С какво ви дразнят свекървите? – 171

Въпрос към всички снахички,които са били поне един път обиждани от свекърва/биват все още и като цяло свекитата им правят злобни деяния:защо въобще още имате контакт с тях?вашите мъже сериозно ли толерират такова отношение от страна на майка си към вас?А вашите деца?Сега ще ми кажете,че ваще взаимоотношения със свекитата и тези м/у свеки и внуче са отделно-НЕ,НЕ Е,защото една баба би трябвало да се радва на щастливо и спокойно семейство на синчето/синовете ѝ,на внуците,а не да създава излишни драми.Даже и да не се харесвате,не могат ли поне да игнорират???Вашето дете как ще теагира като чуе баба му какви ги говори за майка му?

И аз.

Sweettie, зависи колко и как са обиждани, вероятно има значение.
Моята съм я споменавала в предишна тема, с крещяща жажда за внимание/да бъде център на вселената, супер баба/модел баба, газелка и тн.
Има се и за много умна, демек обидите ги пуска тънки на пинизи и после се прави на ударена/че не го е казала, че не сме разбрали и тн., започва да реве, да се превзема, да е жертва и тн, сложна персона.

Все е много чувствителна, все нещо я разстройва, малко като три годишна с тантрумите, винаги намира за какво да се нацупи и тн, и обикновено скандалите протичат между нея и сина й по телефона.

За контекст, живеем далеч, не се виждаме, той ни одобрява това поведение, и тя пак намира как да се изяви.

Мен ме третира като част от интериора, ако иска нещо дудне на сина си, прави се, че аз не съм там. Така се държи и със свекъра, ние сме като две вази в двата края на стаята обикновено.

Аз, от друга страна, имам още търпение. Моят филм е, че един път ако стана да й кажа пет приказки, ще я оправя за два живота напред и няма да я бъде повече. Крайна съм и приключвам бързо и завинаги.

По празниците вече официално се изпусна и направи див скандал на центъра на града, с всички екстри, рев, излагация, викаха си с мъжа ми, пред детето при това, навлякоха и свекъра за някаква глупост, накрая с гръм и трясък си замина госпожата.

Повтарям, в центъра на града, пълно с хора. Без изобщо да й дреме кой гледа/слуша (задряма й после, че сме я били излагали ние, че я познавали и тн, а крещеше и ревеше тя, и бяхме там защото тя искаше).

Не си говорихме два месеца, сега звъни и се прави, че не е станало.

Ок.

Всичко точно.

Само че ако по Великден имаме повторение, тоя път съм аз на ход и тежко й горко вече.

Често търпим, заради човека до нас, заради децата, обаче с презумпцията, че тия трети лица (свекърви, тъщи, няма значение) ще го оценят, ще престанат, ще отстъпят и те, ще си научат мястото (а то не е в центъра на вселената).

После защо се прекратяват отношения...

Еми, да, вероятно и на детето няма да му е приятно да ги гледа тия циркове, и нямам и намерение да се повтарят. Също толкова категорична съм за токсични отношения с мои роднини и си ги прекратявам със замах.

А каква е драмата със сина ѝ, че чак и стават за резил на целия град, още повече че не живеете заедно?
Ясно и твърдо им заявяваш да си оправят отношенията насаме и да не правят циркове пред странични хора, особено пък пред детето.

Драма конкретна (изказана с думи като нормални хора) няма - има недомлъвки, слухове, предположения (дамата е в лоши отношения с всички роднини до един, най-лоши са с тези от женски пол, женени за близките й мъже, разбирайте брат, син, девер, нещо като комплекс да е единствената най-важна, както казах, странна персона).

Скандалът беше тривиален, защото я помолил нещо (от сорта да не ни затрупва с неща, кашони и тн, навик й е), а преди това тя вече беше нацупена защото детето не й отдало чест и почит във въпросния ден, и тя прие за предизвикателство да настъпи положението, от което получи цупене и затова се тръшна и тя (детето е на 3, а в тези ситуации не ни позволява да казваме нищо, това си били нейни отношения с него...).

Опитвам да намеря думи нормално да опиша нещата, но те не звучат сериозно (и не са), но казано накратко, намира си винаги кого да насоли/обсъди, на кого да е сърдита (а, забравих, и със съседите дори е скарана), вечно тя е най (красива, слаба, млада, знаеща, можеща, разбираща и тн) и има параноичен страх, че света е срещу нея (например ако закъснеем за среща или пази боже нещо откажем, то е защото искаме умишлено да я обидим, нараним, заговорничим и тн).

Отначало ми беше жал (трудно се живее така), но с годините си става дразнещо всеки разговор да се премерва с лъжичка, всяко нещо да се обмисля как да се направи/каже че дамата да не получи факс, включително често се ритаме под масата, за да не се споменават определени теми, че веднага пали чехлите и се започва...

Имат вина много хора тук, и съм го казвала, защото така вместо да адресираме проблема, го избягваме и госпожата си действа по нейния си начин.

Семейството счита, че ако я избягваме, все се преживява, аз лично съм на мнение, че си е бомба със закъснител и аз ще съм фитила.

Ще поживеем, ще видим.

Имам много нелепи истории с госпожата, а даже не я виждам често, като звъни, излизам от стаята, особено след последните развития.

Хубавото е, че живеете в различни градове. И аз излизам от стаята като звънне тя, че не знам дали няма да се изкажа по някое време, а и не искам да слушам. В най-големия дъжд вика сина си да се качва на покрива, че нещо течало. Много се изнервих и само казах "да се качва, а ако е писано ще си види детето" и от тогава не говори с мен, защото съм се била месила в отношенията им.

Според мен човек иска ли да се заяде, ще намери за какво, личи си, когато някой не може да те приеме и изопачава всяка дума.

Пожелавам си (ни) да не стигаме до този момент никога, да не излагаме така децата си, а да се радваме, че са намерили човек и са създали семейство.

Всичко друго е комплекси, злоба и ревност от едни неудовлетворени жени, които сами си съсипват нервите и семействата.

П.С. ревността е може би нещото което най много я тресе моята, ревнува от всичко живо що контактува с нас, трябва едва ли не тя да е центъра на нашия свят и на детето ни, не може да има други баби, лели, като чуе че ще ни посещават, че ще ходим някъде, защо, какво, настроения пак и тн.

Иначе да дойде да седне да й прислужваме е първа, идва и неканена, с гръмка заявка че идва при внука си, не при нас, а у тях човек не дава да стъпи.

После й е чудно защо не искаме да се виждаме, защо сина й отказва да я кани в града където живеем (аз лично съм я канила  от куртоазия, той ми се кара), защо всички я избягват и се правят на болни/заети като са наоколо, играят се сцени и се разпитва кога ще си тръгва госпожата например за да дойдат другите роднини... Но тя не се усеща. Виновни са те, тя си е супер.

. Ужас. Направо ми настръхва косата . И тая жена има някакви отклонения

Всичко точно, само не разбирам защо си причиняваш целия цирк. Да излиза сина и с нея, щом има сила да търпи тези циркове. Ти си стой с книга или филм вкъщи. Разберете се дали е нормално за детето да гледа всичко това и не го водете и него.

Ами защото нали семействата си дават шансове/прошка и тн, та опитвах да избягам от себе си и да отстъпя (известна съм като краен/лош/остър/рязък човек по принцип, и тук се старая да мълча, но файда май никаква).

Приключих по принцип, но имаме болна (на госпожата) близка роднина и отново се опитвам да не наливам масло в огъня/да разбера, че и от притеснение ще истеряса и тн. Нали е баба на детето, за мен може да е лоша/луда, за детето да е супер. Времето ще покаже. Имам подозрения че сега я тресе зора защото е малко, и после и на него ще играе същите номера, вълка козината си мени, но нрава не.

На въпроса защо мъж ми не ходи сам, май съм отговаряла и преди - той не иска/не е уважително според него да стоя аз някъде сама, а те да се събират, защото гаспожата иска всеки ден да се виждаме като се появим на нейна територия. Или заедно или никак е неговата гледна точка. (Моята рода не правят такива неща, и ни е спокойно с тях, сигурно защото там отдавна на който е било нужно съм се озъбила).

Добре,де,значи вие търпите заради мъжа си,внуците им и тн,а после казвате на останалите,които се оплакват от такова поведение от страна на свекърви,свекъри,тъщи и прочие,че на такава възраст няма как да се променят.Това не е ли е противоречие?

Не знам противоречие или не, но промяна няма на възрастен индивид, над 60 няма надежда.
 И за съжаление влияе на отношенията всяко дразнене ,дали пряко или с ехо от слухове наоколо ,дето са се изказали. Минава според кой как "храносмила" дразги,  един за часове ,друг си го носи дълго. Чак като одъртееш и ти   и няма дразнителя  ти става като сцена от филм - не го вземаш като реално.
 

Сладкишка, тя. Взимам си мъжа под ръчичка и дим да ни няма, разходка, вечеря, кино... Да не пречите на пълноценното общуване.
Дори ще я похваля, че е невероятна и като баба... С такива - кудош докрай!

Слушай мъжа си и уважавай решенията му. Ти имаш отговорност към брака си, не към свекървата.

Аз пък не бих ходила с мъжа ми, ако ще правят скандали и циркове. Негова майка е, да се оправят.