ДВАНАДЕСЕТИ клас 2025/2026 - Тема 2

Даа и аз така мисля. Нямам никакви претенции, където я приемат, там ще учи. Тя има ли желание и акъл, приемат ли я, ще стане доктор, където и да е. Просто ми се щеше по-лесен да й е пътя. Ние нямаме лекари в семейството, знам мен колко ми е било трудно да градя всичко и ми се искаше да й е малко по-лесно. Но от друга страна много се вълнувам разбира се. Аз се оглеждах и в чужбина, такива чудесни специалности има, но не, тя не желае за сега в чужбина. 2 години се готви, курсове, уроци, дано си заслужава усилията.

И стоматология и фармация, пак си струва. Пробвайте и в СУ и в Плевен и във Варна, навсякъде.

bobi_ko, вече Dive е написала, че тук е доста приятно по принцип. Уцелваш просто момент-изключение.
Добре дошла и от мен ! Надявам се да поостанеш и да видиш, че всъщност сме много готини,
(скромно казах ) .
Адмирации за избраната медицина! Когато нещо се желае силно, дори без максимална ученолюбивост и амбиция, децата са склонни да ни изненадват. Вярвам, че и с твоето момиче ще е така.
Задължително пробвайте и във Варна. Не сме от този град, нито сме в сферата на медицината, но преди няколко години ММ работи по един инженерен проект за варненския медицински университет и ми е разказвал страхотни неща за там - база, ръководство, преподаватели, ниво. Дори съжаляваше, че синът ни грам не залита в тая посока, друг вятър е в платната му, иначе като нищо щяхме да го побутнем за там.

И аз не смятам да купувам специален тоалет за мен за изпращането. Имам достатъчно официални дрехи. Но пък и ние не планираме голямо роднинско събиране. На мнение съм, че празникът е на младежът; ние родителите му само ще отпразнуваме порастналото дете и ще се напием по повод "развода" ни с МОН.

Точно така, навсякъде ще пробва и всичко с биология и химия. Първо ще видим предварителните изпити. Като си представя поне 10 изпита април и после още толкова юни и ми става зле...

Евентуално ако не намерите, може да и изработят обувки, преди 2 години за близко момиче с много малък крак изработиха обувки, защото е 34 номер. Но пък може да има 43 номер, знам ли, в нашият род сме 35/37 номер макс жените и обикновено търсим малки, не големи номера.

По принцип сме си много гостоприемни и приемаме всички с добре дошли, но както писах в началото на темата, ще има период, в който тук ще ври и кипи от всякакви емоции и тона няма да е така спокоен, както е в момента. Но и това ще мине и всичко ще си дойде на място.
Днес бяхме в Парадайс и няма никакви бални обувки. Единствено в Shoe aquarium имаше няколко хубави модели, но нямаше "нашия" номер 🙄

Добре дошли на новичките! Всички сме изнервени, годината е трудна за всички ни. Аз нося вина с коментари за медицината и учение в чужбина, за което се извинявам. Всяко дете си има избор, път и съдба. Всички искаме най-доброто за тях и много трудно когато виждането ни за най-доброто не съвпада с тяхното.

Дъщерите на наши близки роднини от областен град кандидатстваха с две години разлика медицина. Синът на моят близка приятелка също преди няколко години. Интересното е че и тримата кандидатстваха и на трите места едновременно (София, Пловдив и Варна). Дамите бяха приети и на трите места и предпочетоха София. Младежът беше приет само Вн и то  резерва, но понеже се оказва че наистина  мнозина кандидатстуденти опитват и на трите места едновременно, и той влезе, както беше резерва. Споделям го, защото и за мен беше нещо ново като информация.

bobi_ko, добре дошла и от мен

Аз пък само ви чета, гриза нокти за няколко неща едновременно и не ме свърта. Да вземем да полеем страстите като се постопли малко, на live среща.

Поздравления за DSD-та на наборите! Браво на тях!

Очаквах малко по-късно темата да стане горещ картоф, но ние сме свикнали да 'одим по жарта

Привет, Боби
Успех на наборката.
Моята реши да се пробва в две специалности, това е ново от снощи. Да се пробва в Холандия също, ама за там английски. Щяла да ходи за сертификат. Да пробва каквото иска, ние ще я подкрепим Оммммм.
Искала да си праща мерките по уатсап за роклята за бала, нямала време да ходи да ѝ ги вземат, трябвало да учи по френски. Оммммм. Бяхме до Виена за няколко дни, и понеже нейна приятелка има така модерните Лоботен бяхме да ги види, мерИ, отказа се. Оммммм.
Чакам си аз Август месец, тогава ще е приключило всичко.
Мисля да съм с панталон и риза/блуза. Рокли принципно не нося. Нищо съществено не мисля да купувам за себе си.
Пп. Познат лекар не практикува, точно защото преди, когато беше задължително разпределението по области, села и паланки са го изпратили някъде, с такова нежелание е отишъл и работил, че точно това, след години зор и учене  го е отказало от практиката. Сега е в рисърча.
Не са малко такива случаи.

За големите номера обувки- в София, в Борово, отвориха магазин само с номера над 41. Страхотни са, ноо са супер скъпи. Все пак може да се видят- имат сайт - stilleto или нещо подобно беше.

И от мен: Добре дошли! на всички новопоявили се! Много са хубави тук хората, ще видите.
Аз повече ви чета. Налегнали са ме едни…, бе не е за разправяне. Отделно карах грипа 2 пъти в рамките на месец, аман! Още си влача кашлицата. Изобщо няма да купувам тоалет за бала, ще измисля нещо от наличното както направих и при сестра му, за да се снимаме.

Ако не се яви, неявяването не се отразява никъде и по никакъв начин. Ако се яви резултатът се вписва.


vesela_veli, мисля, че просто не си прочела прдишната дискусия. Идеята беше да лекуват определен брой години където и да било в България, не непременно в Разград. Нп в България, не в Бавария. Ако всички остават за някакво време в България, ще стигнат и за Разград. Т.е. най-добрите ще намерят места в София... или където си поискат (евентуално - откъдето са може), но и за Разград (и другите подобни неатрактивни места) ще останат някакви. А няма да затварят болниците там... И не само медиците, а всички, които завършват "нужни" неща - разните там Пи Ари и др. подобни вероятно просто изначално няма особена нужда да бъдат спонсорирани, могат просто да си останат по принцип платени специалности.


bobi_ko, щом има желание защо я разубеждаваш? Учи по цял ден - колко повече да трябва да учи, за да е прилежна? По-скоро да помисли иска ли наистина да я практикува след това, не толкова да я учи... защото да, ученето е сериозно, но после идва остатъка от живота и той е по-дълъг. Медицината е тежка като прпофесия, не само като учене... Ако има желание за тази част - прекрасно... Ако не е сигурна, може и за дентална медицина да помисли като вариант, за работа е със сигурност по-леко... Но все пак ни трябват и лекари, нали така? На някои хора това наистина е призвание.

Аз дискусията много добре я прочетох.
Не разбирам само защо се натоварват и малкото студенти решили да учат медицина с очакванията да зарежат всякакви техни мечти и желания и да идат някъде защото някой си бил дал пари за тяхното обучение.
Това трябва да е очакване към държавата да осигури възможности и добро заплащане на лекарите.
И родителите доста преди да станат студенти са хвърлили маса пари за подготовка на студентите, техните пари нямат значение така ли. Да не говорим за труда на студентите.
Май като събереш всичко това се получава доста повече от приноса на каквато и да бабичка, пък била тя и от Разград.
Всеки трябва да е свободен сам да реши къде ще работи след като завърши и специализира.

Честито на всички с успешното ДСД.
Остана малко, момичета...
Мен вече ме налягат едни мисли от това, че всичко свършва и като знам, че ще замине след по-малко от 7 месеца и ми се пълнят очите със сълзи... но знам, че това е нейния път и трябва да намеря начин да се справя с моите емоции.
Относно обувките - ние поръчвахме от доста сайтове, измери много модели, връщахме... и накрая поръчахме от Nine West и поне според дъщеря ми са най-удобни от всички обувки на токчета на ток 10 см.
Възхищавам се на децата, следващи мечтите си с медицина. Моите и двамата при.цялото лутане какво искат от живота и какво ще правят, още от малки знаеха само,  че медицината не е за тях и никога не съм имала такива надежди и очаквания.
Важното за мен е всяко дете да следва собствените си желания, собствените си цели, а не да се опитват да постигнат нечии чужди очаквания. За съжаление понякога е неосъзнато как детето, в желанието си да накара родителите си да се гордеят с него, приема техните очаквания за свои амбиции. И за това често след първи курс осъзнават нещата и се отказват. Не е само от несправяне, не е само от носталгия, а просто разбират, че има разминаване между очаквания и реалност. Таааа такива са моите страсти последно време и се опитвам постоянно да провокирам дъщеря ми, за да съм сигурна, че това е нейното желание и мечта.
И при нас на РС казаха че третата матура няма да се отрази на дипломата, ако не се явиш на нея, но и посъветваха на който няма да му трябва - да не се явява.
При нас, предвид че вече е приета изобщо не смята да си дава зор с допълнителни матури.
Иначе пък университета вече й изпратиха имейл за допълнителна подготовка по математика, която започна и явно в БГ има доста теми по математика, които не се учат в училищата за разлика от Белгия и ще си има сериозно занимание преди септември. Но пък това ще й е и допълнителна подготовка за матурата, така че с 1 куршум - 2 заека...

Като човек, носещ 43 номер обувки, мога да ви посъветвам да видите онлайн - миналата година си взех обувки с ток (не висок, че и аз съм 180) от Некст. Вижте и в немския Амазон. В тези може да намерите нещо на по-нормални цени.