Съпруга ми не желае още едно дете

  • 9 414
  • 342
# 270
Да, защото не са на едно мнение. Нормално е да има пукнатина, особено ако 20 години за всичко друго са се напасвали.
Виж целия пост
# 271
Така е, ама тази пукнатина може да стане и пропаст. Той няма да размисли и това още повече ще обтегне отношенията им. Особено, ако продължава години. Аз бях останала с впечатлението, че тя отскоро го натиска за трето дете.
Ако са няколко години, както се спомена, евала на човека за търпението. Но и на най-търпеливите им писва в един момент. Той най-вероятно си дава сметка, че това са им най-спокойните и безгрижни години. Децата големи, родителите все още не се нуждаят от постоянна помощ. Вместо да им се насладят тя мрънка и го мъкне по терапевти.
Да не се окаже на 45-6 г с изгледани деца и без мъж накрая.
Виж целия пост
# 272
Тези странични неща, които се опитвате да си насосате (пък как забременяла, пък как са финансово) реално нямат никакво значение. Тя иска трето дете, мъжът и - не. Толкоз.
Виж целия пост
# 273
Мария, тя писа, че от години иска трето дете, но след случайното забременяване преди година и загубата това желание се е задълбочило.

Иначе всеки има различна представа за спокойствие и безгрижие.
Виж целия пост
# 274
Като цяло тази злобна линия към авторката “не ти се полагат повече деца, имаш две отгледани и добър мъж, нямаш финансови проблеми, взимай куче там и млъквай, ама ха, пък и много модерни станахте, на психолог го замъкнала” е доста неприятна. Авторката си има своите недостатъци и фиксации, но не виждам да е поискала нещо незаконно от мъжа си, колкото до това, че му намила - то всички намиламе, включително и в тази тема. Единственият адекватен съвет за мен е да приеме загубата на желанието си и да повярва, че понякога да не получим това, което искаме, е голям късмет.
Виж целия пост
# 275
На мен авторката ми беше симпатична, докато не написа, как почти винаги постигала всичко, което си е наумила и ми стана жал за мъжа и. Едва ли му е било лесно, предвид че и отношенията им са се влошили.
Виж целия пост
# 276
Аз не го разбрах това като постигане на всичко искано от мъжа.
Може да постига всичко, защото полага усилия, пък ето, това не успява.
Пак ще се върна да го прочета, но не прочетох "аз за всичко успявам да му се наложа и да стане на моето".
Виж целия пост
# 277
Да постигаш целите си е едно, а да манипулираш човек с подобни инструменти и механизми, за да му вкараш живота във формат, който той не желае е съвсем друго.

Познавам и жени такива, принудени да раждат деца по подобни причини. Или принудени да абортират пак по подобни причини.
Това не е решение от сорта да изберем в кой ресторант да вечеряме днес или дали да вечеряме месо или риба.
Виж целия пост
# 278
Пак го прочетох.
Пише: "Постигам всичко, което съм си наумила", а не "Успявам винаги да убедя мъжа ми да стане на моето."
То и аз постигне, каквото съм си наумила. Бутам, блъскам, копаМ. Това няма общо със съпруга ми или с очакване той да ми задоволява капризите.
Виж целия пост
# 279
Точно. Поставих се на мястото на мъжа и ми стана много неприятно.
Фивър, а аз това го чета в контекста на проблема. Тя винаги е постигала каквото си е наумила и е очаквала сега пак да успее. Даже завършва поста с "Но може би наистина трябва да приема фактите....". И все още е на "може би", не се е отказала и не е приела изцяло отказа на мъжа си.
Виж целия пост
# 280
Авторката казва, че са женени над 20 години и не са обсъждали раздяла никога, включително след спора за трето дете. Очевидно човекът не си е събрал куфарите изобщо, макар че тук се опитва да се натрапи подобна позиция.

Като съпруга и майка на син аз съм често на “мъжка” страна, но овайкването на този мъж в темата ми е непонятно. Човекът има в семейството си желание, което не е приемливо за него, отстоял си е неговото, а авторката минава през нормалния цикъл загуба-гняв-скръб-приемане.

Също не виждам какво лошо има човек да се бори за желанията си, вместо да е някоя мекица.
Виж целия пост
# 281
"Може би" ... трябва да приеме фактите, че този път не зависи само от нея и затова не може да го постигне.
Това е всъщност проблемът на авторката. Няма решение, което да удовлетвори и двамата.
Виж целия пост
# 282
Да, така е, за съжаление. Няма как и двамата да са ок, това е огромно разминаване.
Виж целия пост
# 283
Затова напълно разбирам шока ѝ.
Ние сме заедно от вече 34 г. И разминаванията са ни били от типа кой какво иска да де, къде му се ходи на почивка и каква боя да вземем за спалнята. Ако изведнъж след толкова години се разминем по толкова жизненоважен въпрос, сигурно и ние ще стигнем до конфликти и психолози.
На мен ми е мъчно и за двамата в случая. Не смятам, че някой е егоист или желанието му е по-важно от на другия. Трудно е за разрешаване подобно разминаване.
Виж целия пост
# 284
За мен отговорът е елементарен. Право има този, който не иска. И воденето по терапевти, натякването и мрънкането са издевателство върху мен. Ако мъжът ми настоява толкова, сигурно и секс ще спра да правя с него. Особено след "непланираното" забременяване.
По-късното забременяване е често срещано, но за мен е компромис, шанс, риск, който поемат жените, защото не са намерили партньор, защото години наред не са могли да имат деца. Да го поемаш след като имаш вече семейство и две деца си е фикс идея, да.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия