🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-40

Работим





И в дома на Нисан се снима- пак ли ще има кръв?



В Истанбул е доста пролетно тези дни.

Да сложа и класаците за най- обсъждани според Mevcut Bilgi, за седмицата.
Ешреф Рюя и Демет Йоздемир- на първо място



Останалите,Чаатай и двойката Ешреф/Нисан,  малко по-назад

Добро утро, момичета!
Новата седмица започва с нови снимки.






Lale, и ти ни липсваше! Радвам се, че си доволна от последните две серии!
Дано и тази, в сряда, да е добра!
Ели, а намери ли прилика с нашия сериал? Това ми е интересно.

Желая ви прекрасен ден!

Ели, благодаря ти за мнението!
Ти си намерила повече прилики от мен, но това е добре, показва, че хората възприемат нещата по различен начин. Аз също не отричам общите компоненти, но мисля, че саповече на ниво, жанрови прилики, отколкото на ниво плагиатство.
Ако мога да обобщя, аз виждам нещата по този начин:
И двамата герои са мъже с трудно минало, което се е превърнало в  опасно съществуване.
И двамата попадат в ситуация, в която любовта започва да ги променя.
И двамата имат вътрешен код на честта и са изправени пред избор между чувства и лоялност към организацията, в която членуват. С това изчерпвам приликите.
Колкото до разликите, поне според мен, те са повече.
"Dehşet Bey": стилизиран образ на елитен убиец. До колкото знам филма е по комикс и това е много добре изобразено. Героят Дешчет има по-екстравагантен и „ по- легендарен“ стил, ако мога така да се изразя.
"Eşref Rüya":  по- реалистичен,психологически по-дълбок, някак по-човешки, уязвим и емоционален. Развитието на героя Ешреф е постепено и с внимание към травмите и отношенията му.
Любовта присъства и на двете места, но докато в "Dehşet Bey" любовта е представена като символичен елемент,  за да подчертае стилизирания свят и драмата, в
"Eşref Rüya" любовта е централна, движи сюжета и има реални последствия върху решенията на героя.
Отношението към групата също е различно-в
"Dehşet Bey" организацията е професионална система, към която той е част, докато
в "Eşref Rüya" Сираците са семейство по избор, те дават идентичност и емоционална подкрепа, да, има формални правила, но като че ли в същото време има повече връзки и чувства между членовете.
Aтмосфера в  "Dehşet Bey" е много различна от тази в "Eşref Rüya“, някак си по-мрачна е.
Според мен като зрител „Eşref Rüya“ има своя собствена идентичност и история, която не се припокрива с тази в „Dehşet Bey“.
Не ми  носят една и съща емоция.

Да се върнем на нашия сериал.

Предлагам ви едно мнение, с което съм съгласна. Вие?
Напоследък, докато гледах Ешреф Руя, наистина усетих, че нещо се е променило в Ешреф от 26-ти епизод нататък - и не мисля, че е случайно. Знам, че някои хора може да кажат, че прекалено анализирам, но чуйте ме.

Усещам, че Ешреф е станал по-мек и нежен с Нисан, но не по очевиден, драматичен начин. А фино. В начина, по който я докосва. Начинът, по който я гали, е почти колеблив - сякаш иска да я прегърне, има нужда да я докосне, но в същото време се страхува. Сякаш е направена от стъкло. Крехка.Скъпоценна. Чуплива.
В него има това странно противоречие: не може да и устои, но въпреки това се справя с нея толкова внимателно, сякаш се страхува, че собствената му интензивност може да я нарани.
И не мога да се отърва от това чувство, че подсъзнанието му разпознава, че тя всъщност е Руя.
Той непрекъснато повтаря, че Нисан е неговата Руя, понякога емоционално, понякога защитно, но сега усещам, че тялото му се отнася с нея като такава, каквато е наистина. Начинът, по който се приближава към нея, ми напомня много за това какъв е бил, когато е бил млад. Тогава не е бил шумен или настойчив в любовта. Бил е срамежлив. Нежен. Внимателен. Обичал е като някой, който изпитва страхопочитание.
И точно това виждам да се появява отново.
Сякаш закоравелият мъж, когото познаваме толкова дълго, бавно отстъпва място на момчето, което някога е обичало Руя с чиста, почти свещена нежност. Не виждам доминация в докосването му напоследък - виждам благоговение. Виждам сдържаност. Виждам някой, който е губил преди и подсъзнателно се ужасява да загуби отново.
Някои хора във фендома искат по-очевидна обич, повече интензивност, повече физическа близост. И аз разбирам това. Но лично аз всъщност обичам тази версия на неговата обич. Чувства се по-дълбока. Чувства се многопластова. Чувства се като нещо, което се случва в неговото съзнание.
Защото понякога сърцето разпознава това, което умът все още не е приел.
Постепенният растеж е това, което го прави толкова силно за мен. Не е внезапна трансформация. Това е епизод след епизод - по-нежен поглед, по-дълга пауза, по-внимателно докосване. И всеки път, когато той я гали, сякаш може да изчезне, чувствам, че сме свидетели на изплуване на емоционален спомен. Сякаш душата му вече знае.
За мен това не е просто романтика. Това е подсъзнателно разпознаване, което се разгръща в реално време.
И честно ли?
Да гледам как тази срамежлива, нежна версия на Ешреф бавно се завръща през Нисан е по-красиво от всяко драматично изявление.