Казвала съм го и друг път как го виждам аз. Аз и с режим, и без режим - пак няма как да изям всичко, колкото и да обичам хубава храна. Не мога физически просто, това е положението, никой не може. Т.е. пак се налага да избирам, нали? Има предостатъчно храни които хем са подходящи за мен, хем и са храни които обичам - аз пак си избирам кое да изям, но предимно избирам от тях. Но пак избирам все неща които са ми вкусни, тъй че какъв да ми е проблемът с това? Е, има и неща които обичам, а не се вписват там, но тях просто съм ги сложила в графа редки изключения. Чудо голямо, че не са ежедневие.
Тия дето плачат по сладкишите, те също не ядат торта всеки ден дори и да са здрави, нали? Но примерно на рожден ден биха хапнали, въпреки че знаят че за всеки ден не става. Аз съм така с други неща, не сладки, но то не е с нищо по-различно.
Вече ако някой настоява все да го мисли как се е лишил и колко е нещастен - ами нещастен ще си е, никой не може да помогне там. Аз предпочитам да го гледам от страната на това че правейки добър избор, си правя добро на мен си, по-добре се чувства човек така.
Това всичкото - отделно и от факта че и вкусовете се изменят с времето, нормално е да отвикне човек от някои неща и после да не му харесват толкова. И като възприятие, и дори като изменена чревна флора, която също доста влияе на предпочитанията. И че веднъж овладяно положението и в ремисия, може и да не се налага при всекиго да остане на най-строгите рестрикции, това после вече се установява.
Не тръгвай с нагласата че ще ти е трудно нататък, а че с времето ще ти става даже и по-лесно.