Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

Истината е, че си ми беше малко самотно първия път като родих в самостоятелна стая. Нямаше възможност за посещения тогава, защото още се вихреше някакъв Ковид. Но пък не си представям и да бях в обща стая. Исках бебето да си е постоянно при мен, а повечето майки си ги оставяха за през нощта в неонатологията. Освен това така си говорех по телефона на спокойствие, гледах си филми, къпех се и се обличах на спокойствие. Имам няколко дни в рискова бременност в обща стая и изобщо не ми беше комфортно. Най-вече почти не можех да спя, така че сега пак ще избера самостоятелна. Вече зависи от предпочитанията на човек, но колкото и да ми се струва безумно около 1000лв за три нощувки в самостоятелна стая, толкова и осъзнавам, че ако си ги спестя, ще си докарам голям дискомфорт.

И на мен хем ми свидят тия пари, защото е пладнешки обир направо, хем изключително много се замислям, то съм вече с двата крака във финансовия крах. Всички ме убеждават колко било хубаво с компанияяя, ама ако ми се прилошеело да има кой да извика някого от персонала, но аз, първо, мразя компания, силно асоциална съм, второ - вероятността да ми призлее от съжителството с някого е далеч по-голяма, отколкото ако съм сама.
Била съм в двойна стая след леки интервенции за много кратко, без спане, така че се преживяваше, но пък за живота си със съквартирантки от студентските години мога роман да напиша. Най-големият ми фаворит беше една, дето обичаше да се преоблича пред публика. Не да отиде в банята, не да се обърне поне с гръб, както си стои си изтъпанчва дибидюс и на възмутения ти поглед и молби да поприкрие малко отвръща "Е, к'о толкоЗ! Нали сме жени!". Ние сме жени, ама това не значи, че желая да виждам гърди и вагина, различни от моите. Та тоя натурализъм ме отвращава и погнусява, не съм много убедена, че ако попадна с подобна силно нетактична и свободолюбива нудистка ще успея да оцелея без да си скъсам нервите.

Иначе мен ме въртят настроенията, или съм тромава, изморена и искам само да лежа и мразя всеки, който ми намери работа, или отведнъж ме хваща бясът и свършвам една камара работа, която съм отлагала. Общото е, че всички ме дразнят винаги, така и не се облагородих.
Сега съм на фазата за преподреждане на къщата, чистене, докато все още съм жизнена, обаче мм не мисли така. Рано било,  имало време, направо като го чуя и чак тикове получавам.

Аз винаги съм била раздразнителна, но вече нещата излизат извън контрол в някои дни. От премисляне, недоспиване, неудобство и най-малкото нещо ме дразни. ММ го виждам, че едвам се сдържа на моменти, но няма какво да направя. Извинявам се от време навреме, друг път просто си казвам майната му- 9 месеца имам на разположение да съм такава каквато искам без да се съобразявам и извинявам за всичко.

За стаята- 100% в самостоятелна стая. Аз спя супер леко и бебето ще искам да е с мен, та достатъчно ще ми е то че ще ме буди, не искам чужди бебета и жени също. Отделно хич не обичам комуникацията с непознати жени. Мислех да съм в двойна стая уж за помощ и обмяна на опит, но предпочитам си личното пространство пред това да има кой да ми каже две приказки. Ще си взема лаптопа да си гледам филмче, ако ми доскучае, но в еуфорията не знам как ще ми стане скучно изобщо. Вече почвам и много да го мисля целия процес, защото още 3-4 седмици и влизам в 37 г.с. и вече не се знае кой ден ще ти е последен бременна. Отделно ме притеснява разпознаването на контракциите, но според лекаря няма как да се сбъркат с подготвителните. Изобщо целия процес ме побърква от незнание- имам чувството че ще забравя нещо на 100%.

Аз вече толкова време имам подготвителни контракции, че ако ме захванат истинските, направо не мисля, че ще ги сбъркам!
Пия магнезий, обаче от перисталтиката явно се образуват бракстън Х.

Аз си мислех друго, понеже съм планово секцио и тогава имам шанс за самостоятелна стая, ако нещо стане и раждането тръгне по-рано, аз хубаво ще хукна в болница, ама за самостоятелна стая няма да се вредя. Така че колкото и да планирам, никога няма пълна сигурност. Надявам се бебето да изчака до планирането и да няма изненади.
Аз утре влизам в 32 седмица.

Преди бях в далеч по-добро настроение, но все пак карах лека бременност и нищо не ми пречеше, не ми беше лошо. Сега вече коремът ми тежи, някои нощи спя зле, нямам кухня една супа да си направя. В нас е прах и мръсотия. Мм не ме дразни, даже ме успокоява, като е около мен. Искам някакво време да сме просто двамата и да не правим нищо. Нямаме такова, заради ремонти и тн. Аз съм потънала в размисли и страсти да избирам неща за вкъщи, за бебето, един ден дойде една пратка, друг ден дойдат още две.

И просто като някой роднина избухне с някоя глупост и аз побеснявам. Не знам как може да има адекватни хора като свекъра, който е всеки ден вкъщи и един път не си казахме дума на криво. Винаги усмихнат, ще седнем кафе да пийнем, да си поговорим, а свекърва ми се чуди каква тъпотия да ми избълва и после “ама аз какво казах…” но то през главния мозък не минава, директно към устата.
Моята рода съвсем ме отписа, нали са ми сърдити. Майка ми не е, но тя е в такова положение, че трябва да се грижи за себе си.
Някои дни съм толкова изморена, че броя вече седмиците и дните до април и се чудя като родя ще ми олекне ли това чудо!

В болницата където ще раждам, е въпрос на късмет понякога да има свободна самостоятелна стая. Предния път бях и се надявам и сега да успея.
Времето минава някак ни бързо ни бавно. Уж е много ама не е много. А и свободата да говоря по тел, когато поискам; да си гледам когато каквото искам - си е незаменимо.
Аз свиждания съм казала, че не искам 🤭 като ни изпишат тогава ще се гледаме 😆

Аз тепърва влязах в 30г.с., аз съм от по-късните термини
Казала съм си, че като стане 2-3.03, чак тогава ще купя нещо розово 😆
А вече в 34-35г.с., ще нахвърля нещата в куфарчето (по-удобно ми е от сак).
Аз предния път носих мои дрехи за бебето, и постоянно го обличах с тях, а и хавлия бебешка (с тез пелени не се разбрахме). За себе си носих хавлия за тяло (нищо, че предоставяха), но аз предпочитам така. И тук там, това да сложиш онова, онова да сложиш и хоп събрал се багаж 🤭

Аз съм от хъркащите Постоянно ми е запушен носа, а и повечето килограми си казват думата. Затова искам да съм в единична стая, знам, че не е приятно някоя леля да ти хърка и да ти развали целия престой. С първото раждане бях в двойна стая, жената с мен не ми каза нищо, но аз се чувах и се будих от собственото си хъркане. Не е приятно. Нейното бебче пък беше доста ревливо, а тя го държеше 24/7 при нас, така че си бяхме квит. Този път няма да си причинявам такива притеснения и ще заложа на единична стая.
Този месец съм много на червено финансово и съм дала пауза на всички покупки. Счетоводството на фирмата ми са подали болничния ми за януари в началото на февруари. И на всичкото отгоре са го променили и имам отказ от НОИ да ми го изплатят. Трябваше да ходя до АГ да му се моля да ми го преиздаде. И сега очаквам да ми го изплатят до края на февруари. Седя си с последния превод от 8.01 от НОИ и това е. Няма нужда да обяснявам колко съм бясна заради несериозното отношение от страна на фирмата ми. Толкова червени точки натрупаха в последния месец.

В последно време и аз нещо финансово не се чувствам ок. С ремонта много неща трябват. Аз съм малко от хората, които искат едно нещо да купят, но да е читаво. Примерно уреди за вкъщи да не са най-евтините и тн. А това е разход. Слагаме и това-онова за бебето. Една от причините да искам да работя до последно беше да получавам заплата, а не болничен и съответно, защото съм ок и мога да работя, де.

Тия самостоятелни стаи в Надежда са златни, като сложиш всичко с раждане и следене.

Моят здравен фонд покрива само 400 лв бременност и раждане, които вече изхарчих. Сега от март подновяват договора и не знам какво ще бъде.

Аз от известно време чета по групите във фб, че родилното отделение в Токуда, няма капацитета да поеме броя на родилките и се налага част от тях да седят в отделението по рискова бременност, където не могат да си вземат бебетата с тях и ходят в определени часове в родилния сектор, за да си ги виждат. В началото не вярвах, но миналата седмица ми се наложи да почакам за преглед и в рамките на 30 минути, прекараха 3 родилки от родилен сектор към рискова бременност…. Та аз сега само се моля да не ми се налага да изживея това… ако се наложи, ще си платя за самостоятелна стая (ако изобщо и такива има, защото са по-малко като брой легла от двойните стаи)….

BeeLover,

Една позната преди 2 години след раждане в Токуда лежа в рискова бременност, без опция да е бебето при нея. А не плати малко пари. Нямаше самостоятелни стаи, родилното беше препълнено. Тя не беше секцио и подписа документ, че е съгласна да ги изпишат по-рано от тези 3 вечери. Доста се дърпаха, но нямаше как да откажат. Но и пари не върнаха. После сподели, че е било доста мъчително да лежиш прясно родила без усложнения, здраво бебе в стая с жени, които се молят да износят техните.....нито за нея, нито за другите жени е било приятно. За Токуда знам, че са топ болница с първа степен неонатология, но там отдавна всичко е просто бизнес и пари.
В отделението по УНГ лекар ми заяви, че детето ми е за операция, още преди да я е прегледал или видял каквито и да е изследвания. Не си бяхме съблекли якетата и седяхме още на вратата, а той записваше час и дата за операцията. Аз като го чух и просто си взех детето и излязох от кабинета. Беше скандално. Вече ако си близък с някой по-високопоставен лекар или си извеснен - ти се пазят места. Останалите са на късмет. И пак не е сигурно. Радост Тодорова (жена на някакъв футболист) разказваше по телевизията как е загубила близначета в 20г.с. и се е наложило да ги роди нормално в Токуда, защото тръгнала родовата дейност. Наложило да ги ражда в родилното, докато чува ражданията на други жени и плача на здрави бебенца ..... не знам практика ли е, но за мен не е човешко точно в такъв момент да подлагаш тази жена на това.

Не казвам, че винаги е така, просто споделям моя опит.

Уж в Токуда в ВРБ те връщат след раждане само за една вечер ако няма места, то не им е изгодно да те държат там, стаите са по-евтини.
Иначе аз съм лежала за задържане преди в стая пълна с току що родили здрави бебета, с кървене и молеща се докато майките до мен си гушкат бебета.
Честно казано искам само всичко да е наред, пък където трябва там ще спя. Ако трябва през 20 минути ще ходя да си гледам бебока, искам само да е добре и да минават тези 5 дни за секциото. 
Пък ако изкарам късмет заради това, че ще раждам с професор Марков няма да се оплача хич 😂

Аз също бях гледала разказа на Радост и направо плаках с нея.
Токуда ме е разочаровала преди години, когато имах доста “тлъсто” допълнително здравно и работеха много пряко с Токуда. Отидох на преглед и искаха да ми правят хистероскопия от сега за след малко. Ама тя се покривала от фонда, ама не знам си какво. Е, после отидох на второ мнение и си ми казаха, че няма такава нужда. Много искаха да си дръпнат паричките от фонда за моя сметка.
Има и добри лекари, за амбулаторни прегледи понякога все още ходя там. Обаче този случай не мога да го забравя.

Това за смесването на родилки с жени от високорискова бременност е просто.. нямам думи.

Аз от Токуда съм толкова разочарована заради хиляди други неща, че не бих си поверила своя живот на тях, камоли на детето ми, заради това и никога не ми е била в листа за раждане. Само вмятам, че на жена с прекарани три последователни инсулта за 2 дни и казаха, че и няма нищо.
Да сложиш в една стая жена с РБ с жена, родила здраво бебе, е върхът на идиотията, за колкото и време да е. Другите работи даже няма да си направя труда да ги коментирам.
Но и като забременях, говорих с топ лекари, с много стаж - никой не ми препоръча Токуда, та не знам колко е уникална.
Всички насочиха към Щерев, Надежда и МД и то към точно определени специалисти.
Относно стаите - за жалост, ако нямаш връзки, май не е много лесно да получиш точно това, което искаш.

Аз също се чудя самостоятелна стая ли искам или не. Последния път като раждах бях с друга родилка и не ни беше зле защото си гледахме взаимно бебчетата докато една от двете ни се къпе примерно. Но пък имаше телевизор в стаята, а тя обичаше да заспива с пуснат. Което на мен ми пречи и съответно като искам да го спра, тя се събуждаше и казваше, че го гледа 😂

В МД преди години смятаха за топ идея това да слагат жени с прекъснати по медицински показания бременности в стаи с родилки, които чакат да ги вкарат в родилна зала.

Не знаеш да ревеш за загубеното човече по-напред ли или да окуражаваш момичето до теб, което ражда. 😔

В общи линии излиза, че където и да е човек, трябва още на входа да "пуска пердето" и толкова.

А за стаите - каквото такова. Аз уж съм се подготвила за самостоятелна, даже с мъжа, но ще избутам и с други майкимайки, ако се наложи.  Важното е всичко да е наред с мен и бебето!
Лимит, който не бих приела при никакви условия обаче е да не е при мен детето! Първата бременност родих в определена държавна болница, само защото бяха единствените тогава, които го даваха бебетата и можех да родя изцяло по ЗК. Сега също няма да правя компромис, стига да няма усложнения, тогава няма място за капризи.

Важното е да сме спокойни за нашето здраве и да се чувстваме в добри ръце при този така уязвим момент, все тая къде сме избрали. Това е въпрос на личен избор.

Аз вече започвам да се побърквам, че губя контрола над живота си. А с бебе на път този период е доста дълъг - бременност, раждане, после първите 2-3 години (с бонус загуба лично пространство) 🤣🤣🤣 На теория знам, че трябва да пусна коптрола, но на практика се познавам и знам колко ми е трудно 🙈
За пореден път си припомням, че жените сме свръхчовеци с много специални суперсили. И се сещам за онова видео, където мъж пита жена: "Кажи ми едно велико нещо създадено от жена?" с цел да омаловажи дамите, но тя му отговори: "Родили са над 8 милярда души!" 😇