С какво ви дразнят свекървите? – 171

Аз бях октомври на 2 сватби и двете бяха много хубави, но втората беше най-яка. Буквално бяхме 20 човека, ама такъв купон не е имало😅
На първата сватба имаше фотокабина, но водещия "насочваше" кога може да ходят хората да се снимат и кога да са си по масите и да обърнат внимание на програмата.

Злодеида, с кърменето се почва, после ще чуваш от всякакви хора всякакви глупости и акъли по повод детето. Аз в началото бях много изненадана как това кърмене е тема номер 1 и е такава невероятна драма и повод за включвания от роднини до Х коляно, телефони на консултанти се размятат, предсказания, врачки... 😀 Беше ми супер странно как този въпрос се задава в топ 3 измежду "Естествено ли роди?" и "Спи ли нощем?". Хората не знаят името на бебето, но държат да знаят дали се кърми, или пие АМ. От кърменето е началото на епопеята на акълите. Колкото по-рано свикнеш с това, че около дете преди пубертета все нещо не правиш като хората според ... ами според хората 😀, толкова по-спокойно ще си караш майчинството. Ти сега си в най-горещата тема - аз си отдъхнах след като нашата мома направи годинка понеже там се минава на ядене, зъби и какво може да прави и защо не даваш еди какво си, за да може еди що си.

Попринцип е неуместно да се коментира пред младоженци негативно сватбата им, както и всякакви други поводи с гости. Въпрос на възпитание преди всичко.

Злодеида вече има едно пораснало дете

Момичета, надзъртам тук отвреме - навреме и аз, та да си кажа мнението.
Ариел вероятно е съвсем младо момиче, логично да я заболи от коментарите на свекървата за сватбата. Четох, че и семестриални такси ѝ е покрила, поне е щедра, не като един дзвер, който ми отрови живота преди 25 години.
Горе главата, Ариел. Просто трябва да си стъпиш на краката и да узрееш малко. Тогава свекървата просто няма да е вече фактор.

Към 40 е.

Всъщност съм над 40. Благодаря за включването.

Вероятно свекървата е очаквала някоя далеч по-млада, ама късмет кво да се прави.
И внучета няма да види с тая дърта бракма дето заблуденият й син довлече за снаха.
Вместо да си хване наистина някоя 20 годишна...

За мен това би бил идеалният вариант, наясно съм, че няма как да се случи. Още от ДГ на детето, през други събития и сватби, балове, на които съм присъствала и гледала, една нормална снимка няма, на която около нея да не се вирят ръце с вдигнати телефони.Ами, не е най-естетична та гледка. И наистина се губи от забавлението, когато всеки дебне "да хване момента".

Истината е, че кърменето ми е много чувствителна тема. С каката се опитах наистина, дадох всичко от себе си, но аз имам проблем, че нямам никакви зърна, ама никакви... Тогава и я мъчих да засуче и се цедях и изпитвах големи болки. Кърмата стоеше в гърдите и стигнах до болница. Мастити, хирургия и т.н.т. и спрях кърмата и започнах на АМ. Обърках си детето и после беше много трудно да свикне на АМ и отслабваше. Сега като родих преди 8 дни изпаднах в паника и мъжа ми ми каза да реша и ако искам веднага да пия хапче да не тръгва изобщо тази кърма. Пих още в болницата, но на изписването имах страшно много кърма и големи болки. Доктора ми каза да се изцедя и пак да пия хапче. Около 2 часа цедих гърдите и тази кърма не излезе имаше и кръв и сметнах, че е по-добре времето ми да ми стига за бебето и пих още 1 хапче. Да но се прибрахме и виждам, че кърмата не спира да се произвежда. Много мъчно ми стана, че този път не пробвах, а онази през това време нарежда и ми дойде в повече. Наистина не съм искала да лоша малката от кърма, но се уплаших. Сега си яде мляко, но имаме от време на време рефлукс и обвиненията върху мен не спират.

Аз кърмех до 3 години. Затуй си мълча.

Адмирации за всички кърмещи и кърмили. Аз не казвам нищо. Просто сигурно направих грешка и тя ми се тъпани. В момента нямам нужда от критики и без това ще ме тресне следродилната депресия аз се виждам. По принцип не съм човек, който си оставя магарето в калта, но като става дума за бебето изпадам в шок да не стане като с кака и, да не яде и т.н.т. В болницата като видях как си хапва млякото от шише и се успокоих, че това ми дете ще се храни, а сега съм с тревоги дали ще се справя. И тази жена само мрънка, че младите (тоест аз) били лигли и какви майки били като не могат да търпят болките от кърменето. Не съм свикнала с приказки относно гледане на деца, защото с първото си бих камшика почти веднага след като го родих. То не е тайна това, аз съм споделяла много пъти тук във форума.
И още една приказка чух вчера "снахата с много силен ген, сменя бащите, а децата все на нея приличат".

Злодиеда, честито! Нека да е здраво и мама да е спокойна! 🤗 Точно като Google, да кажа и аз. Раждаш и първия въпрос не е как си или нещо подобно, а “Кърмиш ли?” и веднага след него “Ама естествено ли роди?”. Понякога са в обратен ред, но това са най-важните въпроси на света и в зависимост от отговора и на двата следва един поглед малко осъдителен, малко съжалителен. 🤣 Абсолютно съм потресена, че от какво родих това са най-задаваните въпроси, а не “Момче ли е?” “Как се казва?” “Кога се роди?”… щото на леля Пена ѝ е супер приоритет как родих и дали кърмя.
Сори за спама!

По темата. Когато бях без дете съм се включвала и съм чела мнения “Не се връзвай, не си го слагай..” и тогава ми се струваше немислимо. Че съм и “Ще видиш като родиш, свека ще ти вземе детето (хиперболизирано, разбира се). Мале, колко се променя всичко след детето. Нямам търпение да дойдат бабите и да му се радват, да се радва и той. Свекърва ми се държи на положение и не съм очаквала, че ще е толкова разбираща! Та, наистина няма смисъл да се дразните, че не ви пратила честитка или подобни. Няма никакъв смисъл! Сирете едно вино, чай или каквото там пиете, грабнете си една книга и майната му на свекърви, тъщи и т.н. Животът е прекрасен! 🤣

Злодеида, честито бебе
Не се терзай, взела си доброто решение към момента, което впрочем си е лично ваше и изобщо не знам защо свекървата си вре носа в тези неща.
Ужасно се дразня, когато такива хубави моменти биват съсипвани от трети лица, не стига че човек си има достатъчно притеснения, ми и тъпи приказки да слуша.
Разкарай я от полезрението си, не подавай никаква информация и минимизирай контакта, докато се научи как да се държи.

Злодеида, честито! Да сте много здрави и щастливи!
По въпроса с кърменето имам две деца, първото кърмене 2 седмици, а второто година и два месеца. Дете с дете не си прилича. Но това няма никакво значение. Обичам и двете си деца, не мисля, че съм повече или по-малко майка на едното, заради едното кърмене. Важното е бебето да не е гладно и мама да е спокойна.

Злодеида, аз имах същия проблем. Нямам зърна (навътре са ми , още от малка). Имах кърма, но никакъв шанс да кърмя. Реве дъщеричка гладна още в родилното, но не може да суче. И накрая ми дадоха АМ (не искаха там акушерките и ми се караха, но ми дадоха накрая). И после спирах кърма с хапчета, пристягане.....
Но, поне никой не ми е намилял. Даже напротив - бяха години с дефицит и АМ (тогава "Бебе 0") не се намира, а ММ обиколил цяла София да зареди, още докато бях в  МД.

Така и не успях да се адаптирам – или да се „впиша“ – в това майчино общество по площадките.

Опитах още първата седмица, след като си прибрах детето, че беше  кувьоз. Но просто не се получи.

Родих със секцио – по мое желание. И всеки път, когато го кажа, следват едни погледи, въпроси, коментари. После идва следващото – че не кърмя, защото нямам кърма и отговорът почти винаги е един и същ: „Нямаш, защото си родила секцио.“

Срещала съм и абсурдни твърдения – че секциото не било раждане, а просто операция. Че съм избрала по-лесния начин. Искарах почти цялата си бременност хоспитализирана и за хората, които бяха до мен и преживяха това с мен няма значение нищо от това, което питат и съдят. Има значение, че сме добре.

Истината е, че каквото и да направиш като майка – винаги ще се намери някой да те осъди.

Преди две години, когато попаднах в ситуацията със свекърва ми, приемах всичко много тежко. Всяка дума, всеки жест. Но от известно време насам нещо в мен просто се промени. Настъпи едно облекчение – станах безразлична. И оттогава ми е много по-леко.

Ариел, не знам цялата ти история – виждам само това, което пишат другите. Но е много изтощаващо и токсично да приемаш всичко толкова лично. Понякога хората наистина имат лоши намерения, понякога – не. Но когато си пренавит, започваш да виждаш негатив дори там, където може да няма.

И в крайна сметка – най-важното е как ти се чувстваш, а не какво мислят всички останали. Някои хора мечтаят да имаш нашите животи, докато ние не осъзнаваме какво имаме. Загубих почти две години в терзания, лоши мисли, ядове вместо да се радвам, че успях да имам дете, докато в същото време много близки за мен хора правят шести опит инвитро….