Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

И преди съм писала - с мм решихме, че искаме всичко да си купим сами и го направихме, още бях в 4 месец. 🤣 Хем спестихме някой лев, хем спестихме и някой друг скандал - вече се чувствам тромава, едва ходя, постоянно ми се пишка, нервна съм и просто не се виждам, ако тепърва трябваше да обикалям и да избирам.
Част от роднините ни се натискат и то за скъпи неща, но всичко е по-скоро с цел да се изхвърлят и после да се бият в гърдите какъв невероятен подарък са направили; друга част още в началото бяха възмутени как така сме накупували всичко толкова рано, то след раждането трябвало!
Затова аз държах да си накупуваме всичко сами, избрали сме си количка, легло, шишета в ценовия клас и марка, която ни устройва; дрехи също сме взели, каквито са ни харесали; купила съм си и неща от тему, които съм преценила, че са абсолютно същите като тук и няма смисъл да давам много пари или са ми харесали.
Разпределили сме се всеки да се оправя с роднините си самостоятелно, за да не стават излишни конфликти.
Свекърва ми си има нейните си моменти, но ние живеем надалеч, общуваме чрез мъжа ми, така че ако се дразня единствено, ако той ми сподели за някоя реплика, но се случва рядко. Не досажда със съвети, не се натрапва, даже в началото ме окуражаваше, когато бях с постоянни контракции и бях изпаднала в дупка. Решила е да прави подарък на всяка цена, допитва се до мъжа ми,че да не ни затрупва с боклуци, в крайна сметка е избрала много хубаво и полезно нещо.
От моя страна пък са решили да ни дават пари, макар че на мен ми е неудобно и няма нужда, казала съм, че ако толкова искат да ми правят подарък, достатъчно е да се стиковат помежду си и всеки да гледа бебето за час-два веднъж месечно, за да се почувствам и аз човек и да отида на фризьор или да се наспя. Въобще не смятам, че хората са длъжни да ми дават пари или да купуват каквото и да било за детето ни, в крайна сметка като сме го създавали сме преценили, че можем да си го позволим и финансово.

Успях да си организирам и раждането вече, за което съм много щастлива, чувствам се доста по-спокойна, мм също хареса лекаря. Спряха ми витамините за бременни и витамин Д, което ме улеснява и за изследванията, едни 40лв.отпаднаха. И по второ мнение бебето се развива добре, даже като никога гледаше право в екрана, докато го разглеждаха. Получих и разрешение да дебелея до още 10кг, докато стане време за раждане, което ме учуди, но в крайна сметка коя съм аз, че да споря?
Остана само да мина и през лекаря при когото мисля да запиша бебето, когато се роди, и съм готова напълно с всичко.

При мен последните изследванията пък излязоха в норма - желязото съм оправила, магнезия, вит Д, TSH. Според АГ всичко е точно, но знам и аз, че за бременни референциите са различни, така че тук-там нещо мръднало, ако доктор не каже, че е проблем, значи си е добре.

Аз имах  бременен ринит. Не беше постоянен, но появи ли се - носа ми течеше като при тежка алергия. Чак главата ме заболява и от надуването започваше да ми тече кръв от носа. Откакто промивам с физиологичен р-р всяка вечер носа, има облекчение. Скоро не се е появявал, което ме радва. Според мен нещо го отключва, но нямам идея какво. Като промяна започнах да чистя прах всеки ден и да пера по-често чаршафите, но не знам дали е от това или хормоните се понаместиха. Също имах дефицит на вит Д и желязо, които оправих последните месеци.

И аз искам да дойда да помрънкам.

Tracck, много добре те разбирам. Моя мъж участва активно в домакинската работа, но това мърморене е толкова потискащо...
За дреболии. Освен това не спя изобщо добре последната седмица и това отделно си влияе. Като се оплаках ми отговори "чакай да се роди..." Че и най-добрата ми приятелка ми го каза същото. 😑

Какво да чакам? 2 деца съм си изгледала и много добре знам какво ме чака. Няма нужда да ме потискате повече и да ми се натяква. Ама и той няма да спи. Уверих го.
И все някакви потискащи теми. Политика, философии за живота... миии не ми се слуша баш сега.
Оставете ме с розовите ми очила да си витая в облаците. ☁️☁️☁️ Добре че излизам в болничен от понеделник. Ще ходя на изследвания и до ХЕИ. И други задачки ще имам - идеално!

Да ви се оплача...с тази бременост вечер енергия и сили 0, още в 20ч. И стотици пъти казах на мм, а той "е, айде да излезем да се разнообразиш". Аз му казвам "излез без мен", той отказва. Ние имаме и друго дете на 1г, и винаги го вземаме с нас като излизаме. Сега обаче, хората с които ще се виждаме, избрали лъскав и скъп ресторант. Където предполагам, ще е пълно с iqos,пури и т.н.
И мм предлага да оставим детето вкъщи с някоя баба (заради дима, който съм убедена на 1000% ,.че ще го има). Аз обаче хем искам хем не искам. Толкова е сложно с тези хормони.
Отделно нямам и грам желание за излизане вечер - което е нетипично за мен. Аз обичам да излизам и да съм сред хора. Обаче сега хормоните друго говорят

Ох, излях си душата. Извинявайте, че ви спамя

Да измрънкам и аз с предпролетна и предродилна депресия. Нямам сила за нищо. Мъжът се къса да бачка по 16-18 часа на ден, а аз грам нямам желание за луди игри с детето. Не се виждам с никого извън къщи, не правя нищо смислено по цял ден и просто топля дивана, защото като се презоря (разбирайте - да напазарувам от три места примерно), коремът надвечер почва супер гадно да ме опъва.

Бяхме говорили с роднините да дойде някой да гледа голямото дете, веднага като усетя, че почва раждането, за да може таткото пак да е до мен. Наскоро обаче се появило предложение да сме пратели голямото дете при тях в провинцията за десетина дни преди раждането и да го докарат обратно при нас, чак като се приберем вкъщи от болницата, живот и здраве. 😔 Като казвам "провинция", не говорим за разстояние от София до Перник.

Стана ми много неприятно, защото смятах въпроса за решен преди месеци и всичко си организирах спрямо това.

Факт е, че досега не сме оставяли двугодишното с преспиване никога, но просто не се беше налагало и при положение че всички са толкова далече, е ясно защо не сме се опитвали да го научим да спи редовно при други хора. Преди раждането имахме план на няколко пъти да "изрепетираме" спането без нас, но вкъщи, а не на чуждо място и не да се стараем да го оставяме за цяла седмица!

Не мисля, че дни преди появата на нов член на семейството е ок да отделяме детето ни от познатата му обстановка и режим за толкова необичайно дълго време. Това, че аз изобщо няма да съм спокойна в болницата, като знам, че сме заточили големия за дни наред нанякъде си изобщо не исках да го коментирам.

Излиза, че съм майка-орлица, която не дава на никой да се доближи до детето й, обаче след като 2 години не е имало нито предложение, нито повод синът ни да остава да спи другаде, сега при една от малкото ни молби за помощ роднините да ни връщат подобна оферта доста ме напряга. Даже казах на таткото, че пред това да пратим големия ни син на 400 км разстояние за седмица или даже за повече, предпочитам просто този път да родя без партньорска подкрепа в родилна зала.
Текват ми сълзите само като го пиша това, много мразя такива извивания на ръце с дете в центъра им.

Моята майка ще е в командировка почти 2 месеца- март и април и няма да е в страна, за да дойде да помага. Свекървата естествено веднага си предложи услугите, но не можела видиш ли да спи на “чуждо” място и в “чуждо” легло и иска да вземе дъщерята в провинцията, което е на 300+км от София. Дъщеря ми е на 4г, няма проблем да е без нас- привързана е еднакво към мен и баща си, но бях абсолютно категорична, че това няма дори минимален шанс да се случи. Нямам намерение да отделя голямото си дете, само защото се е родило малкото. Ние котката ни няма да пратим никъде след появята на бебето, какво остава за каката. Опитах се спокойно да обясня на жената, че дъщеря ми е вече на възраст, която разбира какво се случва и едно подобно отделяне от нас за 10-15 дни, може да доведе до силна ревност, да се почувства, че сме я изоставили и какво ли още не. Ми не, не мисля да си го причня това на детето. Свекито естествено ми каза, че прекалено много обмислям нещата, че прекалено много психология чета, но мъжът ми толкова много не се понася с майка си, че веднага я отряза и ѝ каза да ни остави на мира и ако преценим, че имаме нужда, ще я потърсим. И тя поръчва много неща от Тему, но само за нея и свекър ми и то главно неща за бита. За 4те години на дъщеря ми, те са ѝ подарявали подаръци само за Коледа и рождените дни, за раждането ѝ- дори едни чорапи не бяха взели- а хората имат възможности. Но хора всякакви, отдавна не се впечатлявам. Сега за бебето дори не са ме питали- имаме ли от нещо нужда, какво ще преизползваме, какво ще купуваме, до къде сме- абсолютно нищоооо. Моята майка пък е на другата крайност и там сме поставили вече забрана за покупки, защото не може да се влезе в детската стая

Аз на никаква помощ не разчитам. Макар да нямам други деца, все пак искам детето да си общува с баби и да не е лепнато за мен. Детето на моя приятелка така на 2 г и кусур на ясла не може да тръгне, не е спало без нея, не може една вечер да излезе, защото не го е научила да заспива без нея. Мен тия неща ме ужасяват и не искам до вц да не мога да ида без да реве. И тук ако има баби е супер, малко да има една вечер кой да го гледа, за да излезем или да си починем. Обаче качеството на моите баби е съмнително, особено като да гледат бебе.

Майка ми още не се е оправила, не ходи на работа, седи на една пенсия. И от нея покупки не очаквам, че финансово не е добре. Обаче и като се оправи, не вярвам много да се справя с гледане на дете. Свекърва ми е с висок процент глухота. Не знам как да оставя малко дете като тя не чува ама много. Нейното си е диагноза, не е въобще шега. Тя не чува силни шумове, не чува много. Притеснявам се да й оставя бебе, дори дете на година. Тя ще го остави за 1 минута и не знам ще разбере ли ако нещо се случи, тип да събори, да падне…

Пфф, без думи съм за това велико "предложение". Аз също бих категорично отказала. Няма да е никак добре за детето, те защо така извъртат нещата, не им се идва да помагат ли, какво. При мен майка ми е винаги е на разположение и на 10мин пеша от мен, свекито и тя е близо, та като дойде времето според зависи дали свекито е на работа, ще оставим големия на майка ми, но не мисля да му казваме къде отиваме. За някои роднини е  хубаво, че са далеч, но аз се възхищавам искрено на семействата, които сами си гледат децата, макар, че нямат друга алтернатива. Аз все имам вариант на кого да го оставя, на майка ми имам повече доверие, но и той е започнал вече да не иска да спи при нея за пред нощта. Преди го оставяхме 1-2 пъти в месеца при нея, но сега вече иска само при нас, от преди лятото не го бяхме оставяли да спи отделно и наскоро преди месец и нещо пробвахме пак и оттогава не иска и да чуе 🤷‍♀️ ама това е положението. Пък и все го мисля, като не е при мен, пък като е при мен искам да си почина, абе, 😂😂

Нашия до преди 1месец, си го гледахме сами. Нищо, че бабите само чакат да дойдат. Мъкнем го навсякъде с нас. Дори с мен на фризьор идва 🤭 никога не ни е пречило. Време за нас намираме след като заспи вечерта 🥰 просто бременността ми напредна и лекарката каза да спра да го вдигам и повече да почивам, и затова се наложи да викаме от време на време някоя баба. Ще го оставяме с приспиване, но искаме да порасне още. Да бъде по-осъзнато, ако може така да се каже.

Преди две седмици ме хванаха лудите и за 5 дни купих всичко, което си бях направила на списък😁 имам много неща от каката и като цяло са само дребни покупки, ама дрехи, козметика, памперси, шишета и те накрая станаха една голяма купчина кашончета😁 иииии миналата седмица приятелка се сети, че имала дрешки ….. и се сдобих с 5 големи торби дрехи….. сега имам дрехи за 3 новородени, не за 1 😁 Уикенда започнах великото пране, гладене и подреждане. Не издържам права повече от 20мин, така че всичко става бавно - всеки ден по малко. В края на 33 седмица съм, но съм като голям, възрастен, уморен пингвин 🤣 Работя хоум, няма да спирам изобщо, та жонглирането с работа, бебешка подготовка, кака и битовизми вече си тежи🥴
Свекърите винаги купуват каквото са си наумили - и сега изобщо нищо не са питали. Нещо като не ми харесва просто стои в шкафа и това е. Баща ми каза, че е заделил пари.
След като се роди бебето ще видим дали ще ми трябват помпа за кърма и стерилизатор, та ако трябват съм се разбрала с приятелите да купят това. Утре съм на преглед при АГ и на тонове при акушерката. От тук нататък ми казаха, че ще ходя всяка седмица на тонове до раждането , ще видим с АГ какъв е графика, но там е по-рядко със сигурност

Това предложение е безумно, как така изобщо имат смелостта да го предложат.. Да е ходил преди на гости при тях, да има навика, да, но да не е нощувало детето другаде и да му се причини такъв стрес е абсурдно просто.

Дами, аз искам да попитам има ли друга като мен, която е нямала никакви контракции до момента? В 33 г.с. съм. Ще питам следящия аг другата седмица, но до тогава ме гложди дали е нормално, защото всички приятелки покрай мен са имали от доста по-рано.

С първата бременност не усетих нито веднъж контракция преди раждането. Док каза, че със сигурност е имало Бракстън Хикс, просто не съм ги усещала. Възможно е и при вас да е така.

Lina1, аз с първата бременност 2 дни преди да родя бях на тонове и там апаратурата засичаше регулярни не Бракстън Хикс контракции, които аз не усещах 🤣🤣🤣
Преди това също съм имала, засичани Бракстън Хикс контракции по време на ЖК, но така и не ги усетих. Въпреки това пиех магнезии. Според мен е нормално жени да не ги усещат, но да имат.
С второто или матката помни, или аз знам какво е, но усещам и най-леката кантракция.

И аз с първата бременност не усетих никакви контракции, та даже и на раждането. Единствено на тонове ги хващаха, а след това на раждането се изсипаха тон лекари да видят как така не усещам нищо. Разбрах какво са контракции чак след раждането при свиването на матката. Мускулите на корема ми бяха доста по-силни с първата бременност и бебето беше като залепено за гърба ми затова и според АГ не съм ги усещала.