Днес бях на тонове, бебето съдействаше много, беше будничко и активно риткаше.
Имах късмет да се завърти и главната акушерка, обсъдихме доста важни за мен неща, включително прилагането на окситоцин, епизиотомии, проверка за разкритие, пукане на мехури и прочее. Точно това коментирахме - подписването или отказ на информирано съгласие, правото на отказ на пациента за някоя процедура дори и да го е подписал, както и запазването на достойнството на пациента в такъв момент, но и опазването на живота му, както и на бебето. За мен е важно отношението и в този ред на мисли - едва ли някоя родилка е чак толкова истерясала, че да отказва напук проверка за разкритие/окситоцин/епизиотомия и пр., а по-скоро има предишен злощастен опит или вижда кофти отношение. Съгласете се, че едно е да дойде акушерката да Ви каже - "налага се да проверим разкритието", съвсем друго е грубо да Ви дойде между краката и да бръкне дебелашката все едно си търси телефона в чантата; или да обясни "трябва да пуснем система с окситоцин, виждаме, че вече нямаш продуктивни контракции, нито сили, бебето почва да губи тонове", съвсем друго е да Ви нахака нещо си в абоката мълчаливо, отведнъж да станат на често и болезнени напъните и да се чудите какво се случва.
За някои може да звучи лигавщина, но предпочитам така. Не съм в някоя фабрика за бройлери, ни крава за разплод, държа си на битовите удобства и на нормалното отношение към мен, достатъчно стресиращо и гадно е всичко, че да търпя и кофти отношение в най-уязвимия ми момент. Затова не съм се насочила и към държавна болница, затова държах и да изкоментирам всичко и с лекаря, и с главната акушерка. След като съм спокойна и вярвам в тях и виждам, че наистина са човечни, нямам проблеми да ми правят каквито трябва интервенции, ще знам, че са го направили от необходимост да опазят живота ни, а не просто да си спестят някое усилие и време.
Аз вече писах, даже го изкоментирахме пак и с роднините на всеки - ще видим как ще мине раждането и как ще се чувствам и тогава ще решим как ще процедираме с вижданията. Засега на изписването мислим да сме само ние, имаме и голямо дете, не виждам смисъл от толкова калъбълък пред болницата. Вкъщи също никой най-вероятно няма да идва в началото, искам време да се изкъпя, да се напаснем всички, да се повъзстановя, засега получавам разбиране. На по-късен етап ще видят всички бебето поетапно, може вкъщи, може и навън, то времето ще е хубаво. Поне и моите, и неговите родители са на мнение, че най-важно е аз да съм добре и ако идват ще е набързо, няма да се занимавам със слугинаж, бебето е приоритет.
На голямото детенце няма да подаряваме нищо, то това му е подаръкът. Искал, не искал - това е.
Радва се много, няма търпение да се видят. Предполагам, че може и да има някаква ревност или да се чувства неприятно на моменти, особено със спането, че със зор се отдели и още на моменти го е страх, пък бебето сега ще се шири при нас, но някак ще балансираме нещата, надявам се.
. А предвид, че първото ми раждане протече от-до за 5 часа, сега (ДАЙ БОЖЕ