Какво пазим и на кого го оставяме - döstädning и не само

A защо баща ти не си ги ползва? дай му ги за неговия шкаф и той да прецени какво да ги прави..

Аз друго споделих. Ясно е, че може да си  ги местим от шкаф в шкаф. Така и правим. Той е преценил да са при мене.

Искам да кажа че това освен предмети, очевидно са и отговорност, която ти е прехвърлена. Предлагам да се освободиш от нея като я предадеш обратно пък някой ден решението за предметите може да дойде изненадващо..

Този казус е труден заради лично разбиране.
За мен не е.
Картините са както всеки друг нежелан подарък, който се опитва да ме ангажира.
Мога да направя каквото преценя с него, да се разбира подаря, продам, изхвърля, или да му слугувам (т.е.да му бърша прах, да го местят от чекмедже в чекмедже, или да с чудя какво да го правя.)
Дори за подаръци  от най-близките хора нямам скрупули. Вещите са за да ми служат, а не да ме обременяват.
Но пак се повтарям, въпрос на лично тълкуване е, затова и не приемам казуса като особен.

О, аз имам скрупули. Ако нямах, щях да ги пусна из групите за продажба.

Здравейте,
Точно в такъв момент съм, Миналата година се наложи да чистя един апартамент, подарявах, изхвърлях, дори продавах. Но това е много дълъг и тегав процес. Та се замислих след мен какво ще стане, тъй като синът ми живее в чужбина. С годините осъзнаваш колко малко неща са ти необходими. Обещала съм си  да разчистя, въпреки че всичко ми е сантиментално, тъй като сама съм си купувала - и вещи, книги, картини, дрехи, домакински неща.

Моят мъж още като се оженихме беше скътал в гардероба едно бомбър яке, супер обемно и, поне за мен тогава, напълно непрактично. Колко пъти съм понечвала да го хвърля… цели 20 години! Той обаче упорито не даваше.
Е, тази зима едната дъщеря направо изби рибата с него - оказа се супер актуално, а и топло!
Някой по-назад беше писал за метълските тениски. Аз пък колко такива изхвърлих на мъжа ми - горкият, една бях оставила само да си боядисвам косата с нея. Леле, като я докопа дъщеря ми супер cool! И то така, с петната от боя, гордо си я носеше.
А сега носи и дънки с ниска талия от леля ѝ. И те излязоха пак на мода.
Та, ако имате дъщери, които наближават тийнейджърска възраст - не хвърляйте нищо (дрехи, чанти и аксесоари). Вече всичко е модерно и колкото си по-странен, толкова си по-готин.

Имам два Харингтъна, единя лимитиран, холандски, другия английски. Обещавам да черпя, ако щерката някой ден ги поиска Метълските тениски ще се разпаднат след едно пране, но и те са нейни, само да реши

Аз навремето носех войнишката куртка на баща ми

А замисляли ли сте се какъв абсурд е да измисляме нови и нови методи за разчистване, вместо просто да спрем да купуваме.

Имам чувството, че половината ни живот минава в работа и изкарване на пари за неща, които не ни трябват, другата половина минава в това да разчистваме нещата, които не ни трябват.

Фокусът трябва да се измести върху това да купуваме обмислено. Тогава ще имаме вещи, които ни служат и ни радват, ще ни остават повече пари, но най-вече ще ни остава време, спестено от умуването как и точно по кой невероятен нов метод да си сортираме и изхвърляме камарите от ненужни дрехи, козметика, посуда, "декорация" за дома и т.н.

Конкретно по темата - döstädning е забавно хрумване, може и да бъде полезно за някои хора.

По принцип е така, но то си се трупа с годините. Като си по- млад ти се иска да се понагласиш с козметика, с бижу. Като поостарееш , нямаш чак такова желание, пък недовиждаш  да си закопчаеш колието ,ха-ха. Но имаш вече понатрупани и ценни и боклучета, и започваш да ги премяташ насам- натам. Така и посудата, имаш нужда от това, другото красиво и купуваш. В един момент, а то и времето е такова, не ти идват толкова много гости, ядеш по- малки и не ползваш всичко. Пък за дрехи, дори и да са качествени, а да си запазил и тялото, пак ти се иска да облечеш нещо по- модерно. И така се оказват пълни няколко шкафа и няколко гардероба.

Да не говорим, че тази тема е вдъхновена от онзи за безполезните подаръци И това, че много хора отлагат вземането на решения за вещи, които са им натрапени като просто ги трупат. (между другото - счупи ни се пресата за паста и в крайна сметка онази, която ни подариха за сватбата преди 4 години ще влезе в употреба)

Иначе съм много съгласна - това, че можем да продадем/дарим/рециклираме нещо не е причина да го купуваме. Абсурдно е и вещи от Китай да идват за дни, поръчани по алгоритъма 'това е евтино, какво толкова?' или 'ей, гениално, даже не знаех, че ми трябва' Ама на

Когато с М се изнасяхме в собствено жилище всеки домъкна по нещо ненужно от вкъщи - комплект чинии, чаши, кърпи - хем да се поизпразнят и без друго претрупаните рафтове по домовете, хем да не пазаруваме всичко накуп. Не от финансова гледна точка, по-скоро не ни се занимаваше. Попитах майка ми дали може да ни "черпи" едни зимни одеяла. Камилска вълна, стоят си от сватбата им, никога не са ползвани. Не ми ги даде Не че не си е нейно право, разбира се, абсолютно може да се разпорежда с вещите си, както желае. Сега си имаме наши. И някой ден като се стигне до разчистване ще има още. Та така - трупкат се вещи

Факт е, че в квартирата се нанесохме с по една раница дрехи, по една торба домашни принадлежности и две икейски торби посуда. Точно година по-късно се изнесохме с 40 кашона Хайде, през това време сме си домъкнали още някакви неща от предишното вкъщи, не е съвсем от нови придобивки. Сега от апартамента не ми се мисли с колко ще сме 6 години и 2 деца по-късно

Обичам красивите /за мен/ неща. Колкото и да се стискам, понякога купувам. А и ми подаряват.
Осен това съм козирог, колкото и да не вярвам в зодиите, това е вярно, практични сме и мразим разхищението. Което лесно води до събирачество.
Затова си налагам периодични разчиствания, независимо, че нещо може да потрябва в бъдещ момент.

И да, трупат се неусетно неща, които не можеш да изхвърлиш.
И аз имам родопски и други вълени одеала, подарък за сватбата от баба ми и майка. Ми, заминаха на село, не мога да ги пера в София, а сегашните юргани са в пъти по-лесни за съхранение и поддръжка.
А на въпросното село е страшно. Баба тъчеше. Имаме черги, китеници, одеала и какво ли още не. Три малки ракли и една огромна са пълни с нейни неща. И то при положение, че част от нещата ги ползваме, за да не седят натъпкани някъде.
Хем не върви да ги изхвърля или разподаря, хем не можем нито да ползваме, нито да поддържаме всичките.
Един голям китеник тежи 30-40 кила, трябват двама човека да го изтупат, а за пране да не говорим.
Кофти е дилемата.

Подобни обвинения са абсурдни в своята генерализация, все пак живеем в 2026 г., разполагаме с много улеснения на живота, има и извращения на консумеризма. Я да видя коя ще излезе да каже, че за да не трупа, пере и мие на ръка, а няма пералня и миялна?

Въпреки казаното аз съм от хората, които почти нищо не купуват (сравнено с околните - близки, роднини, приятелки). В кухнята си например нямам 26 мултикукъра, инстант потове, кухненски роботи, оризоварки, хлебопекарни и т.н. неща, които в повечето съвременни домове присъстват. Имам 3 тенджери (за семейство, в което се готви редовно), 4 тави, два тигана. Нямам сервизи "за гости", като при нашите майки и баби, имам един сервиз от 18 части - шест малки, шест големи и шест супени чинии.
И пак е задръстено с вещи и не знам вече кое къде да слагам. Говоря за кухнята конкретно. Но същото може да се транслитерира и към другите сфери на бита.

Просто съвременният живот е свързан с постоянна битка от кое имаш нужда и от кое нямаш, това е. Ако си сам, ерген, е едно. Ако имаш многочленно семейство, е друго. Ако искаш да живееш в краен аскетизъм - става. Но ако искаш да живееш в нормални комфортни условия - трупаш и изхвърляш.

Аз имам доста козметика и съм решила да не купувам нищо ново, докато не изразходя наличното. Неща, които стоят подредени в кутии и не се сещам да погледна - моливи за очи, за устни, дрехи в чудесно състояние, които вече "не са моите". Дарявам често и пак има много. Това ме побърква, защото обичам да ми е просторно, да дишам.
Затова съм съгласна, че е важно какво и колко консумираме (не само за домовете ни, за околната среда също). Има как да е по-малко.

Това с развалящите се стоки, като козметика, пък не го разбирам. Бялата козметика има срок на годност след отваряне 6-12 месеца, гримовете 12-24 месеца. Какъв е смисълът от трупане? То трябва после да се изхвърли - и да го подариш, трябва да е навреме.
Дъщеря ми се гримира от-до и всичко се събира в един нормален козметичен несесер - под 20 продукта са. Все пак е под 18, аз ги плащам, не позволявам да се купуват пет различни ружа или хайлайтъра примерно.
Аз нося само червило и коректор, и то не всеки ден, но бяла козметика ползвам доста и връткава, та купувам по едно от вид. Следващото - като свърши и видя празното шише в кофата за разделно събиране.