Наскоро говорих с рускиня, която ми сподели дълбокия си потрес от това, че Кирил и Методи са създатели на славянската писменост.
Да не знае човек на какво да вярва Баща ми живее в Русия (българин си е ) и разправя как до преди 10-ина години масово руснаците са мислели, че Ленин им е написал буквите. ЛЕНИН?!?! Ега си промиването на мозъци.
Колкото до "робството"...аз не съм расист, но съм патриот. Но пък тук ще подкрепя Кифлата. Защото наистина никъде в световната история не се говори за английско робство напр.
Ако държим на точността, а не на емоцията, думата "робство" не е подходяща в случая. НИКАК не омаловажавам това 500 годишно съжителство, но просто термина трябва да се смени. Ако искаме да сме точни.
За роби в световната история се споменава за: траките през римско време и за негрите в Америка. Те са били роби.
Българите са били...окупирани...ми идва в момента. Но не и роби. "Роб" като речниково значение просто не отговаря на стстута, който са имали българите през този период.
Пак казвам: НЕ ПОДЦЕНЯВАМ събитията и зверствата от онова време. Искам само да кажа, че едно време някой чичко е сбъркал термина като си е писал учебника по история.
Все едно да кажем, че сме имали "фашистко робство"...
А господин немеца...да си гледа немската история и да не си пъха швабската гага дето не му е работа Стига разни там...са ни поучавали!!! Аман вече!!!
Какво ще кажеш тогава за думата "рая", която се отнася за немюсюлманското население в империята и означава буквално стадо. По времето на така наречения "робовладелски" период някъде са имали отношение към робите като към "говорещи вещи". Ако го убие господаря му загубил е пари и толкова. В империята за която говорим султанът е бил над всички. Той не отговаря пред поданиците си за нищо освен ако се отнася за това да променя вярата в държавата. Обикновените хора - мюсюлмани могат и да имат някакви права, но ако той реши им ги отнема без да се обяснява. И ако това се е отнасяло за мюсюлманските поданици, то християните (не българите) са били много по-зле. На практика те са били смятани за животни. И извинявайте за израза ама, ако са били оставени да се чифтосват свободно и да преживят малко тревичка то е било само за да може стадото да става по-голямо та да има какво да стрижат и колят за празниците. И са го правили. Така, че моите уважения дали не е робство. А по отношение на робите в по-стари времена - имало е и такива, които са се ползвали с по-големи права от поданиците на Османската империя.
Друг е въпроса, че както писах по-горе българите са си правили толкова много мизерства един на друг в някой райони, където са били мнозинство, че са надминавали и турците. Който иска нека да чете книгата на Балчо Нейков - "Сбирки от народния живот".
Съгласен съм и с това, че ако се загуби българщината няма да са виновни нито турци, нито араби, нито японците дето правят по-хубаво кисело мляко от нас ами ние самите. И отношенията в този форум го показват. Защото колко си българин не се измерва с това колко мразиш турци, гърци цигани и така нататък, а доколко успяваш да въплътиш твоето ноу хау на хората около теб и да ги убедиш да му сложат етикета "мейд ин Булгерия". Е, като се съобразяват с авторските и търговски права. Щото както знаете и Кирил и Методий не са написали кирилицата, а глаголицата. Ама "братушките" и това не го казват. Имам предвид, че през цялата ни история тук са се стичали всякакви племена. Само аборигени и индианци дето не са играли хоро по празниците, ама от това не сме загубили. И кумани, и печенеги, и варяги, и руси, и келти и татари и какви ли още не. Повечето са оставили по нещо на този народ. Някой хубаво, някой не дотам хубаво. А българите са дали и много хубави неща на света и много мръсотия. Не можем да си кривим душата. Иска ми се да съм от тези дето са били полезни на народа си и мисля, че ни куца колективизма (нямам предвид нито комунизма нито фашизъм, а "любвизъм" ).
Накратко - робство е имало! Клане също! Но желанието ми е преди да тръгваме да обвиняваме другите колко зле са се отнасяли с нас да спрем да се колим взаимно, а да се отърсим от робството на омразата, като състояние на душата.