КГБ = Клуб на Готините Баби - 244 (февруари 2026 г.)

О, Пипи, хич не съм наясно . Може би само за днес да е червеното? Ама те, китайците, са толкова много, че е сигурно разнообразието в традициите.
Прибрах се от разходката и срещата с приятелката заредена с нови сили и енергия. Както и с доволно количество кафе за двете къщи. Мама е във форма, закусили са с Тетин, а сега той блажено похърква. Пазим му тишина.
Даже и шипковия храст няма да пускам , нали е мой човек

Песничка за настроение.
Време ми е да потеглям към тръстиката.
Приятен следобед

Да ти е леко на тръстиката, Фло! Благодаря за песничката!
Другите баболинки как я карате?

Тетка, и аз не съм наясно, но ми попадна информация и се зачетох. Нали очаквам моята година. Пу-пу.
Продължавам на тръстиката. Ядосвам си се за глупости, ама ще ми мине.

Да ти върви както си го пожелаеш, Пипи! Между другото, много обичам коне. Имам две фигурки вкъщи, стъклена и мраморна.

Време ми е за малка сиеста. После чакаме дребосъчковците.

Пипи, спретнах това конче специално за теб, пък и за всеки, на който му хареса.
Навън не е за жени ...

Благодаря ви, момичета! Дано да ми върви по вода какъвто е и днешния ден, а и на всички ни.

Тетин си е направил труда да изрови от мазето и сложи на плота един обикновен котлон. Върху него медно джезве, до него малка кубинка и вечната, сделана в СССР кафемелачка. Как не го мързя! На терасата имаме и газов туристически котлон, та е готов с връщането отпреди 35 години
Утре сутрин кафето ще е романтично от него.
Дребосъчковците вечерят и зяпат телевизия. Отивам да им наруша спокойствието

Цял ден ви наглеждам. То днес нямаше граждани за обслужване. В това лошо време са предпочели да си останат в къщи.
Тетка , кубинките правят хубаво кафе , е няма каймак.
Фло , страхотна песничка , но искам ти да ни я изсвириш.
Лека вечер , баболини!

Добър вечер!

Пипи, много късмет през новата година

Аз много харесвам кафе от кубинска кафеварка Класика!

Вали снежец... Да видим колко ще натрупа през нощта.

Спокойна вечер на всички!

Надничам да кажа лека нощ и да видя  дали Айша не е споделила историята за която спомена.. ей така да си я прочета вместо приказка за лека нощ
Тони, взе ми думите от клавиатурата относно песента която Фло ни поднесе Фло, учи думите! Аз я пуснах на ММ и той много я хареса, каза че може и с китара да се направи и сега търси текста, ама да си го разпечатал 😁
Тетке, аз също харесвам кафето от кубинката, но пък друго си е да има и каймак 😊

С дребосъчковците играхме на гоненица - гушканица и бяха доволни, че ни навряха сняг под блузите, събран от перваза на терасата. Изпратихме ги да се прибират.
Аз се чучнах под храста и хоп тук
След малко ще си лягам, за да догледам до където съм стигнала Капките.
Лека вечер и спокойна нощ, баболинки!
А, кассс, ще му уйдисам на мерака на Тетин за утре, аз също харесвам кубинката. После ще си караме с тази с ръкохватката. И  тя прави каймак.

Кас, много бързаш - до 20.00 съм работна. 5 мин. до дома, следва преобличане, вечеря и вече съм спокойна, нахранена.
У нас и до днес си пием кафе от кубинска кафеварка на котлона. Не, че не можем да си купим някаква машинка. Пробвали сме, но само на нея ни е вкусно. И видове кафета и капсули сме дегустирали, цъ - оставаме си на Нова Бразилия. Моето е само едно сутрин със сметана/30% от Лидл/, на Скъпия първото е с 2 бучки захар. На следващото слага и 1 сметанка.
Моята неосъществена емиграция е хем прозаична, хем смешна.
Писала съм и преди дядо ми Александър /баща на баща ми/ като 14 г. дете са го пратили в Америка. Цели села около Чорлу са ги преселвали доброзорно в  севлиевско, но баща му платил да го заведат в Истанбул и да се качи на кораб. Заклел го да не се връща на балканите. Само да праща картички за ЧНГ и други празници на адреса на останала в Чорлу леля. Тя щяла да ги препраща.
Да, ама не, почнала първата световна война и покрай емигрантите-патрЕоти и дядката се метнал на кораба и се върнал да пази Родината. Докато се прибере, оформи документи и чака мобилизация войната свършила. Ами прибрал се при с-ството си на село, купил им земя, купил си къща и започнал да изкупува животни, които продавал в Одрин.
 В Атланта/САЩ/ бил женен за мома от Ирландия, имали момиченце. Междувременно жената починала и родата и решила да се освободи от детето и да го прати на баща му. Ок, на местна почва му намерили млада вдовица от войната  с момченце - да си гледат заедно децата. След години им се родило и изтърсачето бащата. Станало "Моето и твоето бият нашето", но като цяло си живели добре, без да бъхтят на полето. Дядо Алекс търгува, баба Тина кърка от обяд, но  си гледа къщата и децата. Избрали го и за селски кмет,  дошла кризата 1929 г. и много хора пак се устремили към Америка. Дядката помагал, изпращал, давал адреси. Заминали и много близки роднини.
Та дядо ми винаги е учил баща ми да е със силните на деня, да вземе каквото може, но и  към чужбината да поглежда. Минали години, появила съм се и аз и съм пораснала до към 20 г. студентка. Имаше 1 братовчедка на баща ми, отишла с негова помощ на гости на леля си в Питсбърг към 1958 - 60 г. Там бързо се влюбила в туземно българско момче. Преди да и изтече визата попълнили документи в посолството и се  оженили. Та тя взела там някаква любовна виза и не се води невъзвращенка/соц. термин/. Често си идваше тук при родителите, водеше си и 2те деца. Бях 2 курс студентка, когато при едно идване бащата се уговорил с нея да ми прати покана за 6 м. и докато съм там да ме омъжи за местен от бг. произход. Според него 80те години в Бг вече нямало перспектива за развитие. Аз за пореден път хич не бях съгласна с неговия план, но реших да пробвам. Извадихме без проблем задгр. паспорт, изходната виза ми я подпечатаха в каминета на тогавашния министър на вътр. работи. Ми Д. Стоянов си беше търновец, колега на баща ми от ОК на БКП, колко са изпили заедно ......
Та с  цялата папка разрешения моя милост, студентката се яви на интервю в посолството на САЩ.
Уж минах интервюто, обясних как имам още да следвам, но от ВТУ са ми разрешили 1 семестър отпуска да отида при леля Надка, да видя Ниагара. На излизане ми праснаха черния печат в новичкия задгр. паспорт и почти ме изритаха навън. ОК, посолството беше до тогава хубавата сладкарница Роза и се утеших с лека пастичка.
Бащата се ядоса, крещя по мене какво и как съм се представила, мълчах си кротко. След дни дойде и официалния отказ - моя милост е регистрирана в масивите на ЦРУ като потенциален служител на разузнаването. И то защото в периода 5 - 8 кл. съм била дете на дипломат в Москва..... Съответно той спря с цупенето как не съм се възползвала от случая. Аз пък си отдъхнах, че хич не ми се емигрираше.
И най-смешното е, че след демокрацията няколко пъти кандидатствах за Зелена карта. Всеки път ме одобряваха, но така и не се явих на интервю.
Сигурно ви досадих. Друг път ще споделя за идеята му за Нова Зеландия.
И за тъжната съдба на американската сестра на баща ми.

Аиша, Пипи, не съжалявате ли понякога за неосъществената емиграция?
То  Аиша е нямало да я има, ако дядото не  бил патриот и не се е върнал, но по принцип питам.

Все пак не заспах преди да вляза да проверя за четиво 😊 Айша, благодаря! Много увлекателно разказваш, а и историята си я бива! 🤗
Тану,  питаш не съжаляват ли - "....Ами мойта Родина, Ами моя трабант..." 🤔😁