За Чийgем:
До сега в нито един сериал, който съм гледала, злото не е останало ненаказано.
(ако вие сте гледали, кажете)
И с Чийдем ще се случи така, по един или друг начин. Въпреки че, тя има вече своето наказание- мъжът, когото обича я мрази.
Най-голямата и грешка е, че се опитва(ше) да „спечели“ любовта на Ешреф чрез стратегии, манипулации и премахване на съперниците. Но любовта не е битка, в която побеждава по-силният. Тя е избор. А изборът не може да бъде изтръгнат със сила.
И тук се крие истинската трагедия на Чийдем. Защото нейното наказание вече е започнало- Ешреф не и вярва.Не я избира.
Вижда в нея заплаха, а не опора.
Да обичаш някого и да усещаш, че с всяко действие го отблъскваш, това е по-тежко от всяко разобличение.
В същото време Чийдем е необходима за историята. Тя е контрастът на Нисан. Ако Нисан обича чрез жертва и доверие, Чийдем обича чрез страх и контрол. Едната освобождава. Другата задържа.
И може би най-тъжното е, че Чийдем не губи Ешреф заради Нисан.
Тя го губи заради собствените си избори.
Защото когато се опитваш да превърнеш любовта в притежание, тя вече не е любов.
Моето мнение е, че без Чийдем, Нисан нямаше да бъде толкова уязвима.
Ешреф нямаше да бъде толкова раздвоен и
темата за доверието нямаше да е толкова силна.
Защото злодеят не е просто „лош човек“, той е катализатор на истината.
Чийдем не е в историята, за да бъде непреминно наказана.
Тя е в историята, за да покаже, че любовта без доверие и свобода се превръща в разрушение.
И парадоксът е, че най-трагичните злодеи не губят накрая. Те губят бавно, докато още се борят да „спечелят“.
Редактирам се- сега видях ,че има фраг.
Ели, благодаря!
Отивам да го чуя и да го преведа.
Той се оказа много кратък
Яшар- Мир вам!
Ешреф- Кодексът за поведение на един млад мъж е джентълменството. Бъди господин.
Яшар- Чакайте новини от мен.
Всички - Благодаря!
Ърмак- Те са в асансьора
Гюрдал- Започваме
До сега в нито един сериал, който съм гледала, злото не е останало ненаказано.
(ако вие сте гледали, кажете)
И с Чийдем ще се случи така, по един или друг начин. Въпреки че, тя има вече своето наказание- мъжът, когото обича я мрази.
Най-голямата и грешка е, че се опитва(ше) да „спечели“ любовта на Ешреф чрез стратегии, манипулации и премахване на съперниците. Но любовта не е битка, в която побеждава по-силният. Тя е избор. А изборът не може да бъде изтръгнат със сила.
И тук се крие истинската трагедия на Чийдем. Защото нейното наказание вече е започнало- Ешреф не и вярва.Не я избира.
Вижда в нея заплаха, а не опора.
Да обичаш някого и да усещаш, че с всяко действие го отблъскваш, това е по-тежко от всяко разобличение.
В същото време Чийдем е необходима за историята. Тя е контрастът на Нисан. Ако Нисан обича чрез жертва и доверие, Чийдем обича чрез страх и контрол. Едната освобождава. Другата задържа.
И може би най-тъжното е, че Чийдем не губи Ешреф заради Нисан.
Тя го губи заради собствените си избори.
Защото когато се опитваш да превърнеш любовта в притежание, тя вече не е любов.
Моето мнение е, че без Чийдем, Нисан нямаше да бъде толкова уязвима.
Ешреф нямаше да бъде толкова раздвоен и
темата за доверието нямаше да е толкова силна.
Защото злодеят не е просто „лош човек“, той е катализатор на истината.
Чийдем не е в историята, за да бъде непреминно наказана.
Тя е в историята, за да покаже, че любовта без доверие и свобода се превръща в разрушение.
И парадоксът е, че най-трагичните злодеи не губят накрая. Те губят бавно, докато още се борят да „спечелят“.
Редактирам се- сега видях ,че има фраг.
Ели, благодаря!
Отивам да го чуя и да го преведа.
Той се оказа много кратък
Яшар- Мир вам!
Ешреф- Кодексът за поведение на един млад мъж е джентълменството. Бъди господин.
Яшар- Чакайте новини от мен.
Всички - Благодаря!
Ърмак- Те са в асансьора
Гюрдал- Започваме
