Присъединявам се и аз с благодарности към дамите, които създадоха и така обстойно коментираха всичко през първите шест месеца на темата. Чудесна инициатива, едва ли подозирахте колко сте ни помогнали. Много от информацията, която намерих тук, касае аспекти и подробности, които лекарите никога не коментират. Или просто не са се интересували да научат.
Под влияние на подробно документираните ви преживявания и аз се съгласих да се обърна към този медикамент - по принцип никой не обича да се боде - който първоначално бях категорично отказала на ендокриноложката. Пътем се наложи да я сменя, но това ще споделя на по-късен етап, след повече наблюдения върху жлъчката ми.
Освен за благодарности, пиша и за да споделя една полезна информация. В тази и особено в темата за саксенда на няколко пъти е коментирано пренасянето на писалките при пътуване в чужбина със самолет. Общо взето, дамите не смеят да го правят в ръчния багаж. Избягват пренасянето, доколкото им е възможно или ги пускат в чекирания багаж. Аз не живея в България и беше задължително да взема лекарството с мен. Доколкото при последните пътувания - по стечение и двете с турски авиолинии - не си получих веднага куфара, единия път даже стана след два дни, никак не посмях да направя подобно нещо. Разсъждавайки логично, си казах, че диабетиците на инсулин при дълги полети от 24 и повече часа няма как да не пренасят със себе си писалки. Та рискувах и никак не ми беше забавна мисълта за конфискация, писалката все пак ми струваше 475 евро. Мина без абсолютно никакъв проблем! Никой не ми е искал дори рецептата за доказване. При това със все чантичката, която е пълна с охлаждащ гел, т.е. и тя е сред контролираните и ограничени субстанции. Първо се разходихме из Европейския съюз, накрая излетях от Лондон за Африка. Дори не му и обърнаха внимание.
