Инсулинова резистентност - тема 5

Аз съм на различно мнение за модерните болести като ИР. Първо, сравнително отскоро се следят тези показатели, преди имаше само диабет. От друга страна, средата ни в последните 20-30 години е замърсена с какво ли не, съответно и храната ни. То не бе Чернобил, бомбите с уран в Сърбия, сега покрай Украйна кой знае с какво ни тровят. И в тази връзка мисля, че се отчита ръст на нови заболявания. За съжаление, нищо по-добро не ни чака, може би завръщането към селския живот би помогнало в известна степен.

Много си е добре свинската мас, какво да ѝ е? За готвене е най-добрият избор. Растителните мазнини, нерафинирани, в общия случай имат ниска точка на димене и не стават за готвене (зехтинът пък съвсем, някои други по-стават), рафинираните пък са... гадост.

Телешката лой е още по-добър вариант, но по-трудно се намира и е по-скъпичка.
Готвя само с животински мазнини, според яденето - мас или масло. Зехтин - при завършено готвене или в салата. Други олиа и масла нямам вкъщи.

Здравейте и от мен. С ИР и по точно вече в графа диабет тип 2. От 2мес и половина съм на глюкофаж 1000XR по две на ден. Започнах с едно, но тъй като нямах никакви странични ефекти, ендокринолога ми, ми увеличи дозата на 2. От тогава сравнително намалих количеството храна, сведох до мининум въглехидратите, увеличих движението и три пъти в седмицата силови тренировки в домашни условия. Обаче, свалих 5кг и сега почти месец се занимавам с един кг. Ту долу, ту горе. Какво става? Защо се случва това според вас. След около месец имам преглед пак и трябва да реша искам ли изобщо да започвам някое от оземпик, вегоу или мунджаро. При разговор с ендокринолога ми каза да прочета за тези писалки и според него най-добра за мен ще е може би мунджаро. Но все пак изследванията ще покажат какво точно. Четох доста тук и реших да пиша. Как сте процедирали вие? Как се справяте когато сте в дупка и не сваляте нито грам, а усилията са големи?

Първите ти 5 килограма са били задържана вода.Не очаквай следващите да падат с това темпо.А и когато трупаш мускул няма да има фрапираща разлика в теглото.Ориентирай се по обиколките,не по килограми.

Съгласна съм, но и обиколките не мърдат. Следя ги и тях

Няма да е с еднаква скорост свалянето със сигурност. Нормално е.
Но и си е сериозен здравословен проблем и не се "оправя" за няколко месеца, ще станат работите но не набързо. А теглото е от това, с подобряване на показателите се подобрява и то. Щом си и с диабет вече, приоритетът ти е овладяване на КЗ защото нанася щети. След/заедно с това и на инсулина, защото той също вреди като е много, а и пречи да сваляш мазнини.
Аз първите 2-3 месеца на режим нямах особено видимо сваляне (говоря видимо защото не съм следила на кантар), освен че не бях толкова подпухнала, там ясно. После тръгнаха нещата, свалих доста, но също не с постоянна скорост.
За 2-3 месеца на режим ми се вижда прибързано да се решава че нищо освен инжекция няма да помогне...

А вие само с глюкофаж ли?

Без метфорин при мен, само с режим. Но аз нямах висока КЗ, когато тя е проблем приоритетът е тя за да се ограничат щетите че от някакъв момент нататък стават и трайни.
При мен все още само инсулинът беше висок, с още куп ядове произтичащи от това но не и глюкозата.
При всяко положение, каквито и мерки да са, нещата не се "случват" за 2-3 месеца а искат време. Това не е инфекция, да ви дадат лекарство за нея и да ви мине. Бавно става и това е нормално - преходът от здрав човек до тоя хал също не е станал за наколко месеца, поне не в общия случай.
Инжекциите ще са си там и след време, но вие ако се метнете на тях още от старта, никога няма да знаете дали не сте могли и без тах да се справите...

Според мен кг са последният проблем при диабет тип 2. Когато кз варира и инсулинът не си върши работата, целта е тези показатели да се оправят, няма как, ако са завишени, да се сваля, то дори мисленето е замъглено, какво остава за метаболизма.

Natka, ако е удобно - сподели какво причиняваше високият инсулин при теб.
Да видя имам ли и аз същите ядове. То на тая възраст да се чудя кое е от предменопауза, кое от ИР...

Честно казано, не знам дали ще се сетя да изброя всичко което тогава не ми беше наред, впоследствие отпадна. Човек едно че не си ги мисли тия неща за пряко свързани, друго че те му се натрупват постепенно и дори не винаги осъзнава колко е зле, не и в момента.
Най-драстичното, освен очевидната промяна в теглото, беше че от 8 години някъде не съм се тръшвала с мигрена. Никой не знае точно какво я причинява, но ей на, изчезна.
Изморена бях постоянно, както и гладна - високият инсулин прави складирането приоритет, оснен и че пречи да се горят мазнини. Ти ядеш, то отива на склад повечето, а ако за теб не остава достатъчно да функционираш - оправяй се, иди пак до хладилника, то така ти идва отвътре. Все не се бях наяла и все не се бях наспала, едвам се влачех. Теглото ясно че вървеше нагоре и то не в обичайните за мен пропорции. Аз съм с форма на пясъчен часовник поначало, но тогава талията ми беше като на повечето мъже над средна възраст...
Кожата ми беше като в пубертета, ако не и по-зле, ужасно акне от което още си нося белезите.
Кръвното ми налягане беше взело да кара ЛЛ да ме мъмри.
Болки в ставите които имах от много преди да надебелея, сега ги нямам, а лекарите бяха ми казали че ще си живея с тях и просто да не се товаря и да вземам лекарства ако се обострят.
С всичките тия неща на главата, чисто ментално не се чувствах добре също - това едва ли да изненада някого. Впоследствие си давам сметка че и мозъчна мъгла съм имала в някаква степен, аз просто нямах капацитета да осъзная колко зле бях, тя повечето ми енергия отиваше просто да избутам деня някакси.
Сигурно пропускам нещо, то на практика нищо не ми беше съвсем наред, май само от СПКЯ бях пощадена, че при ИР много често го има и това.

Браво за силната воля, че сте се справили с всичко това. Аз също имам доста воля и не се предавам лесно, но този път наистина съм обезкуражена. Цял месец се занимавам с 1кг

ferita1, но защо така сте се вторачила в този килограм? По-важно е как са изследванията, а най-важно - как се чувствате. Иначе при отлабването винаги има плато, не се сваля плавно и равномерно до достигане на идеално тегло, а то и идеалното тегло е малко или повече фикция. Най-точно самото "отслабване" се мери като процент подкожни мазнини, и то не с разни смарт кантари, а с калипер (едно като щипка). Но това е за супер зарибени... На този етап е най-важно да сте здрава, да се чувствате добре, а единият килограм ще свалите в някакъв момент, ако е толкова излишен наистина.

Не е до един месец и не е до един килограм. Ще минат още доста месеци, ще паднат и още доста килограми.
А пък един...че то и в рамките на ден може да варира с толкова. В рамките на месечния цикъл и с повече.

Малка вметка само - точно подкожните мазнини са по-безобидните, особено при жена. Висцералните няма как да ги ощипеш, но те са доста по-голям проблем.
Прогресът се вижда и като минеш през лабораторията. Но не за един месец, де. Дори и при лекарствена терапия контролите при лекаря са в много случаи на 6 месеца, дори и в началото. Това смятам че казва достатъчно.
Всеки иска да се оправи и по възможност бързо да стане, но то не става само с искане а си е процес и иска време.