🌊 ТОВА МОРЕ ЩЕ ПРЕЛЕЕ/Taşacak Bu Deniz 🌊Teмa 3

Ама той този куршум може още при изстрела да  е излязъл. Беше стреляно от близо и силата му не  е намаляла, така че няма да се учудя  да си е влязъл и излязъл сам. А и ще имаме показанията  на Есме.  Не се знае и още  какво  друго. Това ще ни бъде показано в следващия епизод.

В случая бе важно да намерят пистолета на Адил за да не могат да го обвинят. Това, че пистолетът на Шериф не може да се свърже с престъплението е без значение, а престоят му в ареста е бонус.

Ето  и БГ буквите дойдоха

https://neronbgbezplatno.blogspot.com/2026/02/18-neron-angelov.html

Съгласна съм, момичета, без пистолетът на Адил, не може да го свържат с убийството. Ала за съжаление си остава един от заподозрените. Но вече, ако наистина го направят така, че куршумът го няма, тогава да. Ама в главата я застреля, има по-голям шанс куршумът да е вътре в мозъка, отколкото да го няма. Няма да стане толкова лесно да се отърват от Шериф, този ще излезе от ареста.

Изгледах  епизода с превод. Ами какво да кажа... имаше доста излишни сцени, но пък  имаше и такива, които  много  ми харесаха, като разговорите на Елени с Есме и  Адил. Заради тази тайна момичето се определи като шизофреничка. Но  в  оглед на това, което знае  тя е напълно  права, че едното  е мечта, а другото реалност. И желанието й да живее отделно с Хиджран си има своя смисъл, както  и това да се отдалечи от Адил и Есме.
Страхотен бе и момента на Есме и Оруч. Извинението на Оруч, което е първото в живота на Есме. Колко мило само  му каза  "Хубаво е".
 Оруч в джамията също бе силен момент, както и думите му. Хареса ми особено втория разговор  на  Елени и Оруч.
Закуската бе излишно проточена, нищо съществено  не разкри.
Затова пък  макар  и пълнеж, клюкарстването на момичетата в  Кочари и  Исо за капак ми  хареса и ме  забавлява.
За  Зарифе  и онова  тържество, което  бе спретнала  пред фабриката, напълно излишно и ненужно  дълго.
Плановете й  за  Елени  и Фадиме са направо отвратителни.

Според мен няма как Адил да е заподозрян в този случай. Но да не се правя на криминалист, какъвто не съм. От психотични прояви малко повече разбирам и - да, имаше такива на Шериф не само в последната серия, но в нея повече си проличаха. Отдавна дудна за психиатрично развитие при него, да видим.
Тръгнали са някакви слухове, че Айтек напуска сериала и отива в "Под земята", но не са потвърдени. Аз не вярвам. Спокойно може и от затвора да действа- видяхме го. Освен това предполагам ще го измъкнат- най-малкото някой може да поеме вината му, има такива практики при комшиите. Много добър актьор е и ще е загуба за нашия сериал.

Момичета, забравихме да се поздравим за днешните празници- кой каквото празнува!
Ето и една чисто нова песен от нашия композитор. Не си спомням в коя сцена звучеше, може тепърва да прозвучи.

Онче, и  аз мисля, че това  е фалшива новина.  Ето какво е писал фен, който ходи  по сетовете на Морето



А този  същия, който  пусна  слуха  за Айтек ето  какво друго качи



Много бих са  зарадвала  ако  Ерен Вурдем влезе  в  сериала, защото  много  го харесвам, но  малко ме съмнява.

И аз забравих да честитя празниците днес. Кой който празнува, да се чувства поздравен!
Живи, здрави, много щастливи и влюбени!

Шериф не е психично болен, не  е болен от психична болест. Той е психопат, което е различно. Да, възможно е да получи някакъв вид нервен изблик на гняв. Но то не е психотичен епизод. А Адил си е още в списъка на заподозрените. Още повече, че полицията дойде при Хиджран. Ако няма куршум, всичко е точно, но ако има куршум тогава нещата стават зле. Адил трябва да унищожи онова оръжие. Показанията на Есме и на Илве са важни, но без оръжието ще е Адил в безопасност.

Айтек си снима. Надявам се да продължи поне до края на сезона. Ясно е че няма да е вечен там, ама колкото може повече.

Забравих да спомена, че мотивите на Зарифе ги споменах някъде по-назад. По-скоро идеята,че няма да има кой да носи фамилията Кочари. Но споменах, че Есме като се ожени за Адил ще му роди момче и готово. Така че, това би трябвало да е един приемлив край.

Момичета, Младия  Вълк по повод 14 февруари е писал статия за любимите си настоящи любовни истории в турските дизита.
Нашите три двойки също са описани там.
за Есме и Адил



„Taşacak Bu Deniz“ - Есме и Адил.
„Taşacak Bu Deniz“ е безспорно един от определящите хитове на сезона - и в основата му стои епичната, почти митична любовна история на Адил и Есме.> Двадесет години раздяла. Двадесет години, оформени от предателства, кръвни вражди, наследено насилие и мълчание. И все пак нищо от това не заличава централната истина: любовта, която започна преди двадесет и една години, никога не е угаснала. Тя не е омекнала в носталгия. Не е избледняла в съжаление. Тя все още гори - тихо, опасно, неизбежно.

Това, което прави историята им изключителна, не е само младежката страст, а трудно спечелена, зряла издръжливост. Това не е романс, изграден върху първи погледи или мимолетна интензивност; това е романс, изкован в оцеляване. Това е любов, която е устояла на изнудване, предателство, кръвни вражди и задушаващата скръб от двадесет загубени години и все още отказва да угасне.

Това, което придава на връзката им такава величина, е именно това: тя предлага шанс за борба. Това предполага, че дори след десетилетия, оформени от болка, обновлението е възможно. Че циклите могат да бъдат прекъснати. Че наследената омраза не е съдба.

Ето защо тяхната история надхвърля романтиката. Тя се превръща в метафора за живот отвъд враждата, отвъд отмъщението, отвъд ограничените сценарии, написани от други. Да се ​​обичаш не е просто емоционално; то е етично. Това е съзнателното решение да избереш свободата пред фатализма, мира пред наследеното бедствие.

Емоционалната архитектура на тази връзка е издигната нагоре от две изключителни изпълнения. Улаш Туна Астепе придава на Адил тиха, пасторална сериозност - мъж, издълбан от земя и лоялност, чийто морален код е едновременно негова сила и негов затвор. Дениз Байсал придава на Есме вродено достойнство и сдържана свирепост, позволявайки на уязвимостта да излезе наяве, без никога да се откаже от гръбнака на героинята си.

Заедно те създават нещо рядко: любовна история, която едновременно е древна и непосредствена. Не е декоративна. Не е сантиментална. А елементарна.

Адил и Есме не са просто двойка, която наблюдаваме. Те са напомняне, че някои любови не изчезват с времето - те се утаяват, втвърдяват, стават част от пейзажа. А когато се издигнат отново, го правят като море, което винаги е било предопределено да прелее.
/следва продължение/

ПП. Бирсен е отрекла напускането на Айтек/Шериф

Чудесна статия. Някой беше споменал тук, че няма химия между Оруч и Елени. Да, съгласна съм. Но лошото е, че Ава си е най-подходяща за ролята на Елени. Но Бурак също за Оруч. Просто като двойка не си пасват. Честно казано Ава като актриса си я представям например с актьора, който играе Гьокхан.
Иначе определено има химия между Есме и Адил и Исо и Фадиме, а Улаш е много добър актьор, с която и да е партньорка такава химия изважда. Гледала съм го в Черното море, в Двойна статия, в Първи и последен, в Барбароса. Красавец и талантлив актьор.

Не мисля, че когато са избирали Ава и Бурак за Оруч и Елени са търсили химия. При тази двойка няма нужда, тук няма страст, а и не се търси. Темперамента, характера и енергията на героите е друг. Отговорностите им са други. Те са съвсем различен тип двойка от Есме и Адил, и Исо и Фадиме. Затова си ги харесвам точно такива. Образите са им точно такива каквито трябва да бъдат.

Младия Вълк за Исо и Фадиме



Taşacak Bu Deniz - Фадиме и Исо.
Малко индустрии се справят с тропа „врагове, които се превръщат в любовници“ с мащаба на турската драма. И в Taşacak Bu Deniz „врагът“ никога не е декоративен. Той е наследен. Структуриран. Въоръжен. Исо Фуртуна и Фадиме Кочари не са разделени от неразбиране; те са родени в поколенческа вражда, която предшества собствените им избори. Те израстват на противоположните страни на война, която диктува идентичността пред желанието. И въпреки това, от самото начало, има разпознаване между тях, сякаш принадлежат не към противоположни къщи, а към една и съща емоционална честота.

Той е сдържаният, наблюдателен син, оформен от лоялност. Тя е свирепата, инстинктивна дъщеря, изкована в неподчинение. Домашното момче и дивото момиче. Това, което ги сближава, не е бунт заради самия бунт, а нещо по-тихо и по-радикално: взаимно признание.

Това, което прави романса им завладяващ, е начинът, по който той се развива - не чрез импулсивно неподчинение, а чрез сдържаност, свобода на действие, уважение и най-вече партньорство. Те не просто се влюбват; те го преговарят. Те се учат да стоят един до друг, а не пред наследена ярост. Много бързо Исо и Фадиме стават любимци на феновете, защото въплъщават централното обещание на сериала: че любовта може да прекодира врага, че морето от любов може да прелее дори най-строгите граници.

Исо и Фадиме не са просто романтичен подсюжет. Те са доказателство, че дори родените в конфликт могат да изберат партньорство пред вечното съществуване - и по този начин да променят бъдещето, предписано за тях.

---

И за Оруч и Елени



Връзката им с други - Елени и Оруч. Ако Адил и Есме представляват епична издръжливост, а Исо и Фадиме олицетворяват разрив между поколенията, то Елени и Оруч представляват нещо по-тихо - но също толкова радикално: възможността за достойнство в рамките на компромиса. Връзката им не избухва в пламъци. Тя се развива чрез колебание, преговори и бавно разрушаване на предразсъдъците. Те се срещат не като предопределени любовници, а като двама души, обременени от история, очаквания и тежестта на общата идентичност. Всяка стъпка един към друг е обмислена. Заслужена.

Елени носи в себе си културна памет и изместване. Тя е проницателна, предпазлива и не желае да се поддаде на романтични фантазии. Оруч, за разлика от него, е оформен от лоялност към земята и рода си - мъж, научен първо да защитава, а после да задава въпроси. Това, което прави връзката им завладяваща, е, че никой от двамата не се отказва от това, което е.

Тяхната любовна история се превръща в изследване на съвместното съществуване. Тя задава въпроса дали интимността е възможна без заличаване. Дали обичта може да оцелее след идеологически различия.

Връзката им е зряла, изградена върху разговори, върху малки жестове, върху крехката смелост да признаят уязвимостта си в свят, който възнаграждава твърдостта. И тази сдържаност придава на сцените им особен емоционален резонанс.

Елени и Оруч ни напомнят, че не всички големи любови идват като буря. Някои идват като внимателно прекосяване - стъпка по стъпка през несигурна земя - доказвайки, че мирът между две сърца може да бъде също толкова трансформиращ, колкото и страстта.

Да, може би. Оруч и Елени са тихи, спокойни, като две гълъбчета, които са намерили хармония по между си. Докато Исо и Фадиме са буйна, чувствена, дива двойка, които така ги дърпа един към друг привличането. Например последната сцена на врата на Фортуна. Искат дистанция, а сякаш нещо като магнит ги дърпа един към друг.

Нещо което ми направи впечатление.
Накрая на епизода показаха в ретроспекция плана за намирането на оръжието.
В този план Есме бе изключена по всякакъв начин, дори не знаеше за всичко това.
Тя каза на  Шериф, че тя е дала оръжието му на Кочари, но реално  бе Оруч.
На  мен това ми заприлича.., че Адил показа нагледно на Есме какво означава да нямаш доверие в другия.
Колко боли, когато пазиш тайна, защото на Есме наистина й стана болно затова, че са я изключили и никой не й е казал нищо.