Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

Как се справяте с вменяването на вина? Дебелокожа съм, но вече към края започва да ми идва в повече да се съобразявам с емоции, различни от моите, на мъжа ми или на детето ми(като и за техните не е много сигурно ). Периодично майка ми, разни лели и някои познати се опитват да ми начукват канчето как не ме били виждали с месеци, ама на какво приличало, трябвало да се движа, било вредно да седя само в нас и т.н.
А колкото повече напредва времето, толкова по-зле ми е, винаги съм била с крехка физика и бременността доста трудно я понасям чисто физически. Тежи ми, боли ме, лошо ми е, тазът ми е като разглобен, ребрата ме болят, пишкам на всеки 20мин.(особено любим ми е и ритникът на пълен мехур), така че ако излизам някъде винаги гледам да си предвидя и тоалетна в близост, озорвам се с качването и слизането от кола, така че и шофирането ми е по необходимост - до магазина, ако е далеч; да закарам детето; до лекаря. За всичко останало предпочитам да изчакам мъжа ми в почивните му дни - да свършим нещо, да се разходим, да напазаруваме. Нито мога да залегна по кафенетата, веднага почва да ме опъва и да ме боли, нито желая да каня някого у нас. Разходките ми са максимум по 10мин, после трябва да приседна или да пишкам. Вчера въобще не можах пък да отлепя от леглото, напук на хубавото време, от болките в таза и ребрата.
И на тоя фон, че вече бера душа, а ми остава още месец, в който да се мъча и да раста, все някой борец за правда се намира, ще кажеш, че аз примирам от кеф месеци наред да съм заложник на собственото си тяло и да не знам какво ме очаква утре! Направо съм вбесена.

Слушам тялото си и правя каквото ме кара да се чувствам добре. На хората, които дават ненужен акъл, казвам “Добре” и си правя каквото знам. 😃 Всяка бременност е различна, трябвало да се движиш, има жени, които им се налага да лежат цяла бременност и имат леки раждания, както и обратното.
Така че слушай тялото си, то знае най-добре от какво имаш нужда.

Мен пък всички познати ми казват “почивай повече” и гледат как да ме отменят в задачите. Бабата и таткото се редуват уикенда да изкарват детето навън, защото и аз след 10 мин трябва да седна/легна или пишкам. Излизам само с колата два пъти в седмицата за да направим по-голям пазар. За това и се подготвих с повечето покупки от рано. Днес евентуално ще отидем за финални неща с колата и това е. Мъжа цяла сутрин ми се извинява, че не може да ме изкара на заведение, обаче аз му казах че изобщо не съм за такова. Буквално имам един месец до секциото и искам да не се занимавам с нищо особено.
Няма търпение да видя бебока утре и да разбера как се движим. Синузита тъкмо се беше успокоил, сега пак се възпали и ме боли главата и сополите не спират амааа няма как. Хроничен си ми е.

Още малко остана, почивайте. Работа за вършене винаги ще има, срещи с познати също. Сега смятам е времето да си обърнем внимание.

В сравнение с други бременни в този етап сигурно съм добре. И аз изпитвам разни неразположения, но мисля, че се справям. Мм е по цял ден с ремонта. Не мога да разчитам за почти нищо на него, което не го казвам с упрек. Просто искам налепени плочки, а дали е дошъл с мен до болницата е важно, ама няма друг начин. Целта е да се обезпечавам сама, тоест да не завися от него, но не шофирам и си се влача с градския из цяла софия. И болница Надежда и мц в парадайс са ми далече и ходя с метро или автобус.
Общо взето нямам много избор. Като ходя до болницата и гледам друг ангажимент да нямам през деня, защото се прибирам и се пльоквам. Някои дни минавам по 5-7 км пеша и се чувствам добре, но се изморявам. Поне бебето е главично и като рита не е в пикочния мехур, а в ребрата.
Но търпимостта ми към хора е 0. Излизам с приятели като са из квартала, виждаме се така. С родата не мога да общувам. Разсърдиха ми се, че трябвало да се грижа за майка ми след катастрофата, то нищо, че сме в ремонт месеци. Всички хора правели ремонти…
Сега и братовчедка ми се сърди на мм, не ѝ помогнал с колата да ѝ зареди акумулатораи да я закара на ГТП. Никой от тях не ни влиза в положение… ние все едно лежим по цял ден и нищо не правим. Мм свали 10 кг за 3-4 месеца с ремонта и др неща.

Да няма от някъде изпускане на газ?
Масово са се чалнали всички.
Една позната сменя работата и ще се установява в моя град. Решила, че ще живеела в нас, докато си намерела квартира.
Майка ми също ми е сърдита, защото и било скучно и иска да идва в нас на гости (тя също е от друг град, тоест да спи тук). Казах, че в момента не е удобно.

Има нещо такова - всички са луди😂 Изобщо нямам търпимост към претенциите и очакванията на познати и роднини - заявявам си моите нужди в този момент и на който не му харесва…. Доста проблемна бременност изкарах до момента и нито за миг не съм ангажирала никого за нищо - справяме се с всичко сами с мъжа ми и единственото, което искам е, да не ангажират и мен - струва ми се честно. Акълите не спират да валят, но ги подминавам☺
Ще спра детето от градина, може би две седмици преди термин, ще го помисля още малко кога точно🙄

Абсолютно никаква търпимост нямам към никой, но най-вече го отнасят мм и дъщеря ми. Тя горката нали се наложи да я спрем от детска и е вързана по цял ден с мен вкъщи, а аз не съм най-прекрасната компания. Насилвам се да излизаме чат пат, но времето, което прекарваме вътре, е много изнервящо. Тя си е доста шумно дете, имам предвид че постоянно говори, разказва впечатления, игрите са й на глас, все ме кара да я гледам как танцува, как играе, как рисува... което е супер!! Но много искам тишина
Мм също го подкарвам, понякога е толкова несъобразителен. Бяхме на почивка сега през уикенда - на час път от нас. Той на връщане нещо си е решил, че ще направим обиколка до един негов познат, и пътят от 1 час стана 3,5 часа. По третокласен, обсипан с дупки и завои път. И това не е всичко. Прибрахме се някак си, корема ми е на каша, а той поканил и гости за вечерта Просто нямам думи, хормони ли са, какво е, по принцип обичам да контактувам с хора, да пътувам, да общувам, но всичко днес ми дойде в повече... Никак не ми е празнично.
И все пак - честит празник на всички дами - мами тук! Пожелавам на всички ни най-важното - здраве!

Аз по принцип съм човек, на когото трудно можеш да му вмениш вина, че не ти обръща внимание. Хич не ми дреме - ако искам почивка от някой човек или просто не ми се излиза/вижда с някого, няма сила на този свят, която да ме накара.
Имам компания приятелки, за зялата бременност сме се видели 1 път всички и по още 1-2 пъти с някоя от тях. Те си ме познават - нито се сърдят, нито нищо.
Виждам се само с точно определени хора, които съм сметнала, че изобщо не ме напрягат. Така е и с близките роднини.
Ако някой се почувства засегнат, много му здраве.
Със сестра ми понякога правя паузи даже, камоли с някого другиго.
Онзи ден даже си припомних защо съм си ограничила вижданията след като ми се наложи да обясня на жена с дете, която се пазеше много по време на своята бременност, как не е уместно да идва на едно събитие, при положение, че мъжа и и детето и са с грип А. Последваха сръдни и питане как може да се заразя от здрав човек, реших да не задълбавам.
Аз съм най-невглабеният човек за настинки, болести, не боледувам особено и хич не съм в истерия или паника, но мога да родя всеки един момент, ако близките ми не ми влизат в положение, няма смисъл да комуникирам особено с тях 🤣

Хората определено са се чалнали, за това съм ограничила контакти с 90%. Не мога да повярвам, че някой ще дойде на гости просто ей така на жена бременна в 8ми/9ти месец. Изобщо не ми го побира акъла, или пък че ще й се сърди или държи сметка за каквото и да било. С моите приятелки (3 на брой) сме на принципа, че като имаме нужда ще си кажем. Всичките са с деца, едната роди преди половин година. Знаят какво е, а ако се забравят им се напомня 😂 Но няма сърдити. Майка ми идва да помага с детето, защото аз я моля. Свекървата не я искам вкъщи, но ще пратим сина по-натам за един ден, за да можем да свършим нещо вкъщи финално.
Да ви кажа свекървата се прави леко на засегната, на мен чак ми е смешно 😂 заради факта, че не искам всичко на детето да е износено от някой друг или от тему. Преди време ми подметна, защо съм щяла да купувам нови чорапи като тези на сина ставали. Казах, че ако стигна до там да не мога да си позволя нови чорапи на детето ще й кажа, да ме спонсорира …
Взех си сак и мисля след утрешният преглед като знам как се движим, да си подготвя багажа да е готов като ест ще има няколко неща които ще се сложат в последния момент. Обичам да съм подготвена и да не го мисля, много мразя да се отавят нещата за най-накрая.

Те хората са си куку по принцип.

Моята свекърва има приятелка, съседка, с чиито син сватбите ни бяха през месец. Тогава обменяха опит за сватби, че и двете са свекърви. Сега за бебета. Другата жена се обидила, че снахата викнала майка си да чисти за бебето, а не свекървата. 😁
Сега моята се хвали, че не я изолирам. Просто няма нужда да правим конкурс Кралицата на парцала! Да чисти, който иска, майка ми е с патерици, аз съм почти в 35 седмица. Като иска да чисти и да оправя - нямам против.

На мен с приятелките ми се излиза, ама едната роди вчера, другите са с по 2 деца повечето и не знаят къде се намират. Едно болно и им стига да прецака всеки план. Разбирам ги, ако се съгласят на един ресторант да излезем ще е хубаво. Ако не, не знам кога ще е. С тях поне ми е хубаво, защото не ме натоварват. Товари ме родата, която не е свикнала сама да се оправя за неща като ГТП-то на колата и не знам още какво.
Днес, утре ще допоръчам още някои липсващи неща за бебето, ще допълня и багажа за болницата.

Мен майка ми ме напряга. Никога не сме били близки, това няма да се промени. Тя е в дъното, всъщност, на днешното ми припалване, че се помъчи да ми вдигне скандал по телефона и да изиграе жертва, видиш ли, как топ бабата на света е изолирана и докога ще е така. А при нас е дълбока древногръцка драма, рано-рано спря да е майка, не ме е отгледала тя, чак в студентските ми години реших,че ще простя. Но в крайна сметка съм прощаваща, а не проста, нито страдам от деменция. И все пак, винаги ме изумява как си врътва нещата и излиза тя жертвата, а е просто една безумно нагла жена. От същия тип, който изброявате по-горе - аз съм бременна, тя споменава как допреди 3 дни е била болна, ако кажа "не давай на детето сладко" - тя ще е първата, която ще му натика вафлата зад гърба ми; като стане въпрос за спонтанния ми аборт ми се казва, че "какво го мислиш, то дори не е било бебе", "то у 5та седмица не се брои за бременност", ей такива свинщини.
Една друга роднина и тя се опитва да ми обяснява как щяла да ни помага, да купи еди-какво-си, естествено изхвърлянето е за хиляди левове, възмутена е как сме си накупували всичко сами и как така не искам скъпото нещо, същевременно ако ме улучи в кофти ден, дори не ме доизслушва, ами ми обяснява как, едва ли не, аз драматизирам, че ми е зле.
Кофти партидата роднини са тия два броя, ама то като за двеста. Мен винаги това ме е ужасявало - един ден, като тръгна да се омъжвам и когато забременея. Като паразити са, адската токсичност.

Честит празник, дами!
Аз нещо много спокойно си живея и скоро не се бях ядосвала.
Свекъра беше изявил желание да вземе нещо за бебето, майка ми и тя само даваше зор и леко ме разклащаха. Намерих време и аз поръчах, те платиха. Вече всички сме доволни.
Обаче явно не е ок да си живея така спокойно, затова вчера за малко да обезглавя мъжа.
Другата седмица влизам в 36г.с. и му заявих, че вече и бира след работа не е ок да пие, защото може по всяко време да се наложи да ме закара до болницата ... не знам защо бях решила, че се подразбира. Май не го беше мислил. Набързо се усети и тушира ситуацията, но бях на косъм да му обясна на по-висок тон как стоят нещата.
Разбира се не спряхме до там. Не знам от хормоните ли е или наиситна е тъпо, но съм го помолила и да не си прави мъжкото събиране, докато с детето сме в болницата. За мен той трябва да е при нас и затова избрах да раждам на място, където гарантирано има тази възможност. На една позната така се наложи мъжа да търси лекарство за нея по нощите, а той не можеше името да си каже .... та се стигна до скандали и напрежение. Много ми се иска това да си го спестим. Но виждам колко не му е приятно и не той го крие. Чак ме хваща яд, сякаш напиването с приятели му е по-важно от това ние с детето да сме добре.
Ще има шанс да пие и да черпи, аз против нямам. Просто не и докато сме в болницата. Толкова ли много искам....най-вероятно ще стане както аз искам, но той определено не е доволен. А реално само един от неговите приятели го викна да пият точно като се роди бебето и той даже не отиде, защото беше зает с работа. Останалите така и не почерпиха .... вероятно ги замота живота с малко бебе и не са намерили време. Което е разбираемо. Не искам да съм зла, но да се радва, че не го карам да седи при мен по време на раждане 🤣🤣🤣🤣

Момичета, вас боли ли ви таза долу? Аз усещам една много тъпа болка горе на бедрата и отзад към дупето и заради това едвам ходя, буквално съм с походка на пингвин 🙄

Дааа, болка в срамната кост. Мноого е гадноооо. Спя с възглавница за бременни между краката.

Аз усещам, че бебето просто ще изпадне 🤣 Болка чувствам почти постоянно, ще ми се вече да излиза 🤣