С брак или без?

Judy, има го и обратният момент- сключва се брак само защото бебето е на път. Или защото годинките минават... А има и не малко жени, които забременяват с идеята да си гледат детето сами.
Та случаи могат да се намерят всякави.

Съгласна съм, има всякакви случаи.
По- често жените, които забременяват, за да си гледат децата сами го правят, защото няма с кого друг да ги гледат, просто не са намерили подходящия за тях човек, но искат да бъдат майки. Поне аз мисля така. Не претендирам да е общовалидно правило.
Ако мъжът днес не желае да сключи брак и бебето да е на път едва ли това ще го ангажира да направи тази стъпка. Ако пък му е все едно дали ще е със или без брак и сключи такъв "заради детето"- не виждам кой ще пострада от ситуацията. Има и мъже, които сами заявяват- "Ще се оженя, когато тя забременее. Семейство без деца не е семейство"- случаи всякакви.
Затова мисля, че темата е обширна, примери и мотиви могат да се дадат много. И това спокойно може да се прави без да се осъждат едните или другите.

Judy причините за съжителство и съответно раздяла или липсата и, които изтъквате при липсата на брак са абсолютно същите като и причините, когато го има брака!
Може би една разведена жена с дете е по - апетитна за мъжете, търсещи съпруги, отколкото неомъжвала се с дете жена Каква е разликата между двете жени???Или мъж, който няма да приеме "извънбрачно" дете, ще приеме "брачно", дете, което пак не е неговото???Каква е разликата - детето все не е негово и жената все е имала взаимоотношения с друг преди него!
Казвате "влюбени в момента" - това се случва в свички без изключение - всеки е бил влюбен в момента, и дали ще продължи или не да е влюбен не савизи от това дали ще сключи брак или не!Рутината за която говорите я има и извън брака и в него!Има омъжени жени, които отглеждат децата си сами, има и неомъжени!Давате за пример жената чакала толкова време - е добре, ще дам и аз пример.Мой познат пътува с влак преди 14 години за Москва, запознава се със страхотна жена и взаимоотношенията им се развиват светкавично.Той е женен тя омъжена, неговата съпруга не му дава развод(мъжът за който говоря е с страхотни финансови възможности!), жената успява да се разведе.За беда е бременна, още преди да получи развод, детето им се пише на името на бившият и съпруг.Мъжът и досега не може да се разведе, но живее с любимата, а не със съпругата.Купуват всичко на името на детето им, но той е физически и психически смазан!ЖИВ ТРУП!Защото 14 години не може да се ангажира изцяло с тази, която обича, заради грешката допусната в младините му!...
А старите хора са казали "Лесно се майка не става" и мисля, всяка от нас знае какво трябва да понася, изтърпява, да се отказва и тн., за детето си!
За да има човек дете, трябва да има желание!Ако има желание, за вечно чакане и вечни несбъдващи се обещания - ами да си чака!Ако има желание за дете, от човека който обича, избора пак може да се направи!Е ама се спира заради липсата на брак - ами нейна си работа, те годинките си текат...После станало късно - какво да се прави?Всеки може да промени живота си, да посипе миналото с пепел и да изправи глава, да продължи напред или пък да посипе и себе си с пепел заедно с миналото!Въпрос на избор
фактите, които давате са наистина много и са наистина от реалният живот, но аз мога също да Ви дам много факти в подкрепа липсата на брак.Ето наприемр - най - добрата приятелка на майка ми, 25 години търпи побоища, гоненици, колене с нож дори, от мъжа си пияница и не се развежда!Защо?Ами скъп развод, скъпо делене на имущество, то живота и минал вече,то с кой ще си прекара старините...И все подобни глупости, а живота наистина еминал...
Като говорим за реални примери също искам да попитам - по често домашно насилие има при брачно свързаните двойки или при безбрачно свързаните?Защото струва ми се брачно свързаните, малко по - трудно се измъкват от домашното насилие....И това също са факти!
Много деца живеят в бракове без любов!Това се отразява на психическото им развитие, на погледа им върху нещата, на отношението им към противоположният пол...А родителите си остават бракувани въпреки всичко, това не е ли пак страх от оставане сам?какви са причините толкова хора да не вземат мерки, за доброто поне на децата си - нали много се изтъква доброто, което се прави за децата!
Много хора се разделят, живеят по отделно, но не се развеждат!Защо?къде им е отишла сигурността от брака, къде е подкрепата, къде е спътника в живота?Или важно е, че съм омъжена!!!
Ох....заболяха ме ръцете да пиша.Това, което Ви предлагам също са факти и те са не по малко от тези, които Вие предлагате...

Не обсъждам раздялата между "двете страни" като основание "за" или "против" брака. Личните ми мотиви, които съм изложила за това, че аз самата предпочитам брачното съжителство са съвсем различни и са изтъкнати вече. Няма да ги повтарям. Просто по темата се "завъртя" дискусия, която излезе малко от предварително зададените рамки и отделни изречения, извадени от контекста не дават отговор на конкретния въпрос.
Лично аз съм отговорила конкретно в първия си постинг точно на зададения въпрос по темата. Една участничка, вече не помня коя, няма значение, не ми се ровичка, просто беше "нахъсана" как тези, които били живели в брачен съюз писали "само" еди какво си, пък никой не бил писал нещо си, което определено не беше вярно. За това се намесих повторно и неколкократно след това.
Надявам се да не си сърдита, не съм целила това. Просто изтъквам причини, които карат редица жени да съжителстват без брак, въпреки желанието им за противното. Как и по какви причини биха могли да се разделят не е отговор на въпроса "за" и "против". Нека бъдем точни. Просто тези жени няма да пишат тук по разбираеми причини, а са изключително голям контингент. Без тяхното становище обаче темата би била непълна.

всъщност не ми се искаше да се намесвам в тази тема...ама пусто му не се сдържах.... Рени, хипотетично ако прищявката му завърши с брак и дете, мисля, че не само може , но и почти сигурно, че наследството ще има кой да им го отнеме...а за съжаление, това което пишете, че разводите се множат всяка година, не е в сила само за подписалите двойки, тези без брак също се разделят и също толкова често, само че за тях няма статистики...
иначе естествено прави сте, че подписът не прави отношенията между хората, просто пред държавата (бюрокрации, данъци, наследство и т.н.) е по-лесно с него.

Наследството би трябвало да се разпредели между всичките му деца, независимо от отношенията му с майките им.
А аз като съм родена в брак да не мислиш, че някога нещо съм получила нещо от баща ми...  Според мен въпросът опира само до лична отговорност.

Аз съм за брака - общо взето по романтични подбуди.
Нямам такъв - с течение на времето смятам, че човекът не е правилния.

Още от малка знаех, че няма да правя сватба, защото идеята да ме разхождат като сметанова торта сред родата ме ужасява, а представата ми за купон е съвсем различна от традиционните сватби. Родителите ми се надяваха, че като порастна, ще ми дойде акълът в главата. Е, дойде - осъзнах че не само сватба няма да има , ами и подпис  Такова е било вътрешното ми усещане още от дете. Причини против колкото щеш-от грозните сцени за попечителство и подялба на имущество до най-дребни битовизми.
Разумна причина ЗА все още не съм чула. Ако някой знае, да казва, че датата на която получавам предложение от 10 години, наближава 

   Баба ми пък ми казваше да не се развеждам,щото като приключел брака ми-свършвало ми правото да взимам половината от пенсията му някой ден,когато го надживея... Ей такъв би бил нейният разумен довод ЗА...

Имайки предвид каква ще му е пенсията от държавата, това изобщо не е довод   

аз и разумна причина против не съм чула - еднакво са разумни или не причините - въпрос на нагласа, желания и разбирания е, от страна на всяка двойка....

Предполагам имаш още много време докато пораснеш.

Все още не съм стигала до брак, но съм За него стига да си избрал правилния човек