Бихте ли живели с мъж, който ви има за даденост?

  • 15 393
  • 558
# 240
Много некрасиво сте я започнали тази сутрин.
Я кажете как бихте постъпили при следния казус. Тече една любов, срещате се, обичате се, спите ту при единия, ту при другия. Мъжът започва да говори за съвместно съжителство у тях. Той е самостоятелен, ама "по мъжки". Чисти, готви и пере, ама мърляво.
Знаете си, че ако отидете у тях, ще хванете парцала и това ще се приеме за даденост. А може и да не го направите...
Не бих си причинила такова съжителство.
Но и не бих хванала парцала в тях.
Виж целия пост
# 241
Роки, от колко време го познаваш?
Не бих се пренесла изцяло. Бих оставала за по 2-3 дни или седмица, за да тествам как ще е положението с ежедневието и бита. Ако се стиковате и не си пречите на навиците, съм за. Но налага ли се да си мени човек генерално навици и да се съобразява съм НЕ.
Виж целия пост
# 242
Съгласна съм с вас, вероятно в това е разковничето , че с дългогодишен партньор нещата са синхронизирани с годините. Нагодили сме се.
Сега, ако се разведа или остана сама, сигурно ще имам по- големи изисквания и не бих се превърнала в Пепеляшка за никой.

Роки, и аз ще подкрепя общия хор, защо се налага съжителство?
Ако не го искаш, не рискувай.
Отношенията се скапват, като навлязат битовите.
Виж целия пост
# 243
За мен живеенето отделно и срещи за секс и фън не е точно връзка.
На 16 може и да се брои, ама на 50....
Виж целия пост
# 244
Хич не се налага съжителство. Мога да си размишлявам колкото желая. Това и правя.
Виж целия пост
# 245
Ами ако ще да е кръстено "връзка". Като гледам, по-добре са тези, които са само с пренощуване, екскурзийки и ресторанти, отколкото онези, които се чудят с какво да изтъркат загорялата печка на възлюбления мърльо. Даже от вторите са по-добре и онези, които си живеят сами с котката. Изборът на питомник е много важно нещо.
Виж целия пост
# 246
Ами значи нямаш дилема, понеже звучеше като сериозно питане.
Аз лично не бих си дала труда да се местя и нагаждам заедно с дете към въпросния, който прави всичко, ама мърляво.
Виж целия пост
# 247
Пуснах го по-скоро като общ казус по темата. Аз лично напоследък се уча да не си давам зор с разни решения, особено ако няма спешна нужда.
Едно време бях много юрната, колко теми съм пускала...
Виж целия пост
# 248
Ооо, щом има и дете,( мислех, че живее с баща си ) за мен е абсурдно да му причиниш ново място, адаптация и нов човек, с който изобщо не се знае, дали ще се разбират. А като знам какви са пуберите, и на себе си не бих си го причинила.
Такива промени, мисля че се правят постепенно и внимателно.
Виж целия пост
# 249
За мен живеенето отделно и срещи за секс и фън не е точно връзка.
На 16 може и да се брои, ама на 50....
Да де, ама тепърва да се нагаждаш на някакъв 50 годишен пръч, някак не ми се вижда дори възможно.
То той трябва да се нагоди, иначе няма шанс да съжителстваме.😬
Той, а ти не? Старнно ми е как след толкова крайни мнения в полза на жената, накрая се оказва, че само ти домакинстваш. Не искам да звучи нападателно или заядливо, просто се учудих след пуснатата тема , че ако мъжът не е ок е аут, но е различно, ако става дума за жената.
Виж целия пост
# 250
Ама ако ще се борите да сте като мъжете, борете се да ви вдигнат пенсионната възраст.

НОИ ще ви подкрепи на 100%. Wink
Големи я́йца, дето викаше баба ми, на Запад са равни годините за пенсия, даже аз ще се пенсионирам с година по-късно от мъжа ми, и какво?


По казуса:
Ако харесвам човека достатъчно, да, съжителството е окей. Не виждам причина обаче жената да поеме домакинстването, откъде накъде? Всичко в тоя живот се учи. Както и жената от казуса не се е научила да чисти и пере акуратно само защото е родена от женски пол, а просто се е научила с практика и внимание, така може всеки, полът няма отношение. Хубаво е да се изговорят тези работи, очаквания, разделение на труд, партньорство и т.н., преди съвместен живот, а не впоследствие малък бях, живота не познавах.
Виж целия пост
# 251
Не виждам никаква разлика, Таня.
Както казах от деня в който живеем заедно, преди 25 години сме се нагодили и наистина основно аз домакинствам. Както и винаги съм работила повече. Но, това не ми тежи, нито ми разваля рахата.
Не виждам, кое е странно.
Той компенсира с други неща, които за мен са  по- важни. И не казвам, че не се включа в нищо и е дерибей.
Виж целия пост
# 252
Е то прането няма как да е мърляво, слага се в пералнята, пере се и се простира. Готвенето... то или е вкусно, или не, идеята е да се наяде човек добре. За чистенето е важно човек да си нагласи жилището (мебели, материали...) добре, и става лесно.
Виж целия пост
# 253
Ама ако ще се борите да сте като мъжете, борете се да ви вдигнат пенсионната възраст.

НОИ ще ви подкрепи на 100%. Wink
Големи я́йца, дето викаше баба ми, на Запад са равни годините за пенсия, даже аз ще се пенсионирам с година по-късно от мъжа ми, и какво?


По казуса:
Ако харесвам човека достатъчно, да, съжителството е окей. Не виждам причина обаче жената да поеме домакинстването, откъде накъде? Всичко в тоя живот се учи. Както и жената от казуса не се е научила да чисти и пере акуратно само защото е родена от женски пол, а просто се е научила с практика и внимание, така може всеки, полът няма отношение. Хубаво е да се изговорят тези работи, очаквания, разделение на труд, партньорство и т.н., преди съвместен живот, а не впоследствие малък бях, живота не познавах.

То се учи, ама да се занимава да учи... презрял мъж на 40+, вместо просто да си гледа хубавото... Аз все си мисля, че хубавото на това да си на тези години, да си си отгледал децата и да си независим финансово, е да не се налага повече да си обслужващ персонал и да тънеш в битовизми, а да си взимаш само приятните неща и да се наслаждаваш на своето време. Сега, вече ако попадне на мъж с изградени битови навици, тогава може Relieved
Виж целия пост
# 254
Абе, има как да е мърляво прането. Ако пере на 20-30 градуса всичко. Но не в това е въпросът, а взаимно да се разберат кое е добре и за двамата, и да се съобразят И ДВАМАТА с това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия