„ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ“ – новият български сериал на bTV стартира тази пролет

Имаме приятелско семейство, което от 1990 живее в Калифорния и вече 35 години не се връща. Това не им пречеше през цялото време да ни дават акъли как да гласуваме, как да протестираме и т.н.? Откъде накъде? Те са близки на родителите ми, защото са живели заедно през 80-те, съседски приятелски семейства. Веднъж на 2-3 години се виждаме, като идват за малко в София. И за съжаление по неприятни поводи, погребения и така... Но ми е доста неприятно някой, който от 35 години е откъснат от България да ми дава съвети как да мисля, за кого да гласувам и т.н. Аз по цял ден слушам новини, ставам свидетел на всичките простотии, които се случват у нас. А до тяx достига някаква филтрирана информация само от социалните медии, и то според алгоритмите. Тоест каквото искат да чуят/четат, това чуват и четат. Да не говорим, че това е в последните години. А преди това? Като нямаше българска телевизия там? Като нямаше социални мрежи? А като нямаше интернет изобщо? Но тия хора винаги имат мнение и без надменност, но някакси със съжаление към нас ни казваxa как ние сме си виновни, че сме си избрали тази съдба. Демек.. ние си избираме тези политици, да се сърдим на себе си. То не, че не е така по принцип. Ама не ми е приятно хора, които не плащат данъци, здравни и пенсионни осигуровки в България да гласуват и да имат някакво категорично мнение как да действаме и как да "излезем от кризата", без да знаят куп подробности, най-вече за това колко са зле тези, които искат да дойдат на мястото на предишните, а са по-зле и от тяx. Българи в чужбина, които са за малко гастербайтери... до 2-3 години, окей... да гласуват. Ама такива, дето живеят от десетилетия в чужбина и вече нямат общо с родината и внуците им не говорят български... да ме извиняват! За Америка и тяхната политика нямам против да ми разказват и на драго сърце ще приема гледната им точка, те са там в нещата. Приемам съвети всякакви. Но не и за България