Снимки и спомени от близко и далечно минало - 4

  • 203 193
  • 5 471
# 5 430
Инвалидите не ги криеха, имахме съседи с две болни деца, ама наистина болни, физически здрави, но нито разсъждаваха, нито разбираха, нито говорех, издаваха само звуци, като писъци, гледаха си ги. Не беше приятна гледка, но никой нищо не им казваше. Имах братовчед, с мускулна дистрофия и него си гледаха докато почине.Никога не са ги крили, водеха си ги навсякъде.
Това, че някой си е оставил детето си е било негово решение. До нашето училище имаше и дом за сираци, имаха си родители, но ги бяха оставили за отглеждане там, и тях никой не ги е крил, учеха си с нас, в редовно училище.
Затворите наистина са били пълни, но повечето са били за кражби, предимно главни счетоводители и управители на магазини и ресторанти, имало е и от криминален контингент.
Виж целия пост
# 5 431
Държавата и институциите си вършеха работата. Нямаше локали, нямаше наръгани с нож посред бял ден в центъра на града, за стрелба - изобщо. Хората с психиатрични проблеми бяха в съответните клиники, а не оставени свободно - за справка вижте какво стана миналата седмица в Младост Варна. Има го по новините.
За инвалидите и самотните възрастни хора социалния патронаж работеше.
Всяко училище имаше лекарски и зъболекарски кабинети, а на всеки лагер с децата имаше медицинско лице и ако нещо станеше имаше веднага реакция.
Образованието беше безплатно!
Но да, тези неща не се отчитат.

Не се казваше, а се криеше за наръгванията и прочее. Тъстът ми имаше достъп до криминалната сводка и ми е разказвал. Вярвай си ти, че всичко е било мирно и тихо. За хората с психични проблеми е вярно, че ги криеха, дали в болници, дали другаде, защото разваляха витрината на социализма. Това и за просяци, клошари и прочее. И да, не се мотаеха по улиците. За социалния патронаж не знам, не сме ползвали, ама и днес чувам, че много хора ползват. Тоест и днес има, а да сравня не мога. Виж за зъболекарката в училище мога много да се оплаквам. Разби ми зъбите до живот. И то най-ценните молари. Та безплатното е нож с две остриета. И за лекарския кабинет също не съм на 100% уверена, че е нещо чак толкова добро. Помниш ли как ни караха под строй да ни ваксинират и бодат с гама глобулин? Няма искам не искам. Пък ако нещо стане лекарката почти нищо не можеше да направи, с какво, с голи ръце? Пак се викаше бърза помощ.
За образованието пак съм съгласна - безплатно беше. Ма то и сега е такова? Не чак толкова отдавна имах дете ученичка и помня, че се плащаха само екстрите - учебници по английски или курсове по нещо. Но курсовете и тогава се плащаха, а учебниците по английски не, защото не се изучаваше Simple Smile Днес обаче абитуриентите имат много повече опции какво и къде да учат. И за езиковите гимназии децата на АБПФК не влизат без изпит.
Или кат цяло не си прав да идеализираш миналото. Аз си харесвам днешното време.
Виж целия пост
# 5 432
Ох, наистина всичко изкривявате и генерализирате за цялата  държава на база свои спомени. А забравяте човешкия фактор. В някои училища зъболекарката може да е била пълна некадърничка, означава ли това, че всички зъболекари са били некадърници? Или както в моето училище имаше разкошна мед.сестра, която ни научи на много неща за даване на първа помощ, например, това означава ли, че всички от моето поколение в България са научени да дават първа помощ от медицинските сестри в училище? Имаше "учители", за които най-важно беше дали си с плитки и други, на които това не им правеше впечатление, а изискваха знания. И т.н.
Виж целия пост
# 5 433
Ами своите спомени ще разказваме, кои други? И щом едната "партия" генерализира на база на лични спомени защо и ние да не го правим? В края на краищата това сме видели, нали?
Но замисли се все пак - колко училища е имало в страната, откъде толкова кадърни зъболекари за всички тях?
Виж целия пост
# 5 434
За други градове не знам как е било, но в София и тогава имаше частни уроци за изпита за гимназия, за университета. И бяха силно посещавани.
Преди, за да имаш достъп до определени услуги или специалисти, не ставаше предимно с пари, а основно с връзки - човек на човека.
Виж целия пост
# 5 435
Извадила съм късмет - във втори клас училищната зъболекарка ми пломбира (с амалгама, естествено) двата шести долни и единия седми. Смених ги 40 години след това, 40 години! - и ги смених само за да нямам излишен живак в тялото си. Simple Smile
То освен тях имам още 2 или 3 общо, да чукам да дърво.
Наистина - не може да се обобщава за някои неща, винаги е имало и кадърни, и некадърни хора - във всички сфери, не е определящ общественият строй за това. Simple Smile

За частните уроци - и някога беше почти невъзможно да влезеш в някои училища без частни уроци (и средни, и висши училища).
И сега е така - примерно за прием в МУ за мен е невъзможно да се подготвиш сам.
Виж целия пост
# 5 436
А, вярно е, че имаше частни уроци, ама имаше и организирани курсове за кандидатстване в гимназии и Вузове. И ако искате ми вярвяйте, но аз сама се записвах в такива курсове и само уведомявах родителите ми. Сама си попълвах документи за изпити, сама ходих на изпити. И не бях само аз така.
Виж целия пост
# 5 437
Преди кандидатстване в езикова гимназия имаше две седмици подготовка по български език и математика от учители в гимназията. Много бяха полезни преди приемните изпити. Безплатни, по желание. За тези, които бяха от други населени места, гимназията предостави общежитието си. Там вероятно се е плащало нещо, не зная.
Виж целия пост
# 5 438
Моя позната, чието семейство имаше много пари по времего на социализма, викаше вкъщи учителки за детето си, беше 4-5 клас. Включително му викаше учителки по история и география, че синковецът не може сам да си прочете урока, а на нея не й се занимава с него. Според мен, сега също много хора взимат големи заплати и не им се занимава с децата. Аз съм взимала уроци за кандидатстване за висше образование, по училищно време родителите ми ми помагаха,  ако нещо не разбирам. Предимно баща ми по математика и физика. Майка ми беше филолог, но никога не ми е помагала по литература. Казваше, че това си е мое задължение, а не нейно. Но много деца, на които нямаше кой да покаже, взимаха уроци по математика. Имаше един пенсиониран учител в квартала, при който масово ходеха на хроци.
Виж целия пост
# 5 439
Ровещи по кофите наистина нямаше, но то нямаше и какво да намериш в тези кофи. Какво се изхвърляше?! Дрехи, техника, храна?
Ако хладилника ти изгори и не подлежи на ремонт се превръщаше в шкаф. Дрехите и обувките се шиеха, кърпеха и лепеха докато не станат тотал щета особенно тези деца. По-малките износваха дрехите на по-големите, даваха се на познати и така.
Сега много добре знам какво извърляме на боклука, виждам какво другите изхвърлят, виждам и какво вадят клошарите от кофите.

Още сънувам кошмари от зъболекарката в училище - втори клас, кътник:cold_sweat:

Мерси съм за безплатното, мерси съм за "грижата".

Вижда се колко е "хубаво" било като без да го "напудрите" с AI не става за публикуване.

За нашата която беше в училище разбрах че така и не се е дипломирала, а работеше доста години след затварянето на тези кабинети.
Виж целия пост
# 5 440






Виж целия пост
# 5 441
Камионче като показаното на втората снимка съм имал, но със зелена каросерия.
Виж целия пост
# 5 442
Телта за разбиване на белтъци имаха и майка ми, и свекърва ми, а и двете имаха миксери. Свекърва ми ми подари нейния, производство ГДР, който още ползвам (писала съм в темата). А телта си беше мъчение Simple Smile
Виж целия пост
# 5 443
Ей, благодаря за снимката, имах и аз такова пиано едно време! Беше ми първото собствено!!! Blush

Освен, че ме мотивира да се науча да свиря и ми е скъп спомен, имам и трайна следа от него, а именно до ден днешен ако искам да си запиша набързо "ориентир" за мелодийка, което съм изсвирила по слух, пиша нотите с думи и си слагам точки отгоре или отдолу, за да отбележа в коя октава са. JoyJoyJoy
Виж целия пост
# 5 444








От вафли “Куку-руку”


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия