Наскоро някаква позната като видя корема ми, сметна за нужно да ни обясни как второто дете винаги, ама винаги било прецакано. Ами не, няма нищо общо дали е първо, второ, трето или девето дете. Това, че в тяхното семейство се е случило така и, основателно или не, тя изпитва угризения към второто дете, не значи нищо за другите семейства. Никой на никого в живота не гарантира да е винаги пръв, нито пък това, че си се оказал пръв/единствен в нещо, означава, че всичко със сигурност ще ти е супер. Децата са си деца и колкото и братя и сестри да има, всеки заслужава равна любов и отдаденост от семейството си и родителите. Вместо да мислят за това кой - първи, кой - втори, по-добре хората да се фокусират над това кого - как да възпитават.
Ако родителят си мисли, че едно от децата е "прецакано" само поради обективния факт, че се е родило самО дете/второ/трето дете, то неминуемо започва да фаворизира въпросното дете и да изкривява възпитанието му през призмата на това, че детето е по презумпция онеправдано и трябва нещо да се компенсира. Лоши неща произлизат от тази нагласа. Според мен трябва здрав разум, разговори с партньора и даже терапия, ако човек изобщо осъзнае тези склонности у себе си.
В този смисъл, самият факт, че мислим за това и се притесняваме дали ще се справяме и ще обичаме децата си по равно, вече означава, че най-вероятно ще. 😉 В същия ред на мисли, мотивираният и осъзнат избор двама души да имат "само" едно дете би бил най-добрият за съответното семейство.