Привет, дружки! 
Терзи, Айре
, Пепи, благодаря ви за красивото и работливо локумче! 
Айре, благодаря ти за превода, много сладко гласче има наистина 
Снощи Пепи ме помоли да преведа долните текстове, обещах и го правя
А сега интересни и любими сцени от снощната серия - ама много бързате с някои, аз споделям единствено тези, които вече са показани по тв- то
Появи се моята любимка, която ще покаже на Хюлия къде и е мястото
Невероятна сцена, Къванч я изигра великолепно! Заболя ме сърцето за Аслан ...
А мръсния Ибо се договори с Джихан ...
Хюлия се побърка. А Девин искрено вярваше, че е последния и ден тук ...
Двамата психопати - баща и дъщеря не ми се обсъждат.
Имайте прекрасен ден, дружки!
Виж целия пост
Терзи, Айре
, Пепи, благодаря ви за красивото и работливо локумче! Айре
, благодаря ти за превода, много сладко гласче има наистина Снощи Пепи ме помоли да преведа долните текстове, обещах и го правя
Цитат
Предлагам ви откъси от нова статия за Къванч Татлъту, намерена онлайн.
(Може би ще откриете нещо ново, а някой ще си спомни нещо леко забравено)
Къванч Татлъту: Тайната на баланса зад фасадата на турския Брад Пит.
"В живота има два свята – светът на материалния интелект и светът на духовното просветление. Последният носи любов, нежност и доброта.“ Тези думи на духовния лидер Ага Хан перфектно улавят вътрешната трансформация на Къванч Татлъту, който от контузен спортист се превърна в актьор, намерил баланс между външния успех и вътрешната хармония.
Къванч Татлъту е феномен на съвременната турска и световна култура, човек, чийто образ отдавна се е превърнал в марка, а името му е синоним на успех. Но какво се крие зад ослепителната усмивка на "турския Брад Пит“, както често го наричат местните медии? Зад блясъка на фотосесиите, наградите и милионите фенове се крие история, не по-малко драматична от сюжетите на телевизионните сериали и филми, които му донесоха слава. Това е история за себеоткриването, за болезнените загуби и неочакваните печалби, за това как външното съвършенство може да съществува едновременно с вътрешните съмнения, а публичният успех - с личната драма.
"Нищо не струва нищо, докато не е завършено“ - тази мисъл, приписвана на Чингис хан, вероятно е резонирала с Къванч, когато спортната му мечта се е сринала. Незавършената спортна кариера изисква ново начало...
Внимателното проучване на филмографията на Къванч Татлъту разкрива страстта му към сложни, многостранни роли, които надхвърлят образа на "красив герой“. Във филма "Сънят на пеперудата“ (2013) той играе поета Музафер Тайип Услу, който е болен от туберкулоза. За тази роля актьорът предприема крайни мерки - той отслабва над 10 кг, практически изтощавайки се, за да постигне максимална автентичност. Този избор говори за сериозен, почти аскетичен подход към професията му.
В историческата драма "Курт Сеит и Шура“ (2014) той не само играе офицер в царската армия, но и се сблъсква с реална опасност на снимачната площадка – пада от коня си и чупи пет ребра. Въпреки контузията, той се връща на работа, демонстрирайки същата издръжливост, която някога е възпитал в себе си като спортист. По-късно в интервю споделя, че за да преодолееш страха си след падане, трябва да се върнеш на седлото в рамките на два дни – метафора, която е доста подходяща за целия му живот.
"Ако се страхуваш, не го прави, ако го правиш, не се страхувай!“ – тази максима на Чингис хан би могла да се превърне в мото на Къванч на снимачната площадка, където той многократно рискува здравето си, за да постигне истинността на характера на своите герои.
Личният живот като път към вътрешния баланс:
Личният живот на актьора дълго време е обект на интензивно медийно внимание, напомнящо на турски сериал с непрекъснати обрати и завои.
Но истинският прелом идва през 2013 г., когато започва да се среща със стилистката Башак Дизер. За разлика от предишните му избраници, тя беше извън света на шоубизнеса, което може би допринесе за стабилността на връзката им. Те се ожениха на 19 февруари 2016 г. в турското посолство в Париж, в тесен кръг от четиридесет близки приятели. А на 15 април 2022 г. на двойката се роди синът им Курт Ефе.
В интервю Къванч признава, че в младостта си е бил емоционален и вървящ против правилата, но съпругата му е съумяла да уравновеси характерът му. Това е важно признание от човек, възприеман по целия свят като модел за увереност и контрол, сам да говори за собствената си вътрешна нестабилност и търсене на хармония. Раждането на синът му, казва той, най-накрая му е помогнало да намери тази хармония. Тук може да се проследи класически модел на личностно израстване: от външни постижения до вътрешен баланс, от намиране на себе си в професията, до намиране на себе си в семейството.
Мисия зад кулисите: от посланик на УНИЦЕФ до подпомагане на жертвите на земетресението.
Интересен аспект от личността на Къванч Татлъту е неговата социална активност, която излиза далеч от рамките на имиджовите проекти. От 25-годишна възраст ( някъде 2008 г.) той е най- младият посланик на добра воля на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ). В речите си той подчертава: "Да работиш за децата е привилегия. Всяко дете заслужава по-добър живот.“
През февруари 2023 г., след опустошителното земетресение в Турция, той не само прави голямо дарение на фонда за помощ, но и лично участва в спасителните операции, които са широко отразени в международните медии. Тази негова постъпка показа, че участието му в социални проекти не е просто формалност, а искрената му позиция. "Вярвам, че е важно нашите институции, нашите семейства, нашите организации да работят заедно "
"Бих казал на моите духовни деца: мислете за съвместна работа, мислете за изграждане на мостове между семействата, между професионалистите“ – тези думи на Ага Хан за колективната отговорност са отразени в социалните дейности на Къванч.
Перфектният дисбаланс: Защо Татлъту остава загадка
Феноменът на Къванч Татлъту се крие в привидното противоречие на неговия образ. От една страна, това е безупречният му външен вид, сравненията с Брад Пит, образът на "идеалния мъж“, създаден от медиите. От друга страна, желанието му да играе сложни, болни, травмирани персонажи, сякаш се опитва да преживее собствените си травми и съмнения чрез ролите си.
От една страна, бурен личен живот, отразяван от таблоидите. От друга, тих брак с жена извън шоубизнеса и осъзнато бащинство. От една страна, успех в индустрията, където външността се цени най- много от всичко. От друга, сериозна обществена работа, която изисква дълбочина и отговорност.
Може би това противоречие е тайната на неговата привлекателност. Той въплъщава архетипа на "героя със сянка“ – човек, който е постигнал външно съвършенство, но продължава да се бори вътрешно. Както отбелязва духовният лидер Ага Хан: "Всеки прави грешки. Никога не съжалявайте за тях, поправяйте ги. Не съществува идеален свят или идеален живот.“ Къванч сякаш следва този принцип – не отрича несъвършенствата си, а работи върху тях.
Наследство в процес на създаване
Днес, през 2026 г., Къванч Татлъту остава една от най-влиятелните фигури в турския културен пейзаж. Последните му проекти, включително сътрудничеството му с Netflix по сериали като " Yakamoz S-245“, демонстрират способността му да се адаптира към променящите се медийни формати. Но може би най-голямата му роля тепърва предстои – тази на баща, ментор на ново поколение актьори и обществена личност, способна да влияе на социалните процеси.
"С небесната сила завладях огромна империя за теб. Но животът ми беше твърде кратък, за да постигна завладяването на света. Тази задача е оставена на теб.“ Този цитат от Чингис хан за предаването на наследство на новото поколение метафорично описва позицията на Къванч днес. Той е изградил своята "империя“ в света на киното и модата, но истинското изпитание – предаването на ценности, мъдрост и опит – тепърва предстои.
В крайна сметка, историята на Къванч Татлъту е нещо повече от просто история на успеха на един красив и талантлив мъж. Това е история за намирането на баланс между външното и вътрешното, между славата и скромността, между идеалния образ и истинската, сложна човешка природа. История, която продължава и несъмнено ще крие още много изненади както за феновете, така и за критиците му.
31.01.2026.
Мадина Федосова
#KivançTatlitug_Universe_Love_Russia
И нещо от Елена Б.
#KivančTatlitug_BestTurkishActor
Мисли след прочитане на статията на Мадина Федосова (31 януари 2026 г.). Благодарим на Наталия Симакова за предложението на тази статия.
Четейки подобни текстове за Къванч Татлъту, неволно се замисляш колко много хората обичат да създават легенди около красиви и известни мъже. Него отдавна са го превърнали не просто в актьор, а в символ – на външно съвършенство, сила и мъжка харизма. Но именно в това се крие главната особеност на Къванч: зад идеалния образ винаги се усеща истинския човек, а не звездата от лъскава корица на списание.
Струва ми се, че феноменът на Татлъту е невъзможно да се обясни само с едната външност. Да, природата го е дарила щедро, това е очевидно. Но турската киноиндустрия е видяла много красиви актьори, които бързо са изгрявали и са се издигнали до известност и след това също толкова бързо са изчезвали. Къванч обаче остава търсен вече много години, защото притежава рядка комбинация: външна увереност и вътрешна уязвимост. На екрана той успява да излъчва сила, но в същото време той никога не изглежда като "пластмасов“ герой без болка и съмнение. Най-вероятно заради това зрителите му вярват, дори когато сценариите са далеч от идеални.
Особено интересно е да се наблюдава как се е изменял екранният му образ през годините. В началото Къванч е бил почти въплъщение на романтична приказка: красив, мистериозен и недостижим. Такъв го видяха зрителите за първи път в сериала "Гюмюш“. Но, с времето в неговите герои започна да се появява все повече вътрешна болка, противоречия и житейски борби – само си помислете за Кузей от "Кузей Гюней“, Джесур от "Джесур ве Гюзел“ или Аслан от "Айле“ ("Семейство“). И именно това творческо съзряване направи Къванч не просто красив актьор, а истински дълбок и многостранен артист. И това съзряване се усеща не само в ролите му, но и в самия човек. Сякаш спря да доказва на света, че е достоен за възхищение актьор и просто започна да живее в хармония със себе си.
Навярно затова много фенове го възприемат не като недостижима звезда, а като човек, който също е преминал през кризи, грешки, страхове и себетърсене. В него няма усещане за изкуствено създаден образ. Дори мълчанието му в интервютата понякога говори по-силно от дългите речи на други известни личности. Къванч създава впечатление за човек, който не харесва шумът около собствената му личност и се стреми да държи вътрешното си пространство затворено за публиката.
Отделно, вдъхва уважение към него това, че с възрастта той не се е превърнал в заложник на собствената си красота. За много актьори външният вид се превръща в капан: те се страхуват да се променят, да остареят, да изглеждат несъвършени. А Татлъту напротив, сякаш си е позволил да стане по - истински. Брадата, умореният поглед, бръчките и сериозността – всичко това само засили привлекателността му. Той е престанал да бъде просто "красив мъж“ и е придобил дълбочината, която идва само с житейския опит. Интересното е също, че около него винаги има известна мистерия. Въпреки популярността си, той не изглежда напълно разтворен в света на шоубизнеса. Има усещане за дистанция между публичния му образ и личния му живот. Може би именно тази негова ненатрапчивост съхранява интереса към него. Хората се уморяват от известни личности, които ежедневно разкриват живота си в най-малките подробности. А Къванч си остава човек, когото искате да разгадаете.
Друга важна черта е способността му никога да не зацикля в едно и също амплоа. Много зрители първоначално го обикнаха заради романтичните му главни роли, но с течение на времето той започна да избира по-сложни, понякога дори по-мрачни роли. Това говори за неговата творческа смелост. Не всеки актьор е готов да се откаже от безопасен образ заради риска да покаже слабостта, суровостта или дори вътрешната тъмнина на героя.
Но може би най-важното впечатление, което Къванч Татлъту прави, е усещането за вътрешно движение. Той не създава впечатление за някой, който е достигнал върха и след това е спрял. Напротив, изглежда, че все още търси себе си – като актьор, като човек, като личност. И точно това го прави толкова интересен след всички тези години. Не безупречност, а постоянно търсене.
Заради това, всяка статия за него е нещо повече от просто история за известен актьор. Това е опит да се разбере защо някои хора стават за милиони зрители нещо повече от просто знаменитости. В случая с Къванч отговорът вероятно се крие в рядката комбинация от сила и нежност, слава и сдържаност, красота и вътрешна тревога. И такива хора винаги остават загадка - дори за тези, които са ги наблюдавали в продължение на много години.
(Може би ще откриете нещо ново, а някой ще си спомни нещо леко забравено)
Къванч Татлъту: Тайната на баланса зад фасадата на турския Брад Пит.
"В живота има два свята – светът на материалния интелект и светът на духовното просветление. Последният носи любов, нежност и доброта.“ Тези думи на духовния лидер Ага Хан перфектно улавят вътрешната трансформация на Къванч Татлъту, който от контузен спортист се превърна в актьор, намерил баланс между външния успех и вътрешната хармония.
Къванч Татлъту е феномен на съвременната турска и световна култура, човек, чийто образ отдавна се е превърнал в марка, а името му е синоним на успех. Но какво се крие зад ослепителната усмивка на "турския Брад Пит“, както често го наричат местните медии? Зад блясъка на фотосесиите, наградите и милионите фенове се крие история, не по-малко драматична от сюжетите на телевизионните сериали и филми, които му донесоха слава. Това е история за себеоткриването, за болезнените загуби и неочакваните печалби, за това как външното съвършенство може да съществува едновременно с вътрешните съмнения, а публичният успех - с личната драма.
"Нищо не струва нищо, докато не е завършено“ - тази мисъл, приписвана на Чингис хан, вероятно е резонирала с Къванч, когато спортната му мечта се е сринала. Незавършената спортна кариера изисква ново начало...
Внимателното проучване на филмографията на Къванч Татлъту разкрива страстта му към сложни, многостранни роли, които надхвърлят образа на "красив герой“. Във филма "Сънят на пеперудата“ (2013) той играе поета Музафер Тайип Услу, който е болен от туберкулоза. За тази роля актьорът предприема крайни мерки - той отслабва над 10 кг, практически изтощавайки се, за да постигне максимална автентичност. Този избор говори за сериозен, почти аскетичен подход към професията му.
В историческата драма "Курт Сеит и Шура“ (2014) той не само играе офицер в царската армия, но и се сблъсква с реална опасност на снимачната площадка – пада от коня си и чупи пет ребра. Въпреки контузията, той се връща на работа, демонстрирайки същата издръжливост, която някога е възпитал в себе си като спортист. По-късно в интервю споделя, че за да преодолееш страха си след падане, трябва да се върнеш на седлото в рамките на два дни – метафора, която е доста подходяща за целия му живот.
"Ако се страхуваш, не го прави, ако го правиш, не се страхувай!“ – тази максима на Чингис хан би могла да се превърне в мото на Къванч на снимачната площадка, където той многократно рискува здравето си, за да постигне истинността на характера на своите герои.
Личният живот като път към вътрешния баланс:
Личният живот на актьора дълго време е обект на интензивно медийно внимание, напомнящо на турски сериал с непрекъснати обрати и завои.
Но истинският прелом идва през 2013 г., когато започва да се среща със стилистката Башак Дизер. За разлика от предишните му избраници, тя беше извън света на шоубизнеса, което може би допринесе за стабилността на връзката им. Те се ожениха на 19 февруари 2016 г. в турското посолство в Париж, в тесен кръг от четиридесет близки приятели. А на 15 април 2022 г. на двойката се роди синът им Курт Ефе.
В интервю Къванч признава, че в младостта си е бил емоционален и вървящ против правилата, но съпругата му е съумяла да уравновеси характерът му. Това е важно признание от човек, възприеман по целия свят като модел за увереност и контрол, сам да говори за собствената си вътрешна нестабилност и търсене на хармония. Раждането на синът му, казва той, най-накрая му е помогнало да намери тази хармония. Тук може да се проследи класически модел на личностно израстване: от външни постижения до вътрешен баланс, от намиране на себе си в професията, до намиране на себе си в семейството.
Мисия зад кулисите: от посланик на УНИЦЕФ до подпомагане на жертвите на земетресението.
Интересен аспект от личността на Къванч Татлъту е неговата социална активност, която излиза далеч от рамките на имиджовите проекти. От 25-годишна възраст ( някъде 2008 г.) той е най- младият посланик на добра воля на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ). В речите си той подчертава: "Да работиш за децата е привилегия. Всяко дете заслужава по-добър живот.“
През февруари 2023 г., след опустошителното земетресение в Турция, той не само прави голямо дарение на фонда за помощ, но и лично участва в спасителните операции, които са широко отразени в международните медии. Тази негова постъпка показа, че участието му в социални проекти не е просто формалност, а искрената му позиция. "Вярвам, че е важно нашите институции, нашите семейства, нашите организации да работят заедно "
"Бих казал на моите духовни деца: мислете за съвместна работа, мислете за изграждане на мостове между семействата, между професионалистите“ – тези думи на Ага Хан за колективната отговорност са отразени в социалните дейности на Къванч.
Перфектният дисбаланс: Защо Татлъту остава загадка
Феноменът на Къванч Татлъту се крие в привидното противоречие на неговия образ. От една страна, това е безупречният му външен вид, сравненията с Брад Пит, образът на "идеалния мъж“, създаден от медиите. От друга страна, желанието му да играе сложни, болни, травмирани персонажи, сякаш се опитва да преживее собствените си травми и съмнения чрез ролите си.
От една страна, бурен личен живот, отразяван от таблоидите. От друга, тих брак с жена извън шоубизнеса и осъзнато бащинство. От една страна, успех в индустрията, където външността се цени най- много от всичко. От друга, сериозна обществена работа, която изисква дълбочина и отговорност.
Може би това противоречие е тайната на неговата привлекателност. Той въплъщава архетипа на "героя със сянка“ – човек, който е постигнал външно съвършенство, но продължава да се бори вътрешно. Както отбелязва духовният лидер Ага Хан: "Всеки прави грешки. Никога не съжалявайте за тях, поправяйте ги. Не съществува идеален свят или идеален живот.“ Къванч сякаш следва този принцип – не отрича несъвършенствата си, а работи върху тях.
Наследство в процес на създаване
Днес, през 2026 г., Къванч Татлъту остава една от най-влиятелните фигури в турския културен пейзаж. Последните му проекти, включително сътрудничеството му с Netflix по сериали като " Yakamoz S-245“, демонстрират способността му да се адаптира към променящите се медийни формати. Но може би най-голямата му роля тепърва предстои – тази на баща, ментор на ново поколение актьори и обществена личност, способна да влияе на социалните процеси.
"С небесната сила завладях огромна империя за теб. Но животът ми беше твърде кратък, за да постигна завладяването на света. Тази задача е оставена на теб.“ Този цитат от Чингис хан за предаването на наследство на новото поколение метафорично описва позицията на Къванч днес. Той е изградил своята "империя“ в света на киното и модата, но истинското изпитание – предаването на ценности, мъдрост и опит – тепърва предстои.
В крайна сметка, историята на Къванч Татлъту е нещо повече от просто история на успеха на един красив и талантлив мъж. Това е история за намирането на баланс между външното и вътрешното, между славата и скромността, между идеалния образ и истинската, сложна човешка природа. История, която продължава и несъмнено ще крие още много изненади както за феновете, така и за критиците му.
31.01.2026.
Мадина Федосова
#KivançTatlitug_Universe_Love_Russia
И нещо от Елена Б.
#KivančTatlitug_BestTurkishActor
Мисли след прочитане на статията на Мадина Федосова (31 януари 2026 г.). Благодарим на Наталия Симакова за предложението на тази статия.
Четейки подобни текстове за Къванч Татлъту, неволно се замисляш колко много хората обичат да създават легенди около красиви и известни мъже. Него отдавна са го превърнали не просто в актьор, а в символ – на външно съвършенство, сила и мъжка харизма. Но именно в това се крие главната особеност на Къванч: зад идеалния образ винаги се усеща истинския човек, а не звездата от лъскава корица на списание.
Струва ми се, че феноменът на Татлъту е невъзможно да се обясни само с едната външност. Да, природата го е дарила щедро, това е очевидно. Но турската киноиндустрия е видяла много красиви актьори, които бързо са изгрявали и са се издигнали до известност и след това също толкова бързо са изчезвали. Къванч обаче остава търсен вече много години, защото притежава рядка комбинация: външна увереност и вътрешна уязвимост. На екрана той успява да излъчва сила, но в същото време той никога не изглежда като "пластмасов“ герой без болка и съмнение. Най-вероятно заради това зрителите му вярват, дори когато сценариите са далеч от идеални.
Особено интересно е да се наблюдава как се е изменял екранният му образ през годините. В началото Къванч е бил почти въплъщение на романтична приказка: красив, мистериозен и недостижим. Такъв го видяха зрителите за първи път в сериала "Гюмюш“. Но, с времето в неговите герои започна да се появява все повече вътрешна болка, противоречия и житейски борби – само си помислете за Кузей от "Кузей Гюней“, Джесур от "Джесур ве Гюзел“ или Аслан от "Айле“ ("Семейство“). И именно това творческо съзряване направи Къванч не просто красив актьор, а истински дълбок и многостранен артист. И това съзряване се усеща не само в ролите му, но и в самия човек. Сякаш спря да доказва на света, че е достоен за възхищение актьор и просто започна да живее в хармония със себе си.
Навярно затова много фенове го възприемат не като недостижима звезда, а като човек, който също е преминал през кризи, грешки, страхове и себетърсене. В него няма усещане за изкуствено създаден образ. Дори мълчанието му в интервютата понякога говори по-силно от дългите речи на други известни личности. Къванч създава впечатление за човек, който не харесва шумът около собствената му личност и се стреми да държи вътрешното си пространство затворено за публиката.
Отделно, вдъхва уважение към него това, че с възрастта той не се е превърнал в заложник на собствената си красота. За много актьори външният вид се превръща в капан: те се страхуват да се променят, да остареят, да изглеждат несъвършени. А Татлъту напротив, сякаш си е позволил да стане по - истински. Брадата, умореният поглед, бръчките и сериозността – всичко това само засили привлекателността му. Той е престанал да бъде просто "красив мъж“ и е придобил дълбочината, която идва само с житейския опит. Интересното е също, че около него винаги има известна мистерия. Въпреки популярността си, той не изглежда напълно разтворен в света на шоубизнеса. Има усещане за дистанция между публичния му образ и личния му живот. Може би именно тази негова ненатрапчивост съхранява интереса към него. Хората се уморяват от известни личности, които ежедневно разкриват живота си в най-малките подробности. А Къванч си остава човек, когото искате да разгадаете.
Друга важна черта е способността му никога да не зацикля в едно и също амплоа. Много зрители първоначално го обикнаха заради романтичните му главни роли, но с течение на времето той започна да избира по-сложни, понякога дори по-мрачни роли. Това говори за неговата творческа смелост. Не всеки актьор е готов да се откаже от безопасен образ заради риска да покаже слабостта, суровостта или дори вътрешната тъмнина на героя.
Но може би най-важното впечатление, което Къванч Татлъту прави, е усещането за вътрешно движение. Той не създава впечатление за някой, който е достигнал върха и след това е спрял. Напротив, изглежда, че все още търси себе си – като актьор, като човек, като личност. И точно това го прави толкова интересен след всички тези години. Не безупречност, а постоянно търсене.
Заради това, всяка статия за него е нещо повече от просто история за известен актьор. Това е опит да се разбере защо някои хора стават за милиони зрители нещо повече от просто знаменитости. В случая с Къванч отговорът вероятно се крие в рядката комбинация от сила и нежност, слава и сдържаност, красота и вътрешна тревога. И такива хора винаги остават загадка - дори за тези, които са ги наблюдавали в продължение на много години.
А сега интересни и любими сцени от снощната серия - ама много бързате с някои, аз споделям единствено тези, които вече са показани по тв- то
Появи се моята любимка, която ще покаже на Хюлия къде и е мястото
Невероятна сцена, Къванч я изигра великолепно! Заболя ме сърцето за Аслан ...
Цитат
- И ние бяхме така. Също спяхме на задната седалка на колата. Точно така. Двама братя и сестра. Джихан, аз и Лейла. Бяхме много щастливи навън. Изобщо не искахме да влизаме в къщата. Защото у дома бяхме нещастни. Казваш, че се чувстваш у дома като в ада? Ние също се чувствахме така като деца. Възможно е все още да мислим така, но вече сме свикнали с този ад. В нашата къща имаше всичко: кръв и сълзи, разбираш ли? Ругатни, крясъци. После идваше Юсуф Сойкан. Адски пиян. Ако го докоснеш, ще се взриви. Не вижда какво има под краката си. Идва друг ден, целият в кръв. Ранен. Следващият ден носи новина за смъртта на близък човек. Той поднасяше новината за смъртта на човека, с когото сте яли и пили заедно преди два дни, като нещо напълно нормално. За нас това беше напълно нормално. Тръгваше си и не се връщаше много месеци. Мама плачеше с месеци. Но когато оставаше, възникваше друг проблем. Когато той оставаше вкъщи, те никак не се разбираха. Кавги, крясъци, истерии. После обстановката става по-спокойна. Бурята утихва. Татко също се успокояваше. Сякаш нищо не се е случило. Гледахме ги отдалеч и си казвахме: "Ще пораснем, ще се оженим, ще бъдем много щастливи и ще превърнем дома си в рай.“ Но не се получи. Не се получи, не успяхме. Виж, двама братя и сестра. Тръгнахме в различни посоки. Разбити на парчета.
- Аслан, може би трябва да превърнеш друга къща в рай... Ето виж, Лейла почти успя. И вярвам, че ще се справи, когато излезе на свобода. Надявам се и при теб да се получи.
- Ще ми се получи ли?
- Бих искала да успееш.
- Благодаря ти.
- Аслан, може би трябва да превърнеш друга къща в рай... Ето виж, Лейла почти успя. И вярвам, че ще се справи, когато излезе на свобода. Надявам се и при теб да се получи.
- Ще ми се получи ли?
- Бих искала да успееш.
- Благодаря ти.
Хюлия се побърка. А Девин искрено вярваше, че е последния и ден тук ...
Двамата психопати - баща и дъщеря не ми се обсъждат.
Имайте прекрасен ден, дружки!
