С какво ви дразнят свекървите? – 171

И какво от това. Тук е ролята на родителя да не товари детето с нежелани контакти.

Не са толкова загубени "старите", айде сега. Жената си беше написала, че я занимава с какво ли не, само не и с истинските поводи и празници. Как ли пък някой няма да ми честити рождения ден, примерно, а после аз ще му цъкам сърчица на гълъбите, носещи кафе.
Има да взима. Бих я мютнала и бих ѝ казала, че вече не ползвам приложенията. Да праща на сина си.

Наистина ми е трудно да призная мъката на хората, които са все изтормозени от нотификации. Настройки си има за каквото се сетиш. В хиляда общи чатове съм, постоянно някой праща снимки, линкове, бележки... Всичко е заглушено, когато имам време и настроение сядам и отговарям. Не прочетох в казуса свекървата да се сърди, ако не й реагират на момента?

Отношенията на мъжете ни с техните семейства не са наша работа. Забелязвам тук един феномен - благоверния пренебрегван от родителите си и хайде и жена му в кюпа, и тя обидена и съчувстваща, като че ли съпругът не е вече голям мъж, а малко дете, да го гали по главичката, как лошите мама и татко не го обичат. Всички замесени са възрастни хора, със семейна динамика и история, която не ни е известна, та да вземаме страна. Важното е ние да не си делим децата, а не на мъжа ми техните дали не са го ощетили случайно. Ако е така - емоционално, финансово, те са негови родители, има уста, да им каже. Снахата няма какво да се меси и настройва, защото не знае всичко и не може да прави сметка на хорските време, финанси и любов.  Ако лично с нея се държат кофти, да, но да бди като орлица над голям мъж и да го защитава от майка му ми идва много. А и той може да се оплаква, обаче ако жена му рече да взема отношение най- много да чуе от всичките, че се бърка дето не и е работа.

Докато не ме засяга пряко, не се бъркам в динамиката на неговото семейство. Има обаче случаи, когато аз лично съм страдала от фавотиризма на свекърите и тогава ставам лоша.

Точно на ежедневна база не е все тая. Например брат и сестра и имат деца на сходна възраст. И ако за едното семейство има винаги помощ, примерно децата да са взети от училище, нахранени, домашните написани и уроците научени и родителите спокойно ги взимат след работа към 6.30 .....

Ами за нас това въобще не е сред възможностите, та ми е все тая А и аз нямам против да си гледаме децата сами в ежедневието.
Повече ме дразни да се отказват вече направени с нас уговорки, защото плановете на сестрата са се променили. Едва ли не нашите планове да се напасват според плановете на другото им дете.

Ами тогава спирате да ги включвате в плановете си. Особено за почивки, уикенди и екскурзии. Така няма да се разочаровате.

Не са ли ви в такъв случай чести семейните ангажименти с роднини? Ако са редки, няма и да ви направи впечатление (по себе си съдя, може да греша.).

Редки са, но пък затова изпъкват. Прави впечатление, когато в голяма част от случаите нещо се напасва в последния момент спрямо други планове.
Просто гледам да имам план Б, за да няма последствия за нашето семейство. От там нататък всеки си прави изборите и решава кое е приоритет.

Вижте сега, хора всякакви, че да пусна коментар и аз.
Гледайте си вас си и не се съобразявайте толкова, тея нерви няма да ви ги върне никой и често като се обърнеш назад, не си заслужава. (Съвет и към мен самата, че понякога и аз се впрягам на нелепостите на този и онзи).
Аз съм от другата страна - случвало се е плана да се промени или да закъснеем с половин час за нещо уговорено, еле да стане пък нещо друго и да се отмени - еми свеки превърта играта на момента.
В нейния свят това е станало, защото ние умишлено искаме да съсипем перфектния ден, който си е представила (не че на нас някой ни е казвал подробности), че е умишлено, че седя аз и си мисля утре как да отложа мечтаната разходка в парка (а навън вали и духа), щото всъщност искам да разочаровам и обидя жената.
Така все да й ходим на нокти и да оправдаваме очаквания, не знам, аз лично съм израстнала с други отношения и това ми е направо ненормално.
Всичко се случва, пък ако вярно някой нарочно го прави, пак в моята книга не е у ред и да иде са се прегледа.
Другата крайност (бабата на мъжа ми например) право куме в очи си е казала и на майка му едно време, и на мен - моите деца трудно изгледах, не искам повече да гледам деца. Елате на гости, ето ви пари, обаче дете не ми оставяйте.
Свеката до ден днешен е обидена за това.
Мен ме устройва, аз самата си гледам моята челяд без помощ и никога не съм си помисляла, че друг ще взима детето от детска/училище, ще участва в домашни или пък ще ме отменя. Виж, ако дойде да сготви и да изчисти, топ, ама случих на принцеса и слугувам аз и по празници, и по принцип. Помага ми моята баба, която е доста възрастна и едвам ходи, но идва, седи с нас, готви, и никога, ама никога не ни прави намеци, че сме излишни като присъствие с мъжа ми (на свека й е любимо да ни гони тактично с усмивка, май съм писала и преди).

Честно казано браво, че е била толкова откровена. Такова поведение повече толерирам.
При нас сина ѝ вече нееднократно ѝ се кара, а също и на баща си, затова, че за десет минути не сядат с двете деца да се занимават. Не става дума за гледане, а просто да имаш интерес нещо за правиш, докато някой от нас свърши някаква работа например или просто си почине.
Дошли сме примерно за пет дни у тях, за да ги видим, децата да ги видят, обаче се започва - градина, животни и какво ли не, е по-важно от това да си играе с децата. После му обяснява, ама то малкото ревяло от нея и как да го загледала. Той хубаво ѝ каза, че като не ѝ виждало очите нормално било. Като страничен наблюдател виждам, че тези отношения няма да се променят, обаче той продължава да хаби енергия да им набива канчето, така че ако просто си беше признала и тя така, щеше да е чудесно. Но не, нея я е страх, че да не загуби благоразположението на сина си…
Отделно, знаеше кога ще пристигнем и отпред на вратата не излиза абсолютно никой, въпреки че се чува, че колата е спряла. След някакво време детето отиде към вратата, където дядото беше вече излязъл и говореше с някаква баба, която беше в гръб и я прегърна изотзад без изобщо да схване, че това е чужд човек. Като видя, че не е нейната баба, се разплака. Той после ни каза, че я е викнал, защото е видял, че сме спрели колата, обаче тя в същия момент отишла на друго място на двора, вместо да дойде да ни посрещне. Е, ако можехте да видите ситуацията с детето, толкова сконфузно и неудобно се почувствах. Детето очакваше да дойде да види баба си на вратата, тя обаче има по-важни неща за вършене… после как да ти се идва, като още посрещането е такова, каквото беше впрочем и цялото изживяване.

Насила хубост не става.
Предполагам и преди са си били такива.
Ето сега исках да поканя моите свекъри на великденски обяд. Ами отказа ми се. Те си били отпразнували техният си Великден (католическият). Нямало нужда.
Егати неуважението. Направо паднах. Иначе аз трябвало да им чествам тяхните празници и традиции.
Дърта кукумявка.

Това някой да седи или играе с децата, докато ти готвиш или той да ти изчисти и сготви е огромна помощ, а не сами си гледаме децата. Явно някои хора си представят помощта като да вземат детето от ясла или да оставят дете за лятна ваканция, а всичко друго не се брои.
Аз предпочитам свекървата по-далеч и по-редки общувания, но с нашите съм много близка и за празници винаги сме с тях, обаче се оказа, че нашите са си представяли как се събираме всички и неговите родители и всички сме си много близки, и мама е разочарована, че те не били толкова топли хора.

Аз съм се нагодила. Правя каквото реша, когато реша. Т.е. примерно ще ходите на вила със свекърите и те се откажат в последния момент, защото другото семейство си е променило плановете. Аз отивам на вилата със моето семейство и грам не ме интересува. Винаги гледам да имам авариен изход и да не завися от никой, т.е. промерно не разчитам на тяхна кола, на техен терен, такива неща.