, тя я бетонира.
2. Икономическата лудост: „Петилетката в съкратени срокове“
През 1959 г. Тодор Живков продължава сляпото копиране на катастрофалния китайски „Голям скок“. Издигнат е безумният лозунг: „Петилетката да се изпълни за 3 до 4 години!“. Икономиката се управлява не с математика и здрав разум, а с партийна истерия. Работници, селяни и дори ученици са принуждавани да дават милиони часове безплатен „доброволен“ труд (бригади и съботници), за да гонят фантастични, невъзможни производствени норми. Ражда се епохата на стъкмистиката – директорите масово фалшифицират отчетите, за да угодят на София, докато реално страната затъва в дефицити.
3. Раждането на червените феодали: Новите 30 окръга
През януари 1959 г. режимът провежда мащабна административна реформа – България е разделена на 30 окръга (вместо дотогавашните околии). Това не е просто география. Това е създаването на 30 местни партийни феодалства. „Първият секретар“ на Окръжния комитет на БКП става абсолютен и безконтролен господар на региона. Той, а не законът, решава кой ще получи панелен апартамент, кой ще бъде назначен за директор, кой ще учи в университет и кой ще бъде смазан. Създава се местната номенклатурна аристокрация от „връзкари“, която започва да изсмуква ресурсите на страната.
През 1959 г. диктатурата вече имаше всичко: феодали по места, безплатна работна ръка и светещ екран във всеки дом, който да повтаря колко сме щастливи!
📌 Помните ли първия телевизор „Опера“ във вашето семейство и задължителните партийни програми? А спомняте ли си всесилните „Първи секретари“ на Окръжния комитет във вашия град?

Баща ми ми е разказвал за тоя канал. И той е копал на него с ясното съзнание на инженер, че тая работа няма да я бъде.

Зависи от настилката. Даже сега когато е топло като паднат есенните листа и с този дъжд пак е много хлъзгаво даже да няма павета.

Жълтите павета са забележително хлъзгави.