Съвпадения и синхроничности - имат ли скрит смисъл

Всички тези съвпадения не са случайни. Винаги се сещам за една мисъл: когато ученикът е готов, учителят идва. Само че рядко можем да разберем смисъла на урока на съзнателно ниво. Подсъзнанието знае.

При мен най-големите съвпадения през последните 5 год са имената на колегите. Започвам работа на мястото на една жена с име Мария /примерно/. Колежката, с която работя е с име Силвия. Последната също напуска и идва жена с име Мария, като тази, която заместих. Разширяваме екипа и идва колежка с име Силвия. Колегата пък с име Иван и на новото място където работя, също Иван. По-назад във времето също работя спрямо сегашните колеги с едни и същи имена. Въобще двама Иван и Петър и две Мария и Силвия. Имената са примерни.

Бях на една лекция преди време на тема науката зад съвпаденията.

Освен теория на вероятностите и статистика, горе-долу такива обяснения се посочиха:

Психологически фактори: Човешкият мозък е устроен да търси модели и смисъл, за да разбере света. Склонни сме да забелязваме, запомняме и придаваме значение на съвпаденията, докато забравяме милионите неслучайни събития.

Когнитивно отклонение: Често не дефинираме предварително какво представлява „съвпадение“, което ни позволява да намерим смисъл в събитията със задна дата, след като са се случили.

Механизъм на „търсене“: Хората, които са по-внимателни или активно търсят смисъл (понякога по време на стрес), са по-склонни да забележат и преживеят съвпадения.

Механизмът на търсене е много важен. Аз съм се научил с времето на някой неща, да се плаша дори, или да ги използвам. Карл Юнг има много интересни теории за природата на съзнанието. Той го разделя на нещо като вид вещество, което работи на 2 нива. Съзнателно и несъзнателно. Аз съм изумен колко често започнаха да ми се случват тези синхроничности, и то се случват не само при взаимодействия с хора, като точно като си мислиш за някой да ти се обади. Но аз забелязвам същото дори при взаимодействието с неодушевената част на Вселената. Отдавам го точно на обяснението от предишният пост, но въпреки това го усещам като магически прояви на синхрон между съзнанието и вселената.

Отдавам го също и на подсъзнанието. Скритата част на съзнанието която работи на заден фон, не в потока на мисълта, и обработва информацията с друга динамика и поток. Говоря за съзнание което е един вид друг поток, не гласчето в главите ни, когато си мислим, за каквото и да е. И чиито прояви се проявяват в друг такт, и с друг оборот, но взаимодействат с блуждаещата част в гласчето ни.

Защото замислете се, човек винаги изпада от време на време в ситуация, в която външната обстановка, не налага конкретно действие. Когато това което се случва в реалността, която ни обгражда не налага определена посока на мислите ни. Това е момента примерно нощно време когато легнем да спим сами в тиха стая, без външни или само монотонни без съществено значение дразнители около нас, които мозъка постепенно изключва да ги регистрира, самият момент на заспиване, сън. Юнг обръща огромно внимание на сънищата, защото това е идеалното такова състояние. В будността са по редки тези моменти, когато мислите могат да изпаднат в напълно случайно състояние, защото човек непрекъснато е зает с разни стимули, със реактивно взаимодействие със света, трябва да направи това и това, да иде на работа в еди колко си часа, да се срещне с еди кой си, за да направи това, следват цял куп от предварителни задачи обземащи съзнанието, това спира случайността в мислите и ролята на подсъзнанието, защото света, образно казано поема контрола над мислите. Насочва посоката на мисълта, тогава подсъзнанието работи на заден фон. То се проявява в тези моменти, като понякога се разсейваме от задачата която вършим и се замисляме за някого, за някаква случва, за нещо без реална причина.

Тъй като този процес непрекъснато се случва в мозъка много често външните стимули и случайността понякога на мисълта съвпадат, и в този момент човека звънва да речем. И се появява тази тъй наречена синхроничност. При мен се случва и с неодушевени предмети.  

Не случайно някои от най великите открития са в състояние на сън, или в състояние на отпуснатост, почивка, монотонни дейности като шофиране, разходка, когато е лесно дейността незабелязано да се изстиска от съзнанието, понеже се е превърнала в навик, не изискващ голям капацитет от съзнанието да работи, и тогава се увеличават проявите на подсъзнанието. Когато човек търси решението на даден проблем, но не го намира, има 2 варианта. Или обективно погледнато такова не съществува, или съзнанието му не може да го види, защото обграждащата реалност го води в грешна посока. Тука идва ролята на подсъзнанието, а той на често се проявява на сън, или в будно състояние на медитация, когато се изключваш от външните стимули, за да се оставиш точно на подсъзнанието да изземе контрола на мисълта, от обграждащата действителност. Но има непрекъснато 2 работещи процеси, в хода на движение на съзнанието, това е моята теза, един реактивен, воден от реалността, стимулите и промените на заобикалящата ни среда, което наричаме съзнание, и един проактивен, идващ от вътрешността навънка към заобикалящият свят процес, който наричаме подсъзнание. И колкото проявите на 2-ият процес са по чести, толкова синхроничностите се увеличават, това е моята теза.

На мен ми се случи преди няколко дни интересно нещо. Имам много книги, много хора ми подаряват книги, а освен това аз самият събирам книги, купувам, дори съм попадал на интересни, изхвърлени до кофи за боклук и си ги взимам, ако ми е интересна тематиката. А на мен толкова неща са ми интересни че мога да чета за какво ли не. История, наука, философия, стари вестници дори от преди 50, 100 дори от 19 век съм чел на старобългарски. Понякога може роман да чета, друг път енциклопедия, след това почвам да чета книга за втората световна, после  книга за самоусъвършенстване. Или Биографията на някого (Опенхаймер, последната такава която прочетох), Въобще съм всеяден. Освен ако не е книга за правилните начини за гримиране примерно, с детски приказки, или как да ремонтиране автомобил марка Х, има сериозна вероятност да ми е интересна. Независимо дали е биография, наука, философия, история, каквото и да е. Всеки ден чета като се събудя, защото мозъка ми се чувства много добре, все едно пия силно кафе, така го усещам, почва да работи. Физическо удоволоствие ми носи буквално четенето, на мозъка, въпреки че е неправилно казано, защото мозъка няма нерви, никакви. Той самият не може със самият себе си да регистрира какво му се случва. Може само на останалата част на тялото. Но просто се чувствам страхотно като чета сутрин.

По тази причина държа в един таван страшно много книги. Стотици, във страшно много чували за боклук, на огромни купчини. Взимам някоя на случаен принцип. Ако преценя че няма да ми е достатъчно интересна, друга. Но подбора е случаен, от голямо количество, стотици, по най различни теми на живота, жанрове. Дори осъзнавам че е тъпо и си губя времето така, като нямам съзнателен подбор на това което чета, стратегия и смисъл, примерно обучение в някаква сфера, добиване на познания в конкретна област на живота, но това значи пък да изключа от живота възможности да прочета за много други интересни неща, ако реша да чета, само за определено нещо. Както на практика прави модерният студент. Така става професионалист в дадена област, посвещава времето и вниманието си само в едно направлението на познанието, за да го овладее, напълно.  

Но се отклоних от първоначалната мисъл. Та заспивам преди няколко дни и сънувам супер реалистичен сън, че имам язва, боли ме силно, отивам в болница, там ме пипат, натискат на корема, много ме заболява, изглежда е язва ми казват. И много притеснени, в съня през цялото време, се чудех защо са толкова учудени, притеснени, толкова докторите, след като това не е нито толкова рядко, нито много опасно, но много неприятно. Сякаш шептяха нещо, гледаха и си шушукаха. Събуждам се. Аз имам между другото причина да го сънувам този сън. Имам тежка форма на гастрит, и проблеми с червата. Изобщо храносмилателната ми система е най слабата здравословно част в организма, и сериозни проблеми ми създава непрекъснато. Всяка година трябва да си правя контролни колоноскопии, понеже давам положителни тестове за рак на дебелото черво, и да не навлизам в още подробности.

Това е едната причина за съня. През деня след този сън, бях го даже забравил, не си го спомнях ясно, помня че нещо болница имаше, ама от какво съм болен, не помнех. Отивам в този таван в който държа книгите да играя на Тото 2, да видя каква интересна книга ще излезе от тия чували. Диетично хранене, от 3-ма наши професори, по времето на Народната Република. Описваща всички открития на Съветската медицина, за влиянието на храните, диетичните режими, реални случаи на изследванията на различни болести до какви заключения са довели. Как се е развила диетогологията през вековете до наши дни (70-те). Книгата е цяла енциклопедия за всички болести, за цялата наука диетология и развитието и до 70-те. Че и цяла готварска книга, цяла секция има с рецепти. Използвала се е като наръчник в нашите болници, в ерата преди дигитализацията, копирайки Съветският опит в медицината и диетологията. Само супите са 50 вида, салатите 40 и т.н. Даже има яденета дето не съм ги чувал. От Съветската кухня. Бьоф Строганов, по старите сигурно, знаят какво е. Сетих се веднага за съня си, за болницата, за язвата, има си специлна глава за нея, няма да е чета книгата изцяло защото е цяла тухла, прекалено подробна, а не смятам лекар да ставам, макар че за гастрита ще прочета какво пише, и ще я запазя, нищо че е стара. Енциклопедия е, макар и с остаряла наука. Но целият сън си го спомних в пълни подробности, като разгърнах книгата.

Математически се замислите каква е вероятността, първо да сънувам. Аз повечето нощи не сънувам. Второ да сънувам болница, язва, айде да речем там не е баш случайно, защото аз имам здравословни проблеми, които и язва могат да докарат. Т.е. може да се тълкува като предупреждение на подсъзнанието, аз дори го осъзнавам всъщност, какво ми каза съня. Знам че напоследък отново пропуших, и всъщност подсъзнанието ме предупреждава, че не трябва да пуша, чрез този сън. Но след това веднага същият ден, от стотици книги, а освен това, каква е вероятността точно пък и предният ден да приключа предишната книга, че всичко да е в пълен синхрон, между сън, реалност, и книгата на която ще попадна веднага след това.

Мога да разкажа една интересна случка. Бях се влюбила в един нарцисист, не можех и не можех да продължа и да се откъсна, да го забравя. Ходих на психолог и на връщане реших да мина по друг път, не по този обикновено. Реших да се разходя до една площадка. Там едно куче дойде при мен, оказа се че има собственичка. Така дойде жената и се заприказвахме, оказа се, че е астролог, даже роднина на чичо Влайчо. Споделих за нарцисиста и за житейската ми дилема, тя ми помогна много да осъзная, че е лош човек и след разговора бях като разтърсена. Смятам, че не беше случайна тази среща.
Напоследък виждам постоянно 1:11, сега 22:22, но все още не знам какво означават.

Това състояние описано от Тесла преди 30г. в терапията се водеше под генералната категория алфа/ от ЕЕГ и оттам се извеждаха сходните на неговите разсъждения изводи. При пациенти с тревожност алфата е намалена или присъства само при събуждане и се даваха съвети как да се влиза обратно в нея.

Да, влизането в алфа е оптимално състояние за организма изобщо, но особено при процес на лежерно търсене на решения (дето сега му казват серендипност)

Аз btw имам същата чувствителност към книгите и единствено там имам доказана за себе си синхроничност на принципа с готовия ученик и появилия се учител. Същите чудни, довеждани до (за мен смайваща) точност - да попаднеш на точната книга.

Аз много се интересувам от синхроничности и може да се каже, че съзнателно се опитвам да привличам такива в живота си. Последните две седмици имах две случки. При първата вървим с дъщеря ми през парка, водя я на урок и я питам на какъв спорт ще ходи сега, след като отказа последния. Тя казва - въздушна йога, на което аз отговарям, ами много са неудобни часовете - петък вечер и събота сутрин. След час-два я оставям на втори урок и се прибирам през същия парк, когато почти се сблъсквам с позната, която говори по телефона и само се поздравихме. След минутка тя ми звънна, за да ми се извини, че не е спряла, бързала да ходи на..въздушна йога. Покани ме да ходя с дъщеря ми с нея и нейните дъщери на допълнителен час, който е за частна група и е в понеделник .
Във втората случка, във вторник вечерта много ми се яде шоколад Ritter sport. В сряда рано сутринта ставам и пътувам до София с  автобуса и 5-6-7 пъти се сещам за този шоколад, много силно и настойчиво желание и всеки път си казвам, ох, този шоколад го има в Лидл, надали ще го намеря по пътя, има две магазинчета и накрая си казвам "ще си купя нещо подобно". По пътя забелязвам едно магазинче, в което май не съм влизала и решавам да надникна - и за моя изненада виждам наредени 14 вида Ritter sport + 1 огромен розов, който никога не съм виждала в България, но скоро бяхме в Германия и го имаше там.
Особено втората случка имам чувство, че е свързано с изключително силното намерение (желание) плюс това, че пусках всеки път настойчивостта да искам на всяка цена да е точно този шоколад - казвах си, ще си купя нещо подобно.

Имам две
Първото съвпадение
Спрях да пуша отдавна и в един момент установих, че вкъщи нямам нито запалка, нито кибрит. Реших, че трябва да си купя запалка, но държах да е Clipper - от онези, които могат да се пълнят и да им се сменя камъчето. Проблемът беше, че не знаех къде продават такива.
Два дни по-късно излязохме с най-добрия ми приятел да караме колела през нощта. Карахме известно време и около два часа след полунощ се прибирахме. Живеем на една и съща улица, през една сграда, в която има заведение. Спряхме пред заведението, за да си поприказваме малко, и в този момент забелязах на стъпалата пред входа чисто нова запалка Clipper.

Второто съвпадение
Тръгнали бяхме на поход с приятел в Родопите. На третия ден стигнахме до село Мугла. Там той се заговари със съдържателя на местното заведение и от дума на дума стана въпрос дали в селото има църква, тъй като бяхме видели джамия с дървено минаре. Човекът каза, че няма. Тогава приятелят ми, който е доста вярващ, подхвърли идеята, че би било хубаво да се построи параклис. Поговориха малко по темата и после ние продължихме с похода за да стигнем до връх Орфей.
Стигнахме привечер, пренощувахме в подножието на върха и на следващия ден продължихме към хижа Перелик и село Гела. Не стигнахме до Гела, а спахме на поляната пред параклис „Св. Константин и Елена“. На следващия ден продължихме и по пътя, малко над Гела, минахме покрай новостроящ се параклис. Спряхме там и започнахме да го обсъждаме, именно заради разговора в село Мугла.
След това продължихме към Гела, Широка лъка и Триград, където бяхме оставили колата. Потеглихме към Смолян и по пътя, преди Пампорово, на едно изкачване (мисля, че го наричат Предела), имаше отбивка с чешма. Спряхме да пием вода и тогава дойде джип. От него слезе мъж, който започна да пълни туби, защото водата била много хубава. Приятелят ми се заговори с него и от дума на дума се оказа, че този човек строи параклиси в Родопите и че новостроящият се параклис над Гела е именно негово дело.

Нощем като се събудя, ако веднага се запитам колко е часът, познавам в почти всички случаи плюс-минус десетина минути.
Много често съвсем точно познавам какво ще покаже часовникът. Ако обаче първо се замисля за нещо друго и после за часа, не познавам изобщо.
Обяснявам си тази странна способност с атавистични инстинкти за оцеляване.

И аз като се събудя нощем почти точно познавам часа. Дори не се бях замисляла до сега за тази си способност. Но аз горе долу се будя по едно и също време всяка нощ. Първият път около час и половина -два след като съм легнала и втори път към 5 ч. сутринта. Аз си го обяснявам с етапите на съня, макар че не помня какви са.

С ММ сме оперирани    на една и съща дата с 8 г.разлика във времето- аз Секцио, той за отстраняване на огромен тумор-киста, като от първите симптоми  до операцията, мина седмица, че бяха някакви слети почивни дни и през това време буквално пред очите ни коремът му порасна като на жена в напреднала бременност.
С много обичана, вече покойна от няколко години българска певица, сме родени на една и съща дата. Нейното име се съдържа като кратка част в моето, със сигурност, освен рождените и именните дни сме празнували  на една и съща дата. Пея добре и свиря на пиано (е, не като нея) макар,че не това е професията ми. Нейният син е лекар, моят на там е тръгнал - 4ти курс медицина. Външно не си приличаме.
Когато нощем се събуждам ,часът често съвпада до минута със събуждането ми  предната нощ. През деня често виждам рождената си дата на часовника, или цифрите които я съставят, но подредени в различен ред.

Много често виждам 1:11, 3:33 и не знам какво означава? Освен, че съм будна по това време Ангели ок, може би ме подкрепят, но как, какво искат да ми кажат?

Определено да, ама не просто навяващи някаква мисъл, а често са буквални, ако трябва да предадат нещо, поне според мен.